Железопътна линия Разделна – Кардам: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
форматиране: 3x тире, 2x нов ред, 6lokavica (ползвайки Advisor)
Ред 49:
 
== Участък Разделна (Повеляново) – Добрич ==
Със „Закона за разширение мрежата на Българските държавни железници“ от [[26 февруари]] [[1897]] г. на българското правителство се възлага да осигури построяването на един клон от съществуващата железопътна линия [[Железопътна линия 9 (България)|Русе – Варна]] за [[Добрич]].
 
Строителството на линията в исторически аспект се разделя на два етапа – до Девня и до Добрич. За да се улесни износът на брашно от многото воденици на девненските извори (на брой 32, от които 5 с модерни инсталации), се решава да се построи железопътен клон Йовково (Разделна) – Девня. Клонът, с дължина от около 8 km, се строи съвместно от дружеството „А. Казанджиев – Н. Дишков“ и държавата. Долното строене и доставката на камък за баласт и траверсите се извършва от дружеството, а на релсите и монтирането им – от държавата. Участъкът се открива в експлоатация на [[27 септември]] [[1898]] г.
 
След влизането му в експлоатация на участъка до Девня с още no-голяма острота възниква необходимостта от продължаване на линията до сърцето на [[Добруджа]] - – град Добрич. Представители на местното население изпращат молба до министъра на земеделието, като привеждат много основателни аргументи за продължаване на линията от Девня до Добрич. В молбата се изтъква важността на земеделието за Добруджа, както и наличието само на един изходен пункт – пристанище [[Балчик]], разположено на повече от 100 km от производителните райони.
 
През [[1905]] г. [[13 Обикновено Народно събрание]] одобрило извънреден кредит от 22 692 955 лева за [[Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията]] с цел изучаване на няколко железопътни линии, между които и линията Девня – Добрич. Скоро след това Дирекцията на постройките започнала проучвания на бъдещото трасе, като след множество теренни работи било решено то да премине през селата [[Суворово|Козлуджа]] – [[Калиманци (област Варна)|Гевреклер]] – [[Любен Каравелово|Саръ гьол]] – [[Стожер|Баллъджа]] до Добрич (67,5 км). Този вариант бил предпочетен пред други, които също предвиждали отсечката от Девня до Козлуджа, но от там се отклонявали или към [[Николаевка]], или към [[Вълчи дол|Курт дере]]. След проведения търг на [[4 септември]] [[1906]] г., строителството на железницата било възложено на Главно предприятие за направата на железопътната линия Девня – Добрич „Георго Попов и Сиe“Сие“ за 4 975 000 златни лева, със срок на завършване две години и девет месеца, считано от 12 септември 1906 г. След дълги преписки между предприемача и Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията и 11 месеца теренна работа по правителственото трасе, линията била изградена по трасе, посочено от предприемачаː Девня – Козлуджа – Курт дере – [[Оборище (област Варна)|Семет]] – [[Ново Ботево]] – Добрич (56,5 км). Железницата била изградена с нови релси тип „РПШ“ (Роман–Плевен–Шумен) с маса 31,2 kg/m и дължина 12 m. {{източник|Понастоящем част от отсечката разделна - – разделен пост разделна е демонтирана .|2020|10|17}}
 
== Румънско управление и дострояване на линията ==
Line 65 ⟶ 66:
== Експлоатация ==
През 50-те години започва интензивно строителство на различни заводи в района на Девня. Това налага разширение на жп гарата, осъществено на няколко етапа.
 
През 1974 г. е въведен в експлоатация разделен пост „Разделна“, който има директна връзка с гара Повеляново. Тя е електрифицирана, а дължината ѝ е 5,765 km. Чрез тази връзка директните влакове от Варна в посока към Девня и обратно се движат без да влизат в гара Разделна.