Клюнийска реформа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 15:
* Възпитаване на вътрешна религиозност чрез обогатяване и задълбочаване на литургията и църковните [[Тайнство|тайнства]]
* Стремеж към свобода на монашеството (libertas monastica) – пълна независимост на манастирите от светската власт и от епископите, непосредствено подчинение на папата
* Стремеж към обединение на отделните манастири, закрепено с юридически връзки: Клюнийските абати строят не йерархическа система, а хоризонтална мрежа, една голяма общност – congregatio, или ecclesia, подобно на това както общностите на първите християни, разпръснати териториално, но сплотени духовно, образуват апостолскатаАпостолическата Църквацърква.
 
По време на апогея на движението (около 950 – 1130) привържениците му са една от най-големите религиозни сили в Европа: могъща конгрегация от стотици манастири. Отношенията на клюнийците с Папския престол са на взаимна подкрепа. Папите не виждат в тях конкуренти; напротив, те възприемат реформата като водеща сила за обновление на римокатолическата църква и укрепване на папската власт. Клюнийците подкрепят движението за [[Божи мир]], [[Поклонничество|поклонничеството]] към Светите земи и [[кръстоносните походи]].
 
Клюнийската реформа подпомага създаването на манастирски библиотеки и скриптории и повишаване на образоваността на монасите. Повишената тържественост и церемониалност на литургиите води до обогатяване на строгите църкви в [[романски стил]] с ритуални съдове от скъпоценни метали, фини ритуални одежди и гоблени, стъклописи и полифонична хорова музика.