Вестервалд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-Jahr \= +year =, -Literatur \| +cite book |, -\|Ort \= +|location =, -ISBN\ = +isbn =, -Auflage \= +edition =, -\|Titel \= +|title =, -Verlag \= +publisher =) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 15:
Историческият регион „Вестервалд“ има почти същата територия. В тези земи [[келти]]те се заселват, за да ползват [[Желязо|железните находки]] (ок. 750 до 500 пр.н.е.).
През 3 век там се заселват [[хати (германско племе)|хатите]] (Хесен), [[франки]]те си строят там селища.
През [[Средновековие]]то последното заселване започва от 10 век и свършва през 1300 г.
Там имат собственост благородническите родове [[Лиудолфинги|Отоните]] и [[Салическа династия|Салиите]], след това [[граф]]овете от [[Графство Сайн|Сайн]], [[Графство Диц|Диц]] и Вид. Особено значение получават графовете от Лауренбург, които по-късно се наричат графове на [[Дом Насау|Насау]]. През 15 век се образува [[господство]] Вестервалд (''Herrschaft zum Westerwald'').
Днес Вестервалд е разделен на трите
Името „Вестервалд“ („Westerwald“) е споменато за пръв път в документ от [[Трир]] през [[1048]] г. само за [[Гора|горските]] територии западно от кралския чифлик [[Херборн]]. През средата на [[19 век]] така започват да наричат цялата средна планина.
== Източници ==
* Hermann Josef Roth: ''Naturkundliche Bibliographie des rechtsrheinischen Schiefergebirges zwischen Lahn und Sieg'', (Planaria, 3). Overath 1989, ISSN 0931
== Литература ==
Line 32 ⟶ 34:
* Hermann Josef Roth: ''Siegerland, Westerwald, Lahn und Taunus. Geologie, Mineralogie und Paläonztologie.'' 2. Auflage, Bindlach 1993, ISBN 3-8112-1055-6.
* Hermann J. Roth, Herbert A. Ebert & Bruno P. Kremer: ''Kulturlandschaft Westerwald. Perspektiven einer ökologischen Regionalentwicklung''. (Pollichia-Buch 35), Bad Dürkheim 1997, ISBN 3-925754-34-2.
* Markus Müller: ''Gemeinden und Staat in der Reichsgrafschaft Sayn-Hachenburg 1652
* Heiner Feldhoff: ''Westerwald.'' In: ''Literarischer Reiseführer Rheinland-Pfalz''. Herausgegeben von Josef Zierden. Frankfurt 2001, ISBN 3-86099-483-2.
* Oliver Greifendorf: ''Kriegsschauplatz Westerwald – Einmarsch der Amerikaner im Frühjahr 1945.'' Helios-Verlag, Aachen 2003, ISBN 3-938208-05-8.
* Ulrich Fliess: ''Volkskundliche Abteilung.'' Ausstellungskatalog des Historischen Museum am Hohen Ufer Hannover II. Hannover 1972. Seite 99
* {{cite book |Herausgeber = Hermann-Josef Hucke (Redaktion)|title = Großer Westerwaldführer|edition = 3.|publisher = Verlag Westerwald-Verein e.V.|location = Montabaur|year = 1991|isbn = 3-921548-04-7}}
* Westerwaldverein Altenkirchen (Hg.): ''Das Westerwaldbuch Band 1 – Beiträge zur Landeskunde, Geschichte, Kultur und Wirtschaft im Raum zwischen Rhein und Dill, Sieg und Lahn''. Wissen 1972.
* Hermann Josef Roth: ''Der Westerwald – gesichtslos, geschichtslos? Zur Identität einer Mittelgebirgslandschaft.'' In: Landeskundliche Vierteljahresblätter (Koblenz) 53, 2007, S. 47
* Christoph Kloft: ''... und mittendrin der Westerwald. Geschichten und Geschicke in Europas Mitte. Blickpunkte zwischen Mainz und Köln, Rheingau und Siebengebirge.'' Aus den Veröffentlichungen von Hermann Josef Roth. Mit Vorworten der Ministerpräsidenten von Rheinland-Pfalz und Nordrhein-Westfalen Kurt Beck und Jürgen Rüttgers. (Werkstattbeiträge zum Westerwald, Bd. 19), Paulinus Verlag, Trier 2008, ISBN 978-3-7902-1627-1.
| |||