Югославска операция: Разлика между версии

СлкедСлед като научава за [[Преврат в Югославия|преврата в Югославия]] на 27 март 1941 г., [[Адолф Хитлер]] свиква военните си съветници в [[Берлин]] още на същия ден. Тогава издава „Директива 25“, според която Югославия следва да се счита за враждебно настроена страна.{{sfn|Trevor-Roper|1964|p=108}} Хитлер приема преврата като лична обида и е толкова ядосан, че иска безмилостно да „унищожи Югославия както военно, така и като държава“.{{sfn|Dedijer|1956|p=3}}{{sfn|Shirer|2002|p=824}}<ref>International Military Tribunal, The Trial of German Major War Criminals, Judgement: [http://www.nizkor.org/hweb/imt/tgmwc/judgment/j-invasion-yugoslavia.html The Aggression Against Yugoslavia And Greece], p. 32.</ref>

На 2 април посланикът на Германия е привикан на „разговор“, а на останалите служители на посолството е наредено да напусантнапуснат столицата, както и да предупредят посолствата на приятелските държави също да се евакуират. Това дава ясен знак, че Югославия скоро ще бъде нападната.{{sfn|Tomasevich|1975|p=51}}

На 3 април Хитлер издава „Военна директива 26“, уточняваща плана за нападението и командната структура и обещаваща териториални придобивки на Унгария.{{sfn|Trevor-Roper|1964|p=109}} На същия ден Телеки се самоубива. Същата вечер, търсейки компромис, Хорти информира Хитлер, че Унгария ще се придържа към мирния договор, макар е много вроятновероятно да го отмени, ако Хърватия реши да се отцепи и Югославия спре да съществува.{{sfn|Klajn|2007|p=106}} След провъзгласяването на [[Независимата хърватска държава]] в [[Загреб]] на 10 април, този сценарий се реализира и Унгария се присъединява към нахлуването, а армията ѝ прекосява югославската граница на следващия ден.{{sfn|Klajn|2007|p=106}}

Бомбардировачите и корабите удрят мишени в Италия, Австрия, Унгария, Румъния, България, Албания и Гърция и са посрещнати от немски, италиански и унгарски войски. Междувременно, изтребителните ескадрили нанасят незначителни щети по бомбардировачите над Сърбия, Далмация, Черна гора, Босна и Херцеговина. Югославските ВВС предоставят и пряка въздушна поддръжка на армията, нападайки вражески механизирани колони в ХървияХърватия, Босна и Сърбия.{{sfn|Shores|Cull|Malizia|1987|pp=178 – 229}}

На 6 април пикиращи бомбардировачи и изтребители на Луфтвафе унищожават 26 от югославските Dornier Do 17 в първоначалното нападение срещу летищата им, но останалите самолети успяват да отвърнат на ударите с многобройни попадения по немските механизирани колони и български летища.{{sfn|Ciglić|Savić|2007|p=32 – 38}} Към края на кампанията югославските сили са загубили 4 самолета във въздуха и 45 на земята.{{sfn|Goss|2005|p=10}} На 14 – 15 април, останалите седем Dornier Do 17 отлитат за [[Никшич]] в Черна гора и участват в евакуирането на Петър II Караджорджевич и членове на югославското правителство към Гърция. По това време югославските [[Злато|златни]] резерви също са пренесени по въздух към Гърция. След мисията си, обаче, пет Dornier Do 17 са унищожени на земята, когфатокогато италиански самолети нападат гръцкото летище [[Парамития]]. Само два Dornier Do 17 се измъкват невредими и по-късно се присъединяват към [[Кралски военновъздушни сили|британските ВВС]] в [[Кралство Египет]].{{sfn|Shores|Cull|Malizia|1987|p=260}}

След като пристига в Ниш от България, немският 41-ти моторизиран корпус се насочва на север към Белград. Немският 46-ти танков корпус по това време вече напредва през [[Славония]] от Австрия към Белград, докато 41-ти танков корпус е надвиснал над градграда аотот север, след като започва офанзива от Румъния и Унгария. Към 11 април Югославия е обсипана с немски бронирани колони и единствената активна съпротива идва от ядрото на югославската армия около столицата. На 11 април [[Фриц Клингенберг]] заедно с още няколко пехотинци влиза в Белград, за да разузнае. Обаче, след разсеяна схватка с югославските войски, те се озовават в центъра на града, където блъфират относно размера на частта си и приближаващата заплаха от бомбардировки. Кметът на Белград се предава към 18:45 часа на 12 април, с което се предава и целият град.<ref>By Robert J. Edwards „Tip of the Spear: German Armored Reconnaissance in Action in World War II“ p 172</ref><ref>Plowman, Jeffrey „War in the Balkans: The Battle for Greece and Crete 1940 – 1941“ p. 24</ref><ref name="historynet.com">{{cite web|url=https://www.historynet.com/invasion-of-yugoslavia-waffen-ss-captain-fritz-klingenberg-and-the-capture-of-belgrade-during-world-war-ii.htm|title=Invasion of Yugoslavia: Waffen SS Captain Fritz Klingenberg and the Capture of Belgrade During World War II|date=12 юни 2006|website=HistoryNet}}</ref> По-късно пристигат още немски войски, за да консолидират позицията си.<ref>Robert J. Edwards „Invasion of Yugoslavia-waffen ss Captain Fritz Klingenberg and the capture of Belgrade during World War“ p. 173</ref><ref name="historynet.com"/> През нощта на 12 април Белград е вече окупиран.

На 12 април унгарската 3-та армия преминава границата с една кавалерийска, две моторизирани и шест пехотни бригади. Тя е пресрещната от югославската 1-ва армия. Към този момент немците вече са в Югославия повече от седмица. Поради тази причина, югославските войски не оказват сериозно съпротива.<ref name="Fatutta & Covelli, 1975, p. 50">Fatutta & Covelli, 1975, p. 50.</ref> Части на унгарската 3-та армия навлизат в южните райони на [[Бараня]] между [[Дунав]] и Драва и окупират [[Бачка]] във [[Войводина]], където живеят много унгарци. Унгарските войски окипиратокупират само тези територии, които са част от Унгария преи [[Трианонски договор|Трианонския договор]].

Кавалерийският полк и дясната колона на Косовската дивизия напредват по десния бряг на река Дрин към Шкодра, за да установят връзка със Зетската дивизядивизия, но централната и лявата колони на Косовската дивизия се налага да установят отбранителен периметър, за да удържат повишаващия се натиск на немските войски.<ref name="Fatutta & Covelli, 1975, p. 50"/> Службата за военно разузнаване на Италия допринася за окончателния провал на югославската офанзива в Албания. Италианските дешифровчици разбиват югославските кодове и се внедряват в югославските радиокомуникации, предавайки палшивифалшиви заповеди с правилни кодове и създавайки объркване в движенията на югославските войски.<ref name="Enrico Cernuschi p. 33"/>

На 10 април избухват сблъсъци между поддръжници на [[Усташи]] и югославските войски в [[Мостар]], като първите поемат контрол над града.{{sfn|Ciglić|Savić|2007|p=39}} Няколко югославски самолета на летището близо до града са повредени и изведени от строй.{{sfn|Ciglić|Savić|2007|p=46}} На 11 април усташки агенти завземат властта в [[Чаплина]]. Те пресрещат югославските войски, пътуващи с влак от Мостар към [[Требине]] и ги обезоражаватобезоръжават.{{sfn|Mirošević|2011|p=254}} Изпратена е запасна югославска войска от [[Билеча]], която завзема града обратно на 14 април, преди той да попадне окончателно в немски ръце през следващите дни.{{sfn|Mirošević|2011|p=254}}

* образувана е таканатака наречената [[Независима хърватска държава]] (днешни [[Хърватия]], [[Босна и Херцеговина]]);