Битка при Ахелой: Разлика между версии

|страна1=[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|25 px]] [[Първа българска държава|Дунавска България]], [[Унгарци|маджари]], [[печенеги]]

'''Битката при Ахело̀й''' се е състояла на [[20 август]] [[917]] г. край р. [[Ахелой (река)|Ахелой]], между българските войски, водени от цар [[Симеон I Велики]], подпомогнати от [[Унгарци|маджарски]] и [[Печенеги|печенежки]] контингенти и войските на [[Византийска империя|Византия]], водени от [[магистър]] [[Лъв Фока]], доместик на ''схолите'' и главнокомандващ сухопътните сили на империята.<ref name="">Матанов, Христо, "В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII - XV в.), ИК "Гутенберг", ISBN:9786191760183</ref> [[Първа българска държава|България]] печели решителна победа. Това сражение е средедно от най-грандиознитезначимите биткив забългарската цялотоистория, европейскотъй Средновековие.като Споредуспехът арабскияв хронистнего ал-Масудипревръща Българската държава в негохегемон взематна участиеБалканския общополуостров.<ref 122name="">Божилов, 000Иван; Гюзелев, Васил, "История на средновековна България VII - XIV век", Анубис, 1999, ISBN:9789544267136</ref> души.

Основните византийски източници не дават сведения за числеността и състава на българската армия, но косвени такива има в разказа за чудото на [[Георги (светец)|Свети Георги]], докато ал-Масуди направо ни указва числа. Според Иван Божилов, от тези извори става ясно, че в българската армия участвали също [[Маджари|маджарски]] и [[Печенеги|печенежки]] контингенти. Повечето историци застъпват становището,, че българската армия, заедно с маджарските и печенежките подразделения не надхвърля 15 000 - 20 000 души<ref name="">Mango, Cyril, "Byzantium: The empire of New Rome";ISBN:9780684167688; Oxford University Press, 1980</ref><ref name="Александър Стоянов">[https://historyofwars.net/2017/03/27/battleofacheloi/ Сайт на списание Военна история, 27.03.2017. Александър Стоянов, Ахелой – митове и легенди.]</ref>. Христо Димитров застъпва мнениетосмята, че най-вероятно именно участието на маджарския контингент в битката, а после и в настъплението към Константинопол е историческата основа за сведението на [[Петър Ранзаниус]] за маджарски поход към византийската столица. Според ал-Масуди съюзната армия на Симеон възлизала на невероятните 60 000 конници. На подобна информация не може да се погледне безкритично. При всички положения, ако се изключат маджарските и печенежките конници, основната маса от сражаващи са били пехотинци.

Патриарх Николай Мистик в едно от писмата си отбелязва единствено, че наистина не можело да остане незабелязано от него ''„такова голямо придвижване“'' на ''„толкова голяма армия“''. В „Чудото на свети Георги“ също се говори за огромното множество войски, събрани от всички области на империята. Благодарение на сключения мир с [[араби]]те, за който говорят повечето от изворите, на Балканите е прехвърлена и армията от [[Мала Азия]]. Според Йоан Скилица императрица Зоя ''„решила заедно със сената, че трябва да сключи мир със сарацините и да прехвърли на Запад цялата източна войска, та, като се обединят източните и западните войски, да започне война с българите и съвсем да ги унищожи“''. От изброяването на някои от военачалниците става ясно, че в битката освен основните сили, които са съставени от войските на военно-административните области (т. нар. ''теми)'' участват също минимум три от четирите конни гвардейски ''тагми'' – тези на ''схолите'', на ''ескувитите'' и на ''иканатите'', както и ''арменски'' части (навярно под формата на ''симахия'') от най-източните, гранични области на Ромейската империя (например наскоро обособената тема Ликандос). По-конкретноголямата ечаст сведениетоот наармията ал-Масуди,се койторекрутира сочиот балканските теми и малоазийската тема Опсикион. Смята се, че византийската армия наброява към 30 000 души.<ref name="">Mango, Cyril, "Byzantium: The empire of New Rome";ISBN:9780684167688; Oxford University Press, 1980</ref><ref name="Александър Стоянов">[https://historyofwars.net/2017/03/27/battleofacheloi/ Сайт на списание Военна история, 27.03.2017. Александър Стоянов, Ахелой – митове и легенди.]</ref> Сведението на арабския хронист Ал Масуди приписва численост на византийската армия 62 000 души, от които 12 000 са конници. Това число се оспорва в историографията. <ref>[https://www.academia.edu/37467128/Emperor_Symeons_Bulgaria_in_the_history_of_Europes_South-East_1100_years_from_the_battle_of_Achelous._I._Ed._by_A._Nikolov_N._Kanev._Sofia_2018?fbclid=IwAR3D8RDwbfvjVbOfcLT6Opd45-1yNsZLD3Uz_9PiA0zzHguLAIU8SC5Arcw Йорданов, Иван. Битката при Ахелой през 917 г.: Численост и състав на византийската армия. Просопография на участниците (Приносът на сфрагистиката) // Симеонова България в историята на Европейския Югоизток: 1100 години от битката при Ахелой. І. Съст. А. Николов и Н. Кънев, София, 2018, с. 46 – 47.]</ref>