Уикипедия

Влюбеният Шекспир: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-“([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“)
Редакция без резюме
Ред 45:
Много други сюжетни инструменти, използвани във филма са общи за различни шекспирови комедии и в творбите на други драматурзи от [[елизабетинска епоха|елизабетинската епоха]]: кралицата дегизирана като обикновен човек, дегизиране в дрехи на другия пол, сгрешени идентичности, боят с мечове, подозрението в прелюбодеяние, появяването на „призрак“ (cf. ''[[Макбет]]''), и „[[пиеса в пиесата]]“.
 
* На улицата, Шекспир чува един [[пуританство|пуритан]] да проповядва срещу две лондонски сцени: "''The Rose smells thusly rank, by any name! I say, a plague on both their houses!"'' Две споменавания в едно на ''Ромео и Джулиета''; първо, "''A rose by any other name would smell as sweet"'' (Акт II, сцена ii, строфи 1 и 2); второ "''a plague on both your houses"'' (Акт III, сцена I, строфа 94).
* Зад кулисите на изпълнение на ''[[Двамата веронци]]'', Шекспир вижда Уилям Кемп в пълен грим, тихо да съзерцава череп, отнасяне до ''[[Хамлет]]''.
* Шекспир изрича строфите "''Doubt thou the stars are fire, / Doubt that the sun doth move"'' (“Съмнявай„Съмнявай се, че звездите са огнени, / Съмнявай се, че слънцето се движи“, от ''Хамлет'') през Филип Хенслоу.
* При въвеждането на изгубването на музата от Шекспир той смачква топки хартия и ги хвърля из стаята си. Те падат до предмети, които представляват сцени в няколко пиеси: череп (''Хамлет'') и отворен сандък (''[[Венецианският търговец]]'').
* Виола, освен героинята на Полтроу във филма, е и главната героиня в ''[[Дванайсета нощ]]'', която се облича като мъж след предполагаемата смърт на брат ѝ.
* В края на филма Шекспир си представя, че при пътуването на Виола до Америка тя претърпява корабокрушение, вдъхновявайки втората сцена на следващата му пиеса, ''Дванайсета нощ'', а вероятно също и ''[[Бурята]]''.
* Шекспир написва сонет на Виола, който започва с: "''Shall I compare thee to a summer's day?"'' (“Да те сравня ли с летен ден?“, от сонет 18).
* Шекспир казва на Хенслоу, че все още му дължи за „един джентълмен от Верона“, отнасяне до ''[[Двамата веронци]]'', част от която виждаме също да се играе пред кралицата по-късно във филма.
* В лодката, когато Шекспир казва на Виола, дегизирана като Томас Кент, за красотата и привлекателността на неговата дама, тя отхвърля неговата възхвала, тъй като никоя жива жена не може да достигне идеала. Това отнасяне до сонет 130, “My''My mistress’ eyes are nothing like the sun”sun''.
 
[[Кристофър Марлоу]] се появява във филма като главния драматург, който героите във филма считат за най-великия английски драматург за времето си — – това е вярно, но също така хумористично, тъй като всички в публиката на филма знаят какво ще стане в крайна сметка с Шекспир. Марлоу дава на Шекспир сюжет за следващата му пиеса, „Ромео и Етел, пиратската дъщеря“<ref>Ebert, Roger (December 25, 1998). "''Shakespeare in Love"''. Chicago Sun-Times</ref> ("Ромео„Ромео е италианец...все се влюбва и разлюбва … докато среща … Етел. Дъщерята на неговия враг! Най-добрият му приятел е убит в дуел от брата на Етел или нещо такова. Неговото име е Меркуцио."“) Marlowe's ''[[Трагичната история на Доктор Фауст|Доктор Фауст]]'' се цитира често: Това ли е лицето, което вдигна хиляда кораба/ И изгори губещите се във висините кули на Илиум?"
 
Споменава се също последната недовършена пиеса на Марлоу ''[[Клането в Париж]]'' в сцена, в която Марлоу ([[Рупърт Еверет]]) иска плащане за последния акт на пиеса от [[Ричард Бърбидж]] (Мартин Клунс). Бърбидж обещава да плати на следващия ден и затова Марлоу отказва да се раздели със страниците и заминава за Дептфорд, където е убит<ref>{{Cite web|author=Greenwich 2000 |url=http://wwp.greenwich2000.com/info/local/deptford.htm |title=Greenwich England: Deptford |publisher=Wwp.greenwich2000.com |date=5 януари 2010 |accessdate=5 юли 2010}}</ref>. Единствения оцелял текст на ''Клането в Париж'' е недатирано кварто, което е твърде кратко, за да представлява цялата оригинална пиеса и по всяка вероятност е реконструкция по памет от актьорите, които изиграват творбата.<ref>{{cite book|last=Probes|first=Christine McCall|title=Placing the plays of Christopher Marlowe: Fresh Cultural Contexts|editor=Deats, Sara Munson; Logan, Robert A.|publisher=Ashgate|location=Aldershot, England|date=2008|pages=149|chapter=Senses, signs, symbols and theological allusion in Marlowe's ''The Massacre at Paris''|isbn=0754662047}}</ref>.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Влюбеният_Шекспир“.