Югославска операция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 26:
 
== Подготовка ==
СлкедСлед като научава за [[Преврат в Югославия|преврата в Югославия]] на 27 март 1941 г., [[Адолф Хитлер]] свиква военните си съветници в [[Берлин]] още на същия ден. Тогава издава „Директива 25“, според която Югославия следва да се счита за враждебно настроена страна.{{sfn|Trevor-Roper|1964|p=108}} Хитлер приема преврата като лична обида и е толкова ядосан, че иска безмилостно да „унищожи Югославия както военно, така и като държава“.{{sfn|Dedijer|1956|p=3}}{{sfn|Shirer|2002|p=824}}<ref>International Military Tribunal, The Trial of German Major War Criminals, Judgement: [http://www.nizkor.org/hweb/imt/tgmwc/judgment/j-invasion-yugoslavia.html The Aggression Against Yugoslavia And Greece], p. 32.</ref>
 
Унгария вече се е присъединила към [[Тристранния пакт]] на 20 ноември 1940 г. На 12 декември тя сключва договор с Кралство Югославия, предвиждащ „постоянен мир и вечно приятелство“.{{sfn|Klajn|2007|p=104}} В унгарското ръководство настъпва разкол след немската „Директива 25“. Регентът [[Миклош Хорти]] и въоръжените сили предпочитат да участват в нападението над Югославия и се мобилизират на следващия ден. Министър-председателят [[Пал Телеки]] иска да предотврати преминаването на немски войски през Унгария и посочва мирният договор с Югославия като пречка за сътрудничеството с немците.{{sfn|Klajn|2007|p=105}}
Ред 32:
На 1 април Югославия преименува Нападателното си командване като Четническо командване по името на сръбските партизански отряди от [[Първата световна война]], водили съпротивата срещу [[Централните сили]]. Това командване трябва да води [[партизанска война]] в случай, че страната бъде окупирана.{{sfn|Životić|2011|p=41}} Щаб-квартирата му е преместена от [[Нови Сад]] в [[Кралево]] на същия ден.{{sfn|Životić|2011|p=41}}
 
На 2 април посланикът на Германия е привикан на „разговор“, а на останалите служители на посолството е наредено да напусантнапуснат столицата, както и да предупредят посолствата на приятелските държави също да се евакуират. Това дава ясен знак, че Югославия скоро ще бъде нападната.{{sfn|Tomasevich|1975|p=51}}
 
На 3 април Хитлер издава „Военна директива 26“, уточняваща плана за нападението и командната структура и обещаваща териториални придобивки на Унгария.{{sfn|Trevor-Roper|1964|p=109}} На същия ден Телеки се самоубива. Същата вечер, търсейки компромис, Хорти информира Хитлер, че Унгария ще се придържа към мирния договор, макар е много вроятновероятно да го отмени, ако Хърватия реши да се отцепи и Югославия спре да съществува.{{sfn|Klajn|2007|p=106}} След провъзгласяването на [[Независимата хърватска държава]] в [[Загреб]] на 10 април, този сценарий се реализира и Унгария се присъединява към нахлуването, а армията ѝ прекосява югославската граница на следващия ден.{{sfn|Klajn|2007|p=106}}
 
== Ход на военните действия ==
Ред 44:
Въпреки че разполагат със значително по-голяма сила от относително съвременни самолети в сравнение с комбинираните британски и гръцки военновъздушни сили на юг, югославските самолети не представляват никаква пречка за многобройните самолети на Луфтвафе, които разполагат с тактическо предимство и повече боен опит.{{sfn|Shores|Cull|Malizia|1987|p=178}}
 
Бомбардировачите и корабите удрят мишени в Италия, Австрия, Унгария, Румъния, България, Албания и Гърция и са посрещнати от немски, италиански и унгарски войски. Междувременно, изтребителните ескадрили нанасят незначителни щети по бомбардировачите над Сърбия, Далмация, Черна гора, Босна и Херцеговина. Югославските ВВС предоставят и пряка въздушна поддръжка на армията, нападайки вражески механизирани колони в ХървияХърватия, Босна и Сърбия.{{sfn|Shores|Cull|Malizia|1987|pp=178 – 229}}
 
След поредица от загуби във въздуха и на земята и бързо губейки летища, югославските ВВС почти престават да съществуват след 11 дни. Все пак, непрестанното самолетопроизводство по време на нападението предоставя на югославските въздушни сили още осем [[Хоукър Хърикейн|Hawker Hurricane]], шест [[Dornier Do 17]], четири [[Bristol Blenheim]], два [[Икарус ИК-2]], един [[Рогожарски ИК-3]] и един [[Messerschmitt Bf 109]].{{sfn|Savić|Ciglić|2002|p=8}} В началото на войната, югославските ВВС разполагат с 60 немски Dornier Do 17, закупени от кралството през есента на 1938 г. заедно с лиценз за производството им. Те са внедрени в редиците на 3-ти бомбардировачен полк, който е разделен на 63-та бомбардировачна група в [[Ибрахимово|Петровац]] близо до Скопие и 64-та бомбардировачна група в Милесево близо до [[Прищина]]. Създадени са допълнителни спомагателни писти, които да позволяват разпръсване на силите.{{sfn|Shores|Cull|Malizia|1987|p=179}}
 
На 6 април пикиращи бомбардировачи и изтребители на Луфтвафе унищожават 26 от югославските Dornier Do 17 в първоначалното нападение срещу летищата им, но останалите самолети успяват да отвърнат на ударите с многобройни попадения по немските механизирани колони и български летища.{{sfn|Ciglić|Savić|2007|p=32 – 38}} Към края на кампанията югославските сили са загубили 4 самолета във въздуха и 45 на земята.{{sfn|Goss|2005|p=10}} На 14 – 15 април, останалите седем Dornier Do 17 отлитат за [[Никшич]] в Черна гора и участват в евакуирането на Петър II Караджорджевич и членове на югославското правителство към Гърция. По това време югославските [[Злато|златни]] резерви също са пренесени по въздух към Гърция. След мисията си, обаче, пет Dornier Do 17 са унищожени на земята, когфатокогато италиански самолети нападат гръцкото летище [[Парамития]]. Само два Dornier Do 17 се измъкват невредими и по-късно се присъединяват към [[Кралски военновъздушни сили|британските ВВС]] в [[Кралство Египет]].{{sfn|Shores|Cull|Malizia|1987|p=260}}
 
В 16:00 часа на 15 април главнокомандващият на ''Luftflotte 4'', генералоберст [[Александър Льор]] получава заповед от [[Херман Гьоринг]] да забави въздушната офанзива и да прехвърли повечето от пикиращите бомбардировачи в подкрепа на кампанията в Гърция.{{sfn|Weal|1998|p=29}} Общо 18 самолета (бомбардировачи, транспортни самолети и патрулни самолети) успяват да се изтеглят към Египет в края на кампанията.{{sfn|Shores|Cull|Malizia|1987|p=260}}
Ред 66:
Британското, гръцкото и югославското главни командвания възнамеряват да използват Ниш като база за осъществяване на опити да се изтощят немските сили на Балканския полуостров. Когато германските сили преминават през този важен сектор, югославското върховно командване впуска в бой много войски от стратегическите си резерви (сред които 2-ра кавалерийска дивизия), но те са тормозени от Луфтвафе, пътувайки към фронта и не го достигат в значителен размер.<ref name="Fatutta & Covelli, 1975, p. 52">Fatutta & Covelli, 1975, p. 52.</ref>
 
След като пристига в Ниш от България, немският 41-ти моторизиран корпус се насочва на север към Белград. Немският 46-ти танков корпус по това време вече напредва през [[Славония]] от Австрия към Белград, докато 41-ти танков корпус е надвиснал над градграда аотот север, след като започва офанзива от Румъния и Унгария. Към 11 април Югославия е обсипана с немски бронирани колони и единствената активна съпротива идва от ядрото на югославската армия около столицата. На 11 април [[Фриц Клингенберг]] заедно с още няколко пехотинци влиза в Белград, за да разузнае. Обаче, след разсеяна схватка с югославските войски, те се озовават в центъра на града, където блъфират относно размера на частта си и приближаващата заплаха от бомбардировки. Кметът на Белград се предава към 18:45 часа на 12 април, с което се предава и целият град.<ref>By Robert J. Edwards „Tip of the Spear: German Armored Reconnaissance in Action in World War II“ p 172</ref><ref>Plowman, Jeffrey „War in the Balkans: The Battle for Greece and Crete 1940 – 1941“ p. 24</ref><ref name="historynet.com">{{cite web|url=https://www.historynet.com/invasion-of-yugoslavia-waffen-ss-captain-fritz-klingenberg-and-the-capture-of-belgrade-during-world-war-ii.htm|title=Invasion of Yugoslavia: Waffen SS Captain Fritz Klingenberg and the Capture of Belgrade During World War II|date=12 юни 2006|website=HistoryNet}}</ref> По-късно пристигат още немски войски, за да консолидират позицията си.<ref>Robert J. Edwards „Invasion of Yugoslavia-waffen ss Captain Fritz Klingenberg and the capture of Belgrade during World War“ p. 173</ref><ref name="historynet.com"/> През нощта на 12 април Белград е вече окупиран.
 
==== Италианска офанзива ====
Ред 76:
 
==== Унгарска офанзива ====
На 12 април унгарската 3-та армия преминава границата с една кавалерийска, две моторизирани и шест пехотни бригади. Тя е пресрещната от югославската 1-ва армия. Към този момент немците вече са в Югославия повече от седмица. Поради тази причина, югославските войски не оказват сериозно съпротива.<ref name="Fatutta & Covelli, 1975, p. 50">Fatutta & Covelli, 1975, p. 50.</ref> Части на унгарската 3-та армия навлизат в южните райони на [[Бараня]] между [[Дунав]] и Драва и окупират [[Бачка]] във [[Войводина]], където живеят много унгарци. Унгарските войски окипиратокупират само тези територии, които са част от Унгария преи [[Трианонски договор|Трианонския договор]].
 
==== Югославска албанска офанзива ====
Ред 93:
След това югославските войски не успяват да постигнат значителни придобивки, а Косовската дивизия преустановява военната си дейност по Албанския фронт, поради появата на немски части в Призрен. Към 10 април Зетската дивизия все още се сражава по пътя към Шкодра и е напреднала с 50 km в някои участъци. Този напредък е поддържан от 66-та и 81-ва бомбардировачни групи на югославските ВВС, които нанасят удари по италианските летища и концентрации на войски около Шкодра, както и по пристанището на [[Драч]]{{sfn|Shores|Cull|Malizia|1987|p=213}}
 
Кавалерийският полк и дясната колона на Косовската дивизия напредват по десния бряг на река Дрин към Шкодра, за да установят връзка със Зетската дивизядивизия, но централната и лявата колони на Косовската дивизия се налага да установят отбранителен периметър, за да удържат повишаващия се натиск на немските войски.<ref name="Fatutta & Covelli, 1975, p. 50"/> Службата за военно разузнаване на Италия допринася за окончателния провал на югославската офанзива в Албания. Италианските дешифровчици разбиват югославските кодове и се внедряват в югославските радиокомуникации, предавайки палшивифалшиви заповеди с правилни кодове и създавайки объркване в движенията на югославските войски.<ref name="Enrico Cernuschi p. 33"/>
 
Между 11 и 13 април немските и италианските части напредват към тила на Зетската дивизия, която се оказва принудена да се изтегли към река Пронисат от италианската 131-ва бронирана дивизия. Тя остава там до края на кампанията на 16 април. Италианската 131-ва бронирана дивизия след това обръща вниманието си към югославската военноморска база при Котор в Черна гора и окупира Цетине и Подгорица.<ref name="Fatutta & Covelli, 1975, p. 52"/>
Ред 100:
На местно ниво, вътрешните борби между югославските граждани започват още преди пристигането на силите на Оста. Хърватите от 108-ми пехотен полк се вдигат на бунт в нощта на 7/8 април близо до [[Грубишно Поле]], завземайки командването на полка от сръбските офицери.{{sfn|Dizdar|2007|p=607}} Впоследствие, към тях се присъединяват 40-ти спомагателен полк и части от 42-ри пехотен полк.{{sfn|Dizdar|2007|p=607}} С влошаване на ситуацията в областта, щаб-квартирата на югославската 4-та армия е преместена от [[Беловар]] в [[Поповача]].{{sfn|Dizdar|2007|p=592}} Впоследствие, бунтуващите се полкове навлизат в Беловар, където кметът на града, Юлие Маканец, провъзгласява [[Независимата хърватска държава]] на 8 април. [[Владко Мачек]] и [[Иван Шубашич]] изпращат съобщения до града, призовавайки полковете да поддържат позициите си, но бунтуващите се войски не им се подчиняват в очакване на немската армия.{{sfn|Tomasevich|2001|p=51}}{{sfn|Dizdar|2007|p=600}}
 
На 10 април избухват сблъсъци между поддръжници на [[Усташи]] и югославските войски в [[Мостар]], като първите поемат контрол над града.{{sfn|Ciglić|Savić|2007|p=39}} Няколко югославски самолета на летището близо до града са повредени и изведени от строй.{{sfn|Ciglić|Savić|2007|p=46}} На 11 април усташки агенти завземат властта в [[Чаплина]]. Те пресрещат югославските войски, пътуващи с влак от Мостар към [[Требине]] и ги обезоражаватобезоръжават.{{sfn|Mirošević|2011|p=254}} Изпратена е запасна югославска войска от [[Билеча]], която завзема града обратно на 14 април, преди той да попадне окончателно в немски ръце през следващите дни.{{sfn|Mirošević|2011|p=254}}
 
=== Военноморски операции ===
Ред 125:
* областта [[Бачка]] (Западна [[Войводина]]) е придадена към [[Унгария]];
* [[Черна гора]] е възстановена като [[протекторат]] на [[Кралство Италия]];
* образувана е таканатака наречената [[Независима хърватска държава]] (днешни [[Хърватия]], [[Босна и Херцеговина]]);
* северната част от днешна [[Словения]] е придадена към [[Третия райх]], а южната се управлява от Италия;
* на [[Царство България]] е придадена [[Вардарска Македония]] и частите от [[Поморавие]]то по [[Санстефански договор|Санстефанския договор]];