Автоматично патрулирани, Разширено потвърдени потребители, Изключения от блокирането по IP-адрес, Патрульори
427 986
редакции
Ред 16:
След смъртта на патриарх Йоаким II, изборът на нов е организиран от наместника на престола [[Мелетий Спандонидис|Мелетий Рашко-Призренски]]. На първото заседание 74 делегати (18 архиереи и 56 миряни) определят 13 допустими кандидати. Те са предадени на Високата порта, която изключва бившите патриарси и връща списък с 9 имена. На второто заседание на 20 септември (2 октомври) 1863 година са избрани трима - [[Неофит Фанариоферсалски]] (48 гласа), [[Константий I Трапезундски|Константий Трапезундски]] (41 гласа) и Софроний Амасийски (39 гласа). От тях за [[вселенски патриарх]] е избран Софроний с 10 гласа срещу Неофит (9 гласа) и Константий (0 гласа).<ref name="Οικουμενικό Πατριαρχείο"/>
Като патриарх Софроний работи за подобряване на финансите на патриаршията, за развитието на гръцкото образование и налагането на гърцизма в Османската империя. Полага особени грижи за Великата народна школа, като основава централно настоятелство и назначава за директор [[Евстатиос Клеовулос]]. Възстановява патриаршеската школа за църковна музика. При управлението си прави около 40 архиерейски назначения. През май 1865 година издига в митрополия [[Русенска епархия|Червенската епископия]]. На 1 юни 1865 година по искане на [[Църква на Гърция|Църквата на Гърция]] с патриаршески томос Софроний III Константинополски ѝ предава юрисдикцията върху Йонийските острови, след присъединяването на [[Йонийска република|Йонийската република]] към [[Кралство Гърция]].<ref name="Οικουμενικό Πατριαρχείο"/>
По отношение на [[Борба за българска църковна независимост|Българския въпрос]] патриарх Софроний III съставя комисия за разглеждане на исканията на българите, която на 9 юни 1861 година подготвя отговор на последните 8 искания на българската община. Комисията се съгласява да предостави на българите 28 гласа на патриаршеските избори, отхвърля исканията за състава на Светия синод и Българския смесен съвет, избора на архиереи и употребата на славянски в богослужението. На 26 април 1866 година недоволната българска община прави още едно предложение, Патриаршията го отхвърля и изготвя собствен план за разрешаване на въпроса.<ref name="Οικουμενικό Πατριαρχείο"/>
Подава оставка на 4 декември 1866 година заради така наречения Манастирски въпрос - конфискацията на манастирските земи от румънското правителство и едностранното обявяване на автокефалията на Румънската православна църква. Оттегля се на Принцовия остров.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>▼
▲
=== Александрийски патриарх ===
|