Софроний IV Александрийски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 16:
След смъртта на патриарх Йоаким II, изборът на нов е организиран от наместника на престола [[Мелетий Спандонидис|Мелетий Рашко-Призренски]]. На първото заседание 74 делегати (18 архиереи и 56 миряни) определят 13 допустими кандидати. Те са предадени на Високата порта, която изключва бившите патриарси и връща списък с 9 имена. На второто заседание на 20 септември (2 октомври) 1863 година са избрани трима - [[Неофит Фанариоферсалски]] (48 гласа), [[Константий I Трапезундски|Константий Трапезундски]] (41 гласа) и Софроний Амасийски (39 гласа). От тях за [[вселенски патриарх]] е избран Софроний с 10 гласа срещу Неофит (9 гласа) и Константий (0 гласа).<ref name="Οικουμενικό Πατριαρχείο"/>
 
Като патриарх Софроний работи за подобряване на финансите на патриаршията, за развитието на гръцкото образование и налагането на гърцизма в Османската империя. Полага особени грижи за Великата народна школа, като основава централно настоятелство и назначава за директор [[Евстатиос Клеовулос]]. Възстановява патриаршеската школа за църковна музика. При управлението си прави около 40 архиерейски назначения. През май 1865 година издига в митрополия [[Русенска епархия|Червенската епископия]]. На 1 юни 1865 година по искане на [[Църква на Гърция|Църквата на Гърция]] с патриаршески томос Софроний III Константинополски ѝ предава юрисдикцията върху Йонийските острови.<ref name="Οικουμενικό Πατριαρχείο"/>
 
Подава оставка на 4 декември 1866 година заради така наречения Манастирски въпрос - конфискацията на манастирските земи от румънското правителство и едностранното обявяване на автокефалията на Румънската православна църква. Оттегля се на Принцовия остров.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>