Разлика между версии на „Аарон (Библия)“

редакция без резюме
 
== Библейско предание ==
Аарон е потомък на Левий, син на Амрам и Йохаведа.{{БиблияЦитат|Изх.|6|20}}{{БиблияЦитат|Чис.|26|59}}. Средно дете в семейството – по-малък от сестра си Мариам и с три години по-голям от брат си [[Моисей]].{{БиблияЦитат|Изх.|7|7}}. Аарон е бил женен за Елисавета, дъщеря на Аминадав и сестра на Наасон, от племето Юда .{{БиблияЦитат|Чис.|1|7}}. От нея има четирима сина – Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар .{{БиблияЦитат|Изх.|6|23}}.
 
Смята се, че той е първият от еврейските [[Първосвещеник|първосвещеници]] и основател на институцията на левитите.
В Мадиам Мойсей преживява – твърди преданието – около 60 години, които Аарон от своя страна прекарва в Египет. В края на този период Мойсей се среща с Йехова, който му се разкрива като божеството, почитано от праотците му [[Авраам]], [[Исаак]] и [[Иаков (Библия)|Иаков]].
 
От последния от тях го делят вече около 500 години, по-голямата част от които потомците на Израил преживяват в [[Древен Египет|Египет]](този период грубо отговаря на XIX-XV век пр.н.е.). На Мойсей бива наредено да се върне в Египет, за да осигури завръщането на евреите в Ханаан, а на Аарон – да се срещне с него в „Божията планина“ [[Хорив]] (според друга версия – [[Синай (Библия)|Синай]] {{БиблияЦитат|Изх.|4|27}} и да го свърже с „народа“ – израз, с който се визират както старейшините, така и някаква неопределена тълпа, а също и широките маси изобщо. След завръщането им, двамата заедно подхващат агитация на идеята, че еврейските племена трябва да се консолидират около култа към Йехова и въз основа на този култ да се стремят към независимост и към обособяване върху една определена собствена територия, известна като Обетованата земя или Ханаан ([[Палестина]]). Мойсей е идеологът на борбата и пророк на Йехова, а Аарон бил длъжен да говори пред народа и фараона вместо по-малкия си брат{{hrf|Бажанов|1993|7}} (което се обяснява с това, че Мойсей имал говорни дефекти - заекване).{{hrf|Бажанов|1993|7}} След съответната подготовка братята застават начело на делегация от „надзорници“ и влизат в непосредствен контакт с фараона.
 
Известна е славата на Аарон като магьосник, което майсторство той демонстрира (според Библията) не само в Египет.
 
В битката с амаликитите, Аарон заедно с Ор (вероятно друго име на [[Йотор]]) поддържа ръцете на Мойсей .{{БиблияЦитат|Изх.|17|12}}. Така той му помага да направлява хода на битката (колкото по-високо ги държи, толкова по-големи успехи имат евреите). Също така той активно участва изобщо във всички чудотворства, приписвани на Мойсей. Най-известни са онези, за които преданието разказва, че били извършени в Египет в отговор на нежеланието на фараона да се отнесе съчувствено към исканията на еврейските първенци. Исканията им се изразявали в претенцията им да отделят временно от работа и местообитание мъжете и жените от [[Дванайсетте израилски племена]], заедно с децата, вещите и добитъка им, под предлог, че трябва да извършат тридневно поклонение в светилището на Йехова в Хорив.
 
По това време евреите обитават предимно района на [[делтата на Нил]] и по-конкретно – този на новоизградената столица Раамсес, както и на града-склад Питом. Според Библията, те активно участвали в построяването им, а във времето на Изхода се занимавали най-вече с изработката на строителни материали, с оглед на някакви предстоящи или текущи строежи. Разстоянието до светилището на Йехова в Хорив било значително, а в близост до него се намирали земите на враждебни към Египет племена и държави, както и прародината на евреите Ханаан. Освен това самият еврейски народ бил многоброен (по-късно с Мойсей тръгват – гласи преданието – може би повече от 600 000 души), а имуществата му имали твърде висока стойност. Поради тези причини фароанът първоначално отказвал да освободи, дори и временно, евреите от задълженията им. Той дори ги утежнил, с което силно накърнил престижа на Мойсей и Аарон пред еврейските първенци. Фараонът се опасявал, че така организираният за поход към Хорив народ няма да се върне обратно. Той би се превърнал в твърде опасна сама по себе си сила, която дори и да останела в границите на Египет, вече щяла има силни индикации, че може да се разпорежда сама със съдбата си. Също така очевидно е смятал, че подобно начинание ще причини големи икономически сътресения и че ще затрудни военната и религиозната политика на Египет. Евреите били нужни като работници и войници, а култът към [[бог Атон]], за който този към Йехова явно силно напомнял, бил отменен сравнително наскоро. При това евреите не били единственият народ, който внезапно можел да бъде „споходен“ от бога на своите прадеди.
В последвалия поход Мойсей остава главният вожд на евреите и пророкът общуващ лично с Йехова, а Аарон – негов помощник и посредник (впоследствие е официално обявен за първосвещеник и за първи глава на кастата на левитите – потомците на Леви, по линия на Аарон и на неговите помощници-жреци, избрани, според преданието, лично от Йехова, за негови потомствени официални, общоплеменни и професионални свещеници; тази длъжност той заема до смъртта си).
 
Библията разказва, че Аарон също присъства, на „Божията планина“ (Хорив или Синай), където заедно с Моисей, синовете си Надав и Авиуд и 70 старейшини, е част от групата, удостоена да се приближи дотолкова, че да може да го види, до светилището на Йехова („местостоенето му“). Там той участва, в тържествен пир, предхождащ приближаването още повече на Мойсей и неговия „служител“ ИсусИисус Навин.
 
Това приближаване (до мястото, откъдето светилището се вижда) е предхождано от друго едно общуване, според преданието, на Мойсей, с божеството, след което той обявява на „народа“ неговите думи, които и специално записва (за да го прочете на събралото се множество, което напълно го одобрява), а след това изгражда жертвеник, в подножието на планината и извършва жертвоприношение; също така, още по-рано Йехова се е обърнал лично към евреите, от върха на планината им е съобщил част от желанията си – на Мойсей му предстои обаче да получи „скрижалите на завета“, с която цел именно се възкачва този път на планината и достига до самото „местостоене“ на бога. Преди да тръгне, той нарежда на придружавалите го, до този момент, да останат и да го чакат, като назначва Аарон и Ор, за свои заместници, включително и що се отнася до съдийските му функции .{{БиблияЦитат|Изх.|24|14}}. При 40-дневното си пребиваване на планината Хорив, освен всичко друго, Мойсей получава и повеля да посвети Аарон за първосвещеник, а синовете му за [[свещеник|свещеници]] на еврейския народ .{{БиблияЦитат|Изх.|28|29}}. Потомците му получили правото да наследяват първосвещеничеството .{{БиблияЦитат|Изх.|29|29}}. Задълженията на първосвещеника Аарон и свещениците, задълженията им и техните права са установени от самия Господ, гласи преданието .{{БиблияЦитат|Изх.|4|18}}.
 
Но Аарон не оправдава гласуваното му доверие и отстъпвайки (явно не без това да отговаря на желанията му), под натиска на склонните към идолопоклонство маси въздига култово изображение на бик (Златния телец),{{БиблияЦитат|Изх.|32|4}}, вероятно по образ на египетския идол [[Апис]].{{hrf|Бажанов|1993|7}} От този нов бог се очаква да води народа, в по-нататъшното му пътуване към Ханаан – всеобщо е впечатлението, че Мойсей е изчезнал и няма да се върне и явно евреите, са загубили доверието и уважението, което са имали, както към змийските изображения, издигнати по-рано от Мойсей и Аарон, така и към ковчега на [[Йосиф (Библия)|Йосиф]], който също носят пред себе си, като талисман. Изобщо, със смъртта (както те смятат) на Мойсей, за тях и Йехова, поне във вида, обожествяван от него, престава да бъде техният бог-водач и покровител и те се опитват да установят друг култ, за чийто първожрец избират предпочитания от тях съюзен племенен вожд Аарон.
 
Тъкмо в разгара на пиршествата, които трябвало да предхождат отпътуването, под егидата на Златния телец, обаче Мойсей се завръща, твърди преданието, носейки със себе си „скрижалите на завета“, на които били изписани думите, назовани [[Десетте Божи заповеди]], но като заварва идола, издигнат от Аарон и пируващия наоколо народ, счупва плочите и се отдава на отмъщение, в което дейно участие изглежда взема и Аарон, предвождайки левитите, натоварени с осъществяването на репресиите, над идолопоклонниците.
 
Според Библията Аарон също щял да бъде убит, но Мойсей измолил спасяването му от Йехова .{{БиблияЦитат|Втор.|9|20}}. Сам Аарон пък, се отмята от дружбата си с „народа“ и го обвинява, в това, че само той го е принудил да издигне Златния телец .{{БиблияЦитат|Изх.|32|21-24}}. След разправата, с идолопоклонниците и разрушаването на Телеца, и след като Мойсей отново се качил при Йехова и след още 40 дни благополучно донесъл скрижалите, той ръкоположил, според преданието, брат си за първосвещеник на Йехова, а синовете му за свещеници .{{БиблияЦитат|Лев.|8|1-36}}. Но двама от синовете му биват убити, поради неспазване на ритуалните предписания - пренесли пред лицето на Господа „чужд огън“, авзет свещеницине оставатот самоолтар, другитекакто бил заповядал Бог.{{hrf|Бажанов|1993|7-8}} По този начин свещенството се утвраждава в рода чрез останалите двама.{{hrf|Бажанов|1993|7}} Въпреки това, нито те, нито Аарон придобиват положението на главни пророци, а остават само служители на култа и посредници, на „божията воля“, получавана и обявявана от Мойсей, като в това биват подпомагани от останалите левити, техни роднини – с това са свързани, някои от последвалите събития.
 
На втората година от странстването на евреите в пустинята Аарон е един от ръководителите на преброяването на евреите, което Мойсей извършва по това време.
 
По-късно Аарон и сетра му Мариам се опълчват срещу Моисей, заради египтянката (или етиопката), която бил взел за жена. Те се усъмняват в неговото специално положение пред Бога.{{БиблияЦитат|Изх.|12|1-2}}.
 
Според Библията, за участието си, в тази свада, Мариам е „наказана“, с [[проказа]]. Но Аарон се застъпва за сестра си пред Моисей, който незабавно я изцерява (според преданието – призовавайки Йехова да го стори), като ѝ налага да престои, извън стана 7 дена.{{БиблияЦитат|Чис.|12|13}}.
 
В последвалия бунт на израелските първенци, предвождан от Корей, Датан, Авирон и Он, може да се види, че той е не толкова срещу Моисей, а срещу Аарон и наследниците му и за правото им да бъдат свещенослужители. Бунтът приключва с изтребване на предводителите му и семействата им. Аарон и Моисей успяват да измолят прошка от Господ за обикновените израилтяни{{БиблияЦитат|Чис.|16|1-50}}. След това Господ отново потвърждава първосвещеничеството на Аарон – жезълът му прораства и цъфва.{{БиблияЦитат|Чис.|17|1-13}}. По-късно този жезъл е бил поставен в ковчега на завета ([[кивот]]).{{БиблияЦитат|Евр.|9|4}}.
 
В края на еврейското странстване в пустинята, продължило общо около 42 години, Йехова, според Библията, взема решение да не допусне Аарон и Мойсей да влязат, в Ханаан. Като повод за това решение, преданието сочи колебанието на двамата пророци по въпроса, дали ще могат да изпълнят заповедта на Господ – да извади вода от една канара, с помощта на думи (това се тълкува и като отказ да го сторят). Първи е лишен от сана си и призован „да се прибере при людете си“ Аарон.
 
Двамата, с Мойсей се връщат на планината Ор (Хорив), и там еврейският вожд съблича от Аарон одеждите му и облича с тях Елеазар{{БиблияЦитат|Чис.|20|28}}. Аарон умира на върха на планината, на възраст 123 години. Оплакват го в течение на 30 дни.{{БиблияЦитат|Чис.|33|39}}.
 
След смъртта му свещениците в Израел са наричани „Ааронови синове“. „Синовете на [[Садок]]“, служили като свещеници в Соломоновия храм, в Ерусалим, до разрушаването му, също са потомци на Аарон.
== Източници ==
=== Библиография ===
* {{cite encyclopedia |last =Бажанов |first =Никифор арх. |title =Аарон |article =Аарон |encyclopedia =„Пълна православна библиейска енциклопедия“ |volume =1(3) |location =Велико Търново |publisher =Елпис |date =19921993 |isbn =954-557-003-X |doi = |lang =bg |pages =7-9 }}
 
=== Бележки ===
1757

редакции