Разлика между версии на „Пиер Абелар“

редакция без резюме
'''Пиер Абелар''' или '''Пиер Абеляр''' ({{lang|fr|Pierre Abélard}}; {{lang|la|Petrus Abaelardus}}) е [[Франция|френски]] [[средновековие|средновековен]] [[философ]], [[схоластика|схоластик]], [[теология|богослов]], [[композитор]] и [[поет]], известен с възгледите си върху проблема на [[универсалии]]те и за оригиналния му подход към [[диалектика]]та. На широката общественост обаче е познат най-вече с трагичната си любовна връзка с Елоиз.{{hrf|Duignan|2010|100}}
 
Представител на средновековното свободомислие, той първи разглежда религиозни теми от позицията на разума и логиката и подхожда към религиозните доктрини с философска дълбочина, което е много смело за времето. Първи употребява думата [[теология]] в съвременния ѝ смисъл<ref name="SEP">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://plato.stanford.edu/archives/fall2018/entries/abelard/ | заглавие = Peter Abelard | достъп_дата = | фамилно_име =King | първо_име = Peter and Arlig, Andrew | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = [[Станфордска философска енциклопедия|The Stanford Encyclopedia of Philosophy]] (Fall 2018 Edition)| формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>. Учението му, което критикува установените [[Догма|догми]] на [[църква]]та и призовава към разумно обяснение на вярата, на два пъти е осъдено от [[католическата църква]] като [[Ерес|еретично]].{{hrf|Дробницки|1974|5}} Счита се за основател на [[Концептуализъм|концептуализма]] и предвестник на [[рационализъм|рационализма]].<ref name="frlit">{{cite encyclopedia hrf|last =Грозлекова |first =Маргарита |title =АБЕЛАР |encyclopedia =„Речиник на френскоезичната литература“ |edition = |volume = |location =София |publisher =Проф. Марин Дринов |date =1998 |isbn =954-430-246-8 |doi = |lang =bg |pages =9 }}</ref>
 
== Биография ==
Първоначално Абелар, който е на 40 години, се готви да стане монах в Сен Дени, но скоро отново започва да преподава теология, като отново привлича множество ученици. Написва трудовете си „Да и не“ (''Sic et Non'') и „Theologia Summi Boni“. Методът му на философски анализ обаче е възприет като директно предизвикателство на традицията и враговете му веднага заклеймяват неговите рационални интерпретации. През 1121 г. на църковен синод в Соасон той е обвинен в [[ерес]] от Алберик Реймски и Лотулф Ломбардски, последователи на Анселм от Лаон.{{hrf|Радев|1986|171}} и принуден да изгори публично труда си „Theologia“. Все пак му е позволено да се оттегли в отдалечено място и да се отдаде на съзерцание<ref name="SEP"/>.
 
Заедно с учениците си Абелар построява [[параклис]]а (ораторий) „Paraclete“ близо до [[Троа]], където продължава да чете, пише и преподава. По-късно той предава този параклис на Елоиз и нейните сестри-монахини, чийто манастир им е отнет. Елоиз става абатиса и прекарва в параклиса остатъка от живота си. Самият Абелар приема през 1126 г. да стане абат в един манастир в Бретан (Saint Gildas de Rhuys), но намира обстановката за неприятна и дори опасна (твърди, че имало няколко опита за покушение срещу него). В този период пише „Historiaсвоята calamitatum“автобиография „История на неволите на Абелар“ (''Historia calamitatum Abaelardi''), главен източник на сведенията за неговия живот.{{hrf|Грозлекова|1998|9}} Междувременно и продължава кореспонденцията с Елоиз.
 
В средата на 30-те години на XII век Абелар получава разрешение да се завърне в Париж да преподава в училището на хълма Св. Женевиев. В този период се сблъсква с възгледите на [[Цистерцианци|цистерцианеца]] [[Бернар от Клерво]]. Опитвайки се да дискутира различията си с него, Абелар се съгласява да участва в публичен диспут с Бернар на 3 юни 1140 г. в Санс. Бернар се съгласява неохотно да участва в диспута, но организира тайна комисия, която да разследва писанията на Абелар, обвинявайки го в ерес. Когато Абелар научава за този импровизиран съд, той отказва да вземе участие и съобщава, че ще се обърне директно към папата. Комисията установява 19 спорни пункта в работите му, които осъжда, а папата изпраща писмо, с което потвърждава нейното решение. Абелар получава височайш а заповед за безмълвие, на която се подчинява. Прекъсва пътуването си към Рим и намира подслон в [[Абатство Клюни|манастира Клюни]] при абат Пиер Достопочтени. С ходатайството на абат Пиер папата отменя суровата заповед, но здравето на Абелап е подкопано и той умира на 21 април 1142 г.
Пиер Абелар смята ''[[съмнение]]то'' като средство за намиране на [[истина]]та. [[Разум]]ът може да отхвърля всичко погрешно от произведенията на църковните авторитети и да приема онези доводи, които сметне за по-убедителни, когато възникнат неразрешими противоречия. В съчинението си „Познай себе си или Етика“ Абелар предлага теорията, че човек, следвайки собствената си [[воля]], също може да бъде добродетелен. Това противоречи на [[Августин Блажени]], който смята, че човекът, следващ собствена си воля, а не Божията, греши. Пиер Абелар смята ''[[съвест]]та'' за естествен закон, присъщ на всички хора, който е критерий за [[нравственост]]та. Ако следваме тази съвест, ние не грешим.{{hrf|Дробницки|1974|5}}
 
В пика на славата си като преподавател Абелар е всепризнат за водач на [[Диалектика|диалектиците]]. Неговата схоластична „диалектика“ се изразява с редуване на противоположни аргумени; това проличава най-ясно в „Да и не“.<ref name="frlit" />{{hrf|Грозлекова|1998|9}} Абелар превъзхожда всички парижки учители по философия и богословие с яснотата и красотата на изложението си. В учението му се примиряват крайното и безкрайното, което го прави предтеча на [[Спиноза]]. Твърди, че единственият източник на истината са диалектиката и [[Светото писание]]. С цялостната си дейност и трудове той помага в утвърждаването на авторитета на [[Аристотел]] в християнската философия и затова по-късно го наричат „Аристотел на Средновековието“. Освен в диалектиката, философската мисъл на Абелар е най-активна в областта на [[етика]]та. Най-важната му работа в [[логиката]] е „Логика за начинаещи“, завършена към [[1121]] г. Той разграничава в логиката 3 основни раздела – учение за [[понятие]]то, учение за [[съждение]]то и учение за [[умозаключение]]то.
 
В своето произведение „Християнско богословие“ той се опитва да прилага логически техники, за да тълкува доктрините на [[християнството]].{{hrf|Ауди|2009|7}} В опит да примири реализма и номинализма той полага основите на нова философска визия по отношение на [[универсалии]]те, по-късно наречена [[концептуализъм]]. Според концептуализма универсалиите нито съществуват реално, нито са само названия, живеещи единствено в езика, а имат своята реалност в ума като мисловни категории или [[концепт]]и<ref name="bnr._Вели">{{Цитат уеб | заглавие = Великите европейци – Пиер Абелар, част първа| автор = Пламен Асенов| труд = Българско национално радио| дата = 24 февруари 2016| достъп_дата = 21 август 2020| уеб_адрес = https://bnr.bg/post/100662196/velikite-evropeici-pier-abelar-chast-parva| цитат = }}</ref>.
 
ПишеНегова [[автобиография]], озаглавенае „''История„История на бедствията''“неволите (Historiaна calamitatum)Абелар“. Сред най-важните му произведения са „''Логика„Логика на невероятното''“невероятното“ и „''Диалектика''“„Диалектика“.{{hrf|Ауди|2009|7}}
 
=== Осъждане ===
<references />
 
== Библиогрефия ==
== Използвана литература ==
* {{cite book |title= ''Речник по етика''|last= Дробницки|first= О. Г.|coauthors= И. С. Кон|year= 1974|publisher= Партиздат|location= София|isbn= 25-110-551-30|pages= 5}}
* {{cite book |title= ''The 100 Most Influential Philosophers of All Times''|last= Duignan|first= Brian|year= 2010|publisher= Britannica Educational Publishing|location= New York|isbn= 978-1-61530-057-0|pages= 100 – 103}}
* {{cite book |title= ''Антология на Средновековната философия''|last= Радев|first= Ради (съст.)|year= 1986|publisher= Наука и изкуство|location= София}}
* {{cite book |title= ''Средновековният свят''|last= Николов|first= Йордан|coauthors= Косинка Исова|year= 2000|publisher= Ариадна|location= София|isbn= 954 – 9660 – 15 -x|pages= 10|url= |accessdate=}}
* {{cite encyclopedia |last =Грозлекова |first =Маргарита |title = |article =АБЕЛАР |encyclopedia =„Речиник на френскоезичната литература“ |edition = |volume = |location =София |publisher =Проф. Марин Дринов |date =1998 |isbn =954-430-246-8 |doi = |lang =bg |pages =9 }}
 
== Външни препратки ==
1757

редакции