Аарон (Библия): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 26:
}}
'''Аарон''' ({{lang|he|אַהֲרֹ}} – „осенен“<ref>{{cite book |title= „Световни митологии. Енциклопедия. Том 1 А-Д.“ |last= Аверинцев|first= С. С.|year= 1999|publisher= Абагар|location= София|isbn= 954-584-305-5|pages= 27}}</ref>, висок, планина, свещена планина, учител, просветен, както и близко до често срещаното в Изтока име Харун
== Библейско предание ==
Аарон е потомък на Левий, син на Амрам и
Смята се, че той е първият от еврейските [[Първосвещеник|първосвещеници]] и основател на институцията на левитите.
Ред 41:
В Мадиам Мойсей преживява – твърди преданието – около 60 години, които Аарон от своя страна прекарва в Египет. В края на този период Мойсей се среща с Йехова, който му се разкрива като божеството, почитано от праотците му [[Авраам]], [[Исаак]] и [[Иаков (Библия)|Иаков]].
От последния от тях го делят вече около 500 години, по-голямата част от които потомците на Израил преживяват в [[Древен Египет|Египет]](този период грубо отговаря на XIX-XV век пр.н.е.). На Мойсей бива наредено да се върне в Египет, за да осигури завръщането на евреите в Ханаан, а на Аарон – да се срещне с него в „Божията планина“ [[Хорив]] (според друга версия – [[Синай (Библия)|Синай]]
Известна е славата на Аарон като магьосник, което майсторство той демонстрира (според Библията) не само в Египет.
В битката с амаликитите, Аарон заедно с Ор (вероятно друго име на [[Йотор]]) поддържа ръцете на Мойсей
По това време евреите обитават предимно района на [[делтата на Нил]] и по-конкретно – този на новоизградената столица Раамсес, както и на града-склад Питом. Според Библията, те активно участвали в построяването им, а във времето на Изхода се занимавали най-вече с изработката на строителни материали, с оглед на някакви предстоящи или текущи строежи. Разстоянието до светилището на Йехова в Хорив било значително, а в близост до него се намирали земите на враждебни към Египет племена и държави, както и прародината на евреите Ханаан. Освен това самият еврейски народ бил многоброен (по-късно с Мойсей тръгват – гласи преданието – може би повече от 600 000 души), а имуществата му имали твърде висока стойност. Поради тези причини фароанът първоначално отказвал да освободи, дори и временно, евреите от задълженията им. Той дори ги утежнил, с което силно накърнил престижа на Мойсей и Аарон пред еврейските първенци. Фараонът се опасявал, че така организираният за поход към Хорив народ няма да се върне обратно. Той би се превърнал в твърде опасна сама по себе си сила, която дори и да останела в границите на Египет, вече щяла има силни индикации, че може да се разпорежда сама със съдбата си. Също така очевидно е смятал, че подобно начинание ще причини големи икономически сътресения и че ще затрудни военната и религиозната политика на Египет. Евреите били нужни като работници и войници, а култът към [[бог Атон]], за който този към Йехова явно силно напомнял, бил отменен сравнително наскоро. При това евреите не били единственият народ, който внезапно можел да бъде „споходен“ от бога на своите прадеди.
Ред 57:
В последвалия поход Мойсей остава главният вожд на евреите и пророкът общуващ лично с Йехова, а Аарон – негов помощник и посредник (впоследствие е официално обявен за първосвещеник и за първи глава на кастата на левитите – потомците на Леви, по линия на Аарон и на неговите помощници-жреци, избрани, според преданието, лично от Йехова, за негови потомствени официални, общоплеменни и професионални свещеници; тази длъжност той заема до смъртта си).
Библията разказва, че Аарон също присъства, на „Божията планина“ (Хорив или Синай), където заедно с Моисей, синовете си Надав и Авиуд и 70 старейшини, е част от групата, удостоена да се приближи дотолкова, че да може да го види, до светилището на Йехова („местостоенето му“). Там той участва, в тържествен пир, предхождащ приближаването още повече на Мойсей и неговия „служител“ Исус Навин.
Това приближаване (до мястото, откъдето светилището се вижда) е предхождано от друго едно общуване, според преданието, на Мойсей, с божеството, след което той обявява на „народа“ неговите думи, които и специално записва (за да го прочете на събралото се множество, което напълно го одобрява), а след това изгражда жертвеник, в подножието на планината и извършва жертвоприношение; също така, още по-рано Йехова се е обърнал лично към евреите, от върха на планината им е съобщил част от желанията си – на Мойсей му предстои обаче да получи „скрижалите на завета“, с която цел именно се възкачва този път на планината и достига до самото „местостоене“ на бога. Преди да тръгне, той нарежда на придружавалите го, до този момент, да останат и да го чакат, като назначва Аарон и Ор, за свои заместници, включително и що се отнася до съдийските му функции
Но Аарон не оправдава гласуваното му доверие и отстъпвайки (явно не без това да отговаря на желанията му), под натиска на склонните към идолопоклонство маси въздига култово изображение на бик (Златния телец)
Тъкмо в разгара на пиршествата, които трябвало да предхождат отпътуването, под егидата на Златния телец, обаче Мойсей се завръща, твърди преданието, носейки със себе си „скрижалите на завета“, на които били изписани думите, назовани [[Десетте Божи заповеди]], но като заварва идола, издигнат от Аарон и пируващия наоколо народ, счупва плочите и се отдава на отмъщение, в което дейно участие изглежда взема и Аарон, предвождайки левитите, натоварени с осъществяването на репресиите, над идолопоклонниците.
Според Библията Аарон също щял да бъде убит, но Мойсей измолил спасяването му от Йехова
На втората година от странстването на евреите в пустинята Аарон е един от ръководителите на преброяването на евреите, което Мойсей извършва по това време.
По-късно Аарон и сетра му Мариам се опълчват срещу Моисей, заради египтянката (или етиопката), която бил взел за жена. Те се усъмняват в неговото специално положение пред Бога
Според Библията, за участието си, в тази свада, Мариам е „наказана“, с [[проказа]]. Но Аарон се застъпва за сестра си пред Моисей, който незабавно я изцерява (според преданието – призовавайки
Йехова да го стори), като ѝ налага да престои, извън стана 7 дена.
В последвалия бунт на израелските първенци, предвождан от Корей, Датан, Авирон и Он, може да се види, че той е не толкова срещу Моисей, а срещу Аарон и наследниците му и за правото им да бъдат свещенослужители. Бунтът приключва с изтребване на предводителите му и семействата им. Аарон и Моисей успяват да измолят прошка от Господ за обикновените израилтяни (Чис гл.16). След това Господ отново потвърждава първосвещеничеството на Аарон – жезълът му прораства и цъфва
В края на еврейското странстване в пустинята, продължило общо около 42 години, Йехова, според Библията, взема решение да не допусне Аарон и Мойсей да влязат, в Ханаан. Като повод за това решение, преданието сочи колебанието на двамата пророци по въпроса, дали ще могат да изпълнят заповедта на Господ – да извади вода от една канара, с помощта на думи (това се тълкува и като отказ да го сторят). Първи е лишен от сана си и призован „да се прибере при людете си“ Аарон.
Двамата, с Мойсей се връщат на планината Ор (Хорив), и там еврейският вожд съблича от Аарон одеждите му и облича с тях Елеазар (Чис 20:28). Аарон умира на върха на планината, на възраст 123 години. Оплакват го в течение на 30 дни
След смъртта му свещениците в Израел са наричани „Ааронови синове“. „Синовете на [[Садок]]“, служили като свещеници в Соломоновия храм, в Ерусалим, до разрушаването му, също са потомци на Аарон.
=== Библиография ===
* {{cite encyclopedia |last =Бажанов |first =Никифор арх. |title = |article =Аарон |url = |editor = |encyclopedia =„Пълна православна библиейска енциклопедия“ |volume =1(3) |location =Велико Търново |publisher =Елпис |date =1992 |isbn =954-557-003-X |doi = |lang =bg |pages =7-9 |quote = |accessdate = }}
== Източници ==
| |||