Разлика между версии на „Пиер Абелар“

редакция без резюме
}}
 
'''Пиер Абелар''' или '''Пиер Абеляр''' ({{lang|fr|Pierre Abélard}}; {{lang|la|Petrus Abaelardus}}) е [[Франция|френски]] [[средновековие|средновековен]] [[философ]], [[Схоластикасхоластика|схоластик]] и, [[Теологиятеология|богослов]], [[композитор]] и [[поет]], известен с възгледите си върху проблема на [[универсалии]]те и за оригиналния му подход към [[диалектика]]та. Има също значителна популярност като [[поет]] и [[композитор]]. На широката общественост обаче е познат най-вече с трагичната си любовна връзка с Елоиз.{{hrf|Duignan|2010|100}}
 
Представител на средновековното свободомислие, той първи разглежда религиозни теми от позицията на разума и логиката и подхожда към религиозните доктрини с философска дълбочина, което е много смело за времето. Първи употребява думата [[теология]] в съвременния ѝ смисъл<ref name="SEP">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://plato.stanford.edu/archives/fall2018/entries/abelard/ | заглавие = Peter Abelard | достъп_дата = | фамилно_име =King | първо_име = Peter and Arlig, Andrew | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = [[Станфордска философска енциклопедия|The Stanford Encyclopedia of Philosophy]] (Fall 2018 Edition)| формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>. Учението му, което критикува установените [[Догма|догми]] на [[църква]]та и призовава към разумно обяснение на вярата, на два пъти е осъдено от [[католическата църква]] като [[Ерес|еретично]].{{hrf|Дробницки|1974|5}} Счита се за основател на [[Концептуализъм|концептуализма]] и предвестник на [[рационализъм|рационализма]].<ref name="frlit">{{cite encyclopedia |last =Грозлекова |first =Маргарита |title =АБЕЛАР |encyclopedia =„Речиник на френскоезичната литература“ |edition = |volume = |location =София |publisher =Проф. Марин Дринов |date =1998 |isbn =954-430-246-8 |doi = |lang =bg |pages =9 }}</ref>
 
== Биография ==
В началото на XII Абелар вече е готов сам да преподава. Основава училища в [[Мелон]] и [[Корбейл]], като по този начин започва да конкурира Гийом от Шампо. Усилията, които полага, увреждат здравето му и през 1105 г. той се оттегля за няколко години в Бретан. През 1108 г. се завръща в [[Париж]] и посещава лекциите на Гийом от Шампо, с когото провеждат философски дебати по [[Спор за универсалиите|темата за универсалиите]]. Според самия Абелар той побеждавал учителя си и това му носи славата на забележителен диалектик. Започва сам да преподава в различни школи, една от които е училище на хълма Св. Женевиев (тогава извън стените на Париж, днес в Латинския квартал). През 1113 г. решава да изучава [[теология]] и се установява в [[Лаон]], където посещава лекции на Анселм Лаонски.{{hrf|Радев|1986|171}}<ref name="SEP"/> Методите на Анселм обаче не му допадат, той напуска училището и се завръща в Париж, където около 1115 г. започва да преподава на ученици в катедралното училище към църквата-предшественик на катедралата [[Нотр Дам]] на [[Ил дьо ла Сите]]. Тогава се запознава с Елоиз, която е негова ученичка, и встъпва в любовна връзка с нея. Връзката им е разкрита и те са разделени по принуда, но продължават да се виждат тайно и Елоиз забременява. Абелар я изпраща в Бретан при семейството си, където се ражда техният син Астролаб. Макар Абелар да е готов да сключи брак, Елоиз първоначално отказва, за да не проваля кариерата му на богослов. Въпреки това те сключват таен брак, но нейният вуйчо, влиятелен член на катедралния съвет, разгласява тайната. Елоиза е изпратена в манастира [[Аржантьой]], където е отраснала. Самият Абелар е нападнат през нощта в стаята си и подложен на [[кастрация]]. След като се възстановява, постъпва в [[Бенедиктински орден|бенедектинския]] манастир Сен-Дени през 1118 г. Двамата поддържат обширна кореспонденция – той настоява тя да стане монахиня, Елоиз го пита защо да приема монашеския живот, след като не ѝ е по сърце. Въпреки раздялата им през следващите двайсет години любовта им продължава да живее в писмата им.
 
Първоначално Абелар, който е на 40 години, се готви да стане монах в Сен Дени, но скоро отново започва да преподава теология, като отново привлича множество ученици. Написва трудовете си си„Да и не“ (''Sic et Non'') и ''Theologia„Theologia Summi Boni''Boni“. Методът му на философски анализ обаче е възприет като директно предизвикателство на традицията и враговете му веднага заклеймяват неговите рационални интерпретации. През 1121 г. на църковен синод в Соасон той е обвинен в [[ерес]] от Алберик Реймски и Лотулф Ломбардски, последователи на Анселм от Лаон.{{hrf|Радев|1986|171}} и принуден да изгори публично труда си ''Theologia''„Theologia“. Все пак му е позволено да се оттегли в отдалечено място и да се отдаде на съзерцание<ref name="SEP"/>.
 
Заедно с учениците си Абелар построява [[параклис]]а (ораторий) ''Paraclete''„Paraclete“ близо до [[Троа]], където продължава да чете, пише и преподава. По-късно той предава този параклис на Елоиз и нейните сестри-монахини, чийто манастир им е отнет. Елоиз става абатиса и прекарва в параклиса остатъка от живота си. Самият Абелар приема през 1126 г. да стане абат в един манастир в Бретан (Saint Gildas de Rhuys), но намира обстановката за неприятна и дори опасна (твърди, че имало няколко опита за покушение срещу него). В този период пише ''Historia„Historia calamitatum''calamitatum“ и продължава кореспонденцията с Елоиз.
 
В средата на 30-те години на XII век Абелар получава разрешение да се завърне в Париж да преподава в училището на хълма Св. Женевиев. В този период се сблъсква с възгледите на [[Цистерцианци|цистерцианеца]] [[Бернар от Клерво]]. Опитвайки се да дискутира различията си с него, Абелар се съгласява да участва в публичен диспут с Бернар на 3 юни 1140 г. в Санс. Бернар се съгласява неохотно да участва в диспута, но организира тайна комисия, която да разследва писанията на Абелар, обвинявайки го в ерес. Когато Абелар научава за този импровизиран съд, той отказва да вземе участие и съобщава, че ще се обърне директно към папата. Комисията установява 19 спорни пункта в работите му, които осъжда, а папата изпраща писмо, с което потвърждава нейното решение. Абелар получава височайш а заповед за безмълвие, на която се подчинява. Прекъсва пътуването си към Рим и намира подслон в [[Абатство Клюни|манастира Клюни]] при абат Пиер Достопочтени. С ходатайството на абат Пиер папата отменя суровата заповед, но здравето на Абелап е подкопано и той умира на 21 април 1142 г.
== Учение ==
[[Файл:Abelard cour Napoleon Louvre.jpg|мини|ляво|Статуя на Пиер Абелар в [[Лувър]]а]]
Пиер Абелар смята ''[[съмнение]]то'' като средство за намиране на [[истина]]та. [[Разум]]ът може да отхвърля всичко погрешно от произведенията на църковните авторитети и да приема онези доводи, които сметне за по-убедителни, когато възникнат неразрешими противоречия. В съчинението си ''„Познай себе си или Етика“'' Абелар предлага теорията, че човек, следвайки собствената си [[воля]], също може да бъде добродетелен. Това противоречи на [[Августин Блажени]], който смята, че човекът, следващ собствена си воля, а не Божията, греши. Пиер Абелар смята ''[[съвест]]та'' за естествен закон, присъщ на всички хора, който е критерий за [[нравственост]]та. Ако следваме тази съвест, ние не грешим.{{hrf|Дробницки|1974|5}}
 
В пика на славата си като преподавател Абелар е всепризнат за водач на [[Диалектика|диалектиците]]. Неговата схоластична „диалектика“ се изразява с редуване на противоположни аргумени; това проличава най-ясно в „Да и не“.<ref name="frlit" /> Абелар превъзхожда всички парижки учители по философия и богословие с яснотата и красотата на изложението си. В учението му се примиряват крайното и безкрайното, което го прави предтеча на [[Спиноза]]. Твърди, че единственият източник на истината са диалектиката и [[Светото писание]]. С цялостната си дейност и трудове той помага в утвърждаването на авторитета на [[Аристотел]] в християнската философия и затова по-късно го наричат „Аристотел на Средновековието“. Освен в диалектиката, философската мисъл на Абелар е най-активна в областта на [[етика]]та. Най-важната му работа в [[логиката]] е ''„Логика за начинаещи“'', завършена към [[1121]] г. Той разграничава в логиката 3 основни раздела – учение за [[понятие]]то, учение за [[съждение]]то и учение за [[умозаключение]]то.
 
В своето произведение „''Християнско„Християнско богословие''“богословие“ той се опитва да прилага логически техники, за да тълкува доктрините на [[християнството]].{{hrf|Ауди|2009|7}} В опит да примири реализма и номинализма той полага основите на нова философска визия по отношение на [[универсалии]]те, по-късно наречена [[концептуализъм]]. Според концептуализма универсалиите нито съществуват реално, нито са само названия, живеещи единствено в езика, а имат своята реалност в ума като мисловни категории или [[концепт]]и<ref name="bnr._Вели">{{Цитат уеб | заглавие = Великите европейци – Пиер Абелар, част първа| автор = Пламен Асенов| труд = Българско национално радио| дата = 24 февруари 2016| достъп_дата = 21 август 2020| уеб_адрес = https://bnr.bg/post/100662196/velikite-evropeici-pier-abelar-chast-parva| цитат = }}</ref>.
 
Пише [[автобиография]], озаглавена „''История на бедствията''“ (Historia calamitatum). Сред най-важните му произведения са „''Логика на невероятното''“ и „''Диалектика''“.{{hrf|Ауди|2009|7}}
 
=== Осъждане ===
Учението на Пиер Абелар е осъдено от [[Соасонски събор|Соасонския]] ([[Соасон]], 1121) и [[Сански събор|Санския]] (1140) събор от папа [[Инокентий II]].{{hrf|Дробницки|1974|5}} На първия събор е осъдена и неговата книга „''Трактат„Трактат за божественото единство и троичността''“троичността“ и е изгорена като еретична. Тогава е вкаран в манастира Медард, който е бил с много строг режим на послушание. След известно застъпничество от страна на членове на кралския съвет е върнат в манастира Сен-Дени, а по-късно му е подарен участък от земя край [[Троа]], където той създава свое училище.
 
През 1140 г. отново е съден за ерес<ref name="trial">{{Цитат уеб| заглавие = The trial of Abelard for heresy at Sens, 1140| фамилно_име = | първо_име =| труд = | дата = | достъп_дата = 21 август 2020| уеб_адрес = https://www.abelard.org/abelard/abel-hi.htm#trial| език = en | цитат = Abelard was tried for heresy under nineteen headings or ‘capitula’, the trial being master-minded by Bernard of Clairvaux who wished to destroy Abelard’s power and influence}}</ref>, като активна роля има мистикът [[Бернар от Клерво]].{{hrf|Радев|1986|172}} На този събор е изгорена друга негова книга „''Въведение в теологията''“. Самият Абелар напуска събора и не желае да вземе участие в [[диспут]]а и обвиненията отправени към него. Заминава за [[Рим]], където иска да се защити. Под силния натиск на ръководителите на събора папа Инокентий II забранява на Абелар да практикува като преподавател, обявява произведенията му за еретични и че трябва да бъдат изгорени.{{hrf|Радев|1986|172}} Разбирайки за това решение по пътя, Абелар се отказва от отиването в Рим, а вместо това заминава за [[Абатство Клюни|манастира Клюни]], където умира на 21 април 1142 г.{{hrf|Николов|2000|10}}
1757

редакции