Разлика между версии на „Аарон (Библия)“

редакция без резюме
В Мадиам Мойсей преживява – твърди преданието – около 60 години, които Аарон от своя страна прекарва в Египет. В края на този период Мойсей се среща с Йехова, който му се разкрива като божеството, почитано от праотците му [[Авраам]], [[Исаак]] и [[Иаков (Библия)|Иаков]].
 
От последния от тях го делят вече около 500 години, по-голямата част от които потомците на Израил преживяват в [[Древен Египет|Египет]](този период грубо отговаря на XIX-XV век пр.н.е.). На Мойсей бива наредено да се върне в Египет, за да осигури завръщането на евреите в Ханаан, а на Аарон – да се срещне с него в „Божията планина“ [[Хорив]] (според друга версия – [[Синай (Библия)|Синай]] {{БиблияЦитат|Изх.|4|27}} и да го свърже с „народа“ – израз, с който се визират както старейшините, така и някаква неопределена тълпа, а също и широките маси изобщо. След завръщането им, двамата заедно подхващат агитация на идеята, че еврейските племена трябва да се консолидират около култа към Йехова и въз основа на този култ да се стремят към независимост и към обособяване върху една определена собствена територия, известна като Обетованата земя или Ханаан ([[Палестина]]). Мойсей е идеологът на борбата и пророк на Йехова, а Аарон бил длъжен да говори пред народа и фараона вместо по-малкия си брат{{hrf|Бажанов|1993|7|bg}} (което се обяснява с това, че Мойсей имал говорни дефекти). След съответната подготовка братята застават начело на делегация от „надзорници“ и влизат в непосредствен контакт с фараона.
 
Известна е славата на Аарон като магьосник, което майсторство той демонстрира (според Библията) не само в Египет.
Това приближаване (до мястото, откъдето светилището се вижда) е предхождано от друго едно общуване, според преданието, на Мойсей, с божеството, след което той обявява на „народа“ неговите думи, които и специално записва (за да го прочете на събралото се множество, което напълно го одобрява), а след това изгражда жертвеник, в подножието на планината и извършва жертвоприношение; също така, още по-рано Йехова се е обърнал лично към евреите, от върха на планината им е съобщил част от желанията си – на Мойсей му предстои обаче да получи „скрижалите на завета“, с която цел именно се възкачва този път на планината и достига до самото „местостоене“ на бога. Преди да тръгне, той нарежда на придружавалите го, до този момент, да останат и да го чакат, като назначва Аарон и Ор, за свои заместници, включително и що се отнася до съдийските му функции {{БиблияЦитат|Изх.|24|14}}. При 40-дневното си пребиваване на планината Хорив, освен всичко друго, Мойсей получава и повеля да посвети Аарон за първосвещеник, а синовете му за [[свещеник|свещеници]] на еврейския народ {{БиблияЦитат|Изх.|28|29}}. Потомците му получили правото да наследяват първосвещеничеството {{БиблияЦитат|Изх.|29|29}}. Задълженията на първосвещеника Аарон и свещениците, задълженията им и техните права са установени от самия Господ, гласи преданието {{БиблияЦитат|Изх.|4|18}}.
 
Но Аарон не оправдава гласуваното му доверие и отстъпвайки (явно не без това да отговаря на желанията му), под натиска на склонните към идолопоклонство маси въздига култово изображение на бик (Златния телец){{БиблияЦитат|Изх.|32|4}}, вероятно по образ на египетския идол [[Апис]].{{hrf|Бажанов|1993|7}} От този нов бог се очаква да води народа, в по-нататъшното му пътуване към Ханаан – всеобщо е впечатлението, че Мойсей е изчезнал и няма да се върне и явно евреите, са загубили доверието и уважението, което са имали, както към змийските изображения, издигнати по-рано от Мойсей и Аарон, така и към ковчега на [[Йосиф (Библия)|Йосиф]], който също носят пред себе си, като талисман. Изобщо, със смъртта (както те смятат) на Мойсей, за тях и Йехова, поне във вида, обожествяван от него, престава да бъде техният бог-водач и покровител и те се опитват да установят друг култ, за чийто първожрец избират предпочитания от тях съюзен племенен вожд Аарон.
 
Тъкмо в разгара на пиршествата, които трябвало да предхождат отпътуването, под егидата на Златния телец, обаче Мойсей се завръща, твърди преданието, носейки със себе си „скрижалите на завета“, на които били изписани думите, назовани [[Десетте Божи заповеди]], но като заварва идола, издигнат от Аарон и пируващия наоколо народ, счупва плочите и се отдава на отмъщение, в което дейно участие изглежда взема и Аарон, предвождайки левитите, натоварени с осъществяването на репресиите, над идолопоклонниците.
На втората година от странстването на евреите в пустинята Аарон е един от ръководителите на преброяването на евреите, което Мойсей извършва по това време.
 
По-късно Аарон и сетра му Мариам се опълчват срещу Моисей, заради египтянката (или етиопката), която бил взел за жена. Те се усъмняват в неговото специално положение пред Бога {{БиблияЦитат|Изх.|12|1-2}}.
 
Според Библията, за участието си, в тази свада, Мариам е „наказана“, с [[проказа]]. Но Аарон се застъпва за сестра си пред Моисей, който незабавно я изцерява (според преданието – призовавайки Йехова да го стори), като ѝ налага да престои, извън стана 7 дена.{{БиблияЦитат|Чис.|12|13}}.
Йехова да го стори), като ѝ налага да престои, извън стана 7 дена.{{БиблияЦитат|Чис.|12|13}}.
 
В последвалия бунт на израелските първенци, предвождан от Корей, Датан, Авирон и Он, може да се види, че той е не толкова срещу Моисей, а срещу Аарон и наследниците му и за правото им да бъдат свещенослужители. Бунтът приключва с изтребване на предводителите му и семействата им. Аарон и Моисей успяват да измолят прошка от Господ за обикновените израилтяни ({{БиблияЦитат|Чис гл.|16)|1-50}}. След това Господ отново потвърждава първосвещеничеството на Аарон – жезълът му прораства и цъфва{{БиблияЦитат|Чис.|17|1-13}}. По-късно този жезъл е бил поставен в ковчега на завета ([[кивот]]){{БиблияЦитат|Евр.|9|4}}.
 
В края на еврейското странстване в пустинята, продължило общо около 42 години, Йехова, според Библията, взема решение да не допусне Аарон и Мойсей да влязат, в Ханаан. Като повод за това решение, преданието сочи колебанието на двамата пророци по въпроса, дали ще могат да изпълнят заповедта на Господ – да извади вода от една канара, с помощта на думи (това се тълкува и като отказ да го сторят). Първи е лишен от сана си и призован „да се прибере при людете си“ Аарон.
 
Двамата, с Мойсей се връщат на планината Ор (Хорив), и там еврейският вожд съблича от Аарон одеждите му и облича с тях Елеазар ({{БиблияЦитат|Чис .|20:|28)}}. Аарон умира на върха на планината, на възраст 123 години. Оплакват го в течение на 30 дни {{БиблияЦитат|Чис.|33|39}}.
 
След смъртта му свещениците в Израел са наричани „Ааронови синове“. „Синовете на [[Садок]]“, служили като свещеници в Соломоновия храм, в Ерусалим, до разрушаването му, също са потомци на Аарон.
 
== Източници ==
=== Библиография ===
* {{cite encyclopedia |last =Бажанов |first =Никифор арх. |title =Аарон |article =Аарон |url = |editor = |encyclopedia =„Пълна православна библиейска енциклопедия“ |volume =1(3) |location =Велико Търново |publisher =Елпис |date =1992 |isbn =954-557-003-X |doi = |lang =bg |pages =7-9 |quote = |accessdate = }}
 
=== ИзточнициБележки ===
<references />
 
1757

редакции