Пиер Абелар: Разлика между версии

Представител на средновековното свободомислие, той първи разглежда религиозни теми от позицията на разума и логиката и подхожда към религиозните доктрини с философска дълбочина, което е много смело за времето. Първи употребява думата [[теология]] в съвременния ѝ смисъл<ref name="SEP">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://plato.stanford.edu/archives/fall2018/entries/abelard/ | заглавие = Peter Abelard | достъп_дата = | фамилно_име =King | първо_име = Peter and Arlig, Andrew | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = [[Станфордска философска енциклопедия|The Stanford Encyclopedia of Philosophy]] (Fall 2018 Edition)| формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>. Учението му, което критикува установените [[Догма|догми]] на [[църква]]та и призовава към разумно обяснение на вярата, на два пъти е осъдено от [[католическата църква]] като [[Ерес|еретично]].{{hrf|Дробницки|1974|5}} Счита се за основател на [[Концептуализъм|концептуализма]] и предвестник на [[рационализъм|рационализма]].<ref name="frlit">{{cite encyclopedia hrf|last =Грозлекова |first =Маргарита |title =АБЕЛАР |encyclopedia =„Речиник на френскоезичната литература“ |edition = |volume = |location =София |publisher =Проф. Марин Дринов |date =1998 |isbn =954-430-246-8 |doi = |lang =bg |pages =9 }}</ref>

Заедно с учениците си Абелар построява [[параклис]]а (ораторий) „Paraclete“ близо до [[Троа]], където продължава да чете, пише и преподава. По-късно той предава този параклис на Елоиз и нейните сестри-монахини, чийто манастир им е отнет. Елоиз става абатиса и прекарва в параклиса остатъка от живота си. Самият Абелар приема през 1126 г. да стане абат в един манастир в Бретан (Saint Gildas de Rhuys), но намира обстановката за неприятна и дори опасна (твърди, че имало няколко опита за покушение срещу него). В този период пише „Historiaсвоята calamitatum“автобиография „История на неволите на Абелар“ (''Historia calamitatum Abaelardi''), главен източник на сведенията за неговия живот.{{hrf|Грозлекова|1998|9}} Междувременно и продължава кореспонденцията с Елоиз.

В пика на славата си като преподавател Абелар е всепризнат за водач на [[Диалектика|диалектиците]]. Неговата схоластична „диалектика“ се изразява с редуване на противоположни аргумени; това проличава най-ясно в „Да и не“.<ref name="frlit" />{{hrf|Грозлекова|1998|9}} Абелар превъзхожда всички парижки учители по философия и богословие с яснотата и красотата на изложението си. В учението му се примиряват крайното и безкрайното, което го прави предтеча на [[Спиноза]]. Твърди, че единственият източник на истината са диалектиката и [[Светото писание]]. С цялостната си дейност и трудове той помага в утвърждаването на авторитета на [[Аристотел]] в християнската философия и затова по-късно го наричат „Аристотел на Средновековието“. Освен в диалектиката, философската мисъл на Абелар е най-активна в областта на [[етика]]та. Най-важната му работа в [[логиката]] е „Логика за начинаещи“, завършена към [[1121]] г. Той разграничава в логиката 3 основни раздела – учение за [[понятие]]то, учение за [[съждение]]то и учение за [[умозаключение]]то.

ПишеНегова [[автобиография]], озаглавенае „''История„История на бедствията''“неволите (Historiaна calamitatum)Абелар“. Сред най-важните му произведения са „''Логика„Логика на невероятното''“невероятното“ и „''Диалектика''“„Диалектика“.{{hrf|Ауди|2009|7}}