Кера Тамара: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking; козметични промени
Редакция без резюме
Ред 33:
Още през 1371 г., след като цар Иван-Александър умира, а българският престол е зает от брата на Кера Тамара, Иван Шишман, в Търново пристига посолство от султан Мурад I, което да уреди отношенията с новия цар. Султанът, на когото очевидно са известни както красотата, така и вдовството на Кера Тамара, я иска за съпруга като залог за мира между двете страни<ref name="Пламен Павлов">'''Павлов''', Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.</ref>. Цар Иван Шишман успява да отклони искането му и протака това решение близо седем години. По този повод в Българска анонимна хроника от 15 в. пише:
{{цитат|''...И се качи на престола Шишман, синът на Александър. Аморат (Мурат) изпрати до него да му даде своята сестра за него, и той не пожела да даде своята сестра, царица Кера Тамара...''<ref name="Пламен Павлов">'''Павлов''', Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.</ref>}}
[[File:Shishman and Murad.jpg|left|thumb|цаар [[Иван Шишман]] предава сестра си на султан [[Мурад I]]]]
 
Чак през 1378 г. при повторното признаване на васалитета си Иван Шишман взема тежкото решение. Кера Тамара е изпратена в харема на султана в тогавашната столица [[Бурса]]<ref name="Пламен Павлов">'''Павлов''', Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.</ref>. Тя обаче запазва християнската си вяра. В [[Борилов синодик|Бориловия синодик]] съдбата ѝ е оценена като саможертва:
 
{{цитат|''...На Кера Тамара, дъщеря на великия цар Иван Александър, велика госпожа, обрученица<ref>[http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bg_srednovekovie/borilov_sinodik/borilov_sinodik.htm Борилов синодик в ald-bg.narod.ru]</ref> на великия амир Амурат (Мурат), която му бе отдадена заради българския род. А тя, като отиде там, запази православната си вяра, рода си освободи, живя добре и благочестиво и с мир почина, вечна памет...''<ref name="Пламен Павлов">'''Павлов''', Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.</ref>}}
 
Гробът на Кера Тамара в [[Бурса]] е запазен и до днес във фамилната гробница на Османовци редом до този на султан [[Мурад I]] и посетителите го знаят като мястото на „българската царица Марийче“. Според волята на Кера Тамара гробницата ѝ е оставена непокрита, а върху гроба ѝ се сеел ечемик.