[[Космическото пространство]] има много ниски плътност и налягане, поради което неговият най-близък физичен аналог е идеалният вакуум. Въпреки това, никой вакуум не е идеален, дори и този в [[Междузвездно пространство|междузвездното пространство]], където все още могат да се намерят няколко водородни атома на кубичен метър.<ref name=tadokoro />
Звездите, планетите и спътниците поддържат [[Атмосфера|атмосферите]] си благодарение на гравитационното си привличане, поради което въпросните атмосфери нямат строго определени граници – плътността на атмосферниятатмосферния газ просто намалява с отдалечаване от обекта. Земното атмосферно налягане спада до около 3,2×10<sup>−2</sup> Pa на [[надморска височина]] 100 km,<ref name=squire2000>{{cite journal | first=Tom | last=Squire | date= 27 септември 2000 | title=U.S. Standard Atmosphere, 1976 | journal=Thermal Protection Systems Expert and Material Properties Database | url=http://tpsx.arc.nasa.gov/cgi-perl/alt.pl | accessdate=23 октомври 2011 | url-status=dead | archiveurl=https://web.archive.org/web/20111015062917/http://tpsx.arc.nasa.gov/cgi-perl/alt.pl | archivedate= 15 октомври 2011}}</ref> – т. нар. [[линия на Карман]], която често се приема за граница с космическото пространство. Отвъд тази линия, изотропичното газово налягане бързо става незначително в сравнение с [[радиационно налягане|радиационното налягане]] от Слънцето и динамичното налягане на [[Слънчев вятър|слънчевия вятър]], поради което определянето на налягането там става сложна задача. [[Термосфера]]та в тази област има голям [[градиент]] на налягане, температура и състав, а освен това е и много променлива и податлива на космическите условия.
