Константин Иконом: Разлика между версии

Константин нарича себе си „пловдивчанин“ (''φιλιππουπολίτης''). Баща му Ангелис бил свещеник в [[асеновград|станимашкото]] предградие [[Амбелино]].<ref>Париж, Institut français d’études byzantines, MS 17, fol. [http://bvmm.irht.cnrs.fr/mirador/index.php?manifest=http://bvmm.irht.cnrs.fr/iiif/19371/manifest Ir]. Този гръцки ръкопис е принадлежал последователно на поп Ангелис, сина му протойерей Константин (1802) и техния потомък Никос Икономидис (1911).</ref> Според Никос Икономидис Константин е роден там,<ref>Οικονομίδου, Ν. Γ. Κωνσταντίνος Οικονόμος (σύντομοι γενεαλογικαί και βιογραφικαί σημειώσεις). – Θρακικά, 4, 1933, 207.</ref> а според [[Козма Апостолидис]] – в [[Пловдив]], ок. 1760 г.<ref>Αποστολίδης, Κ. Η της Φιλιππουπόλεως ιστορία από των αρχαιοτάτων μέχρι των καθ' ημάς χρόνων. Αθήνα, 1959, 676-677; цит. по: Христемова, М. За Константин Иконом и неговия „Наръчник на Филипополската епархия“. – Годишник на Регионален исторически музей Пловдив, 8, 2012, 10.</ref> [[Константин Моравенов]] сочи като негово родно място село ([[Горни Воден|Горни]] или [[Долни Воден|Долни]]) Воден, добавяйки, че родителите му били „от село [[Руен (Област Пловдив)|Паная]], дето нито гърци има, нито гръцки знаят да говорят“.<ref>Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869. Пловдив, 1984, 25.</ref>

 

 

Към 1814 г. поп Константин е назначен за иконом на Пловдивската митрополия. (Той е единственият известен носител на тази длъжност.)<ref>Снегаров, И. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, 21, 1946, 192-193, 255.</ref> В качеството си на такъв вероятно придружава новоизбрания пловдивски владика при петмесечната му обиколка из [[Пловдивска епархия|епархията]] (1818) и по време на това пътуване описва тамошните селища и забележителности.<ref>Христемова, М. За Константин Иконом и неговия „Наръчник на Филипополската епархия“. – Годишник на Регионален исторически музей Пловдив, 8, 2012, 11.</ref> Неговият „Наръчник на Пловдивската епархия или нейно описание" е отпечатан на гръцки език във Виена „с разноските на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит г-н г-н [[Паисий Тесалиец|Паисий]]“ (1819) и преведен на български от [[Козма Апостолидис]] (1935). Тази книга съдържа първата написана от пловдивчанин история на града и включва издания на няколко филипополски надписа и монети от римско време.