Рурска област: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 16:
'''Рурска област''' или '''Област Рур''' ({{lang|de|Ruhrgebiet}}) е историко-географски район в Западна [[Германия]], провинция [[Северен Рейн-Вестфалия]].
Включва територията между реките [[Рур (приток на Рейн)|Рур]] на юг, [[Рейн]] на запад и [[Липе]] на север<ref>Michael Kohlstadt: NRW-Bürger müssen die höchsten Kommunalabgaben zahlen. In: derwesten.de. WAZ, 24. Februar 2016</ref>. Известна е в миналото главно с въгледобив и
== Агломерация ==
С население от 5,3 милиона души това е най-голямата агломерация в Германия и пета в [[Европа]] след тези около [[Москва]], [[Лондон]], [[Мадрид]] и [[Париж]]. Областта е част от по-голямата урбанизирана зона [[Рейн-Рур]].
От запад на изток основните градове в [[градска агломерация|агломерацията]] са [[Дуисбург]], [[Оберхаузен]], [[Мюлхайм|Мюлхайм ан дер Рур]], [[Ботроп]], [[Есен (град)|Есен]], [[Гелзенкирхен]], [[Реклингхаузен]], [[Бохум]], [[Херне]], [[Дортмунд]] и [[Хам (град)|Хам]]<ref>Dickinson, Robert E. (1945), The Regions of Germany, 7, London: Routledge, p. 70</ref>.
== История
=== Средновековие ===
През Средновековието, големи части от региона по-късно наречен Рур, се намират в [[графство Марк]], [[Херцогство Клеве|херцогства Клеве]] и [[Херцогство Берг|Берг]] и в териториите на [[архиепископ]]а на [[Мюнстер]] и архиепископа на [[курфюрство Кьолн]].
Областта включва няколко села и крепости и е предимно аграрна: нейната [[льос]]ова почва я прави една от по-богатите земи в Германия. [[Имперски град|Имперският град]] [[Дортмунд]] е търговски и културен център, лежащ заедно с Дуисбург на основен източно-западен търговски път. През XIV век те са присъединени към търговския съюз на [[Ханза|Ханзейската лига]].
=== Индустрализация ===
Развитието на региона в урбанизирана и индустриална зона започва в края на XVIII век с ранната индустрализация на близката долина на река [[Вупер]] в долина част на [[полупланинската Бергишесланд]]. До 1820 година тук стотици водно захранвани мелници произвеждат текстил, дървен материал, керемиди и желязо чрез автоматизирани процеси. Също така в други работилници по хълмовете, висококвалифицирани работници произвеждали ножове, инструменти, оръжия и колани, използвайки вода, въглища и брикети.
Line 36 ⟶ 37:
=== Германска империя ===
Населението на Рур нараства бързо – градското население от 2000-5000 души в началото на XIX век в някои градове се увеличава до 100 000 за 100 години. Миньорите са наети от други региони в мините Рур или в стоманодобивните предприятия. Това привлича неквалифицирана работна ръка от 1860 в мащабни миграции от [[Силезия]], [[Померания]], Източна [[Прусия]] и [[Познан|провинцията Позен]]. Много от новодошлите са [[поляци]] и са третирани като второкласни граждани. През 1899 г. това довежда до социално въстание на млади полски работници в [[Херне]], които по-късно основат Съюз на работниците. Миньорите често са настанявани в „миньорски колонии“, построени от минодобивните фирми. До края на 1870 г. над 3 милиона души живеят в Рурската област, а новата въгледобивна област се била превръща в най-големия промишлен район на [[Европа]].
== Вижте също ==
<gallery class="center">
Coal seam.jpg| Въглищна жила
| |||