Клюнийска реформа: Разлика между версии

Абатство Клюни е бенедиктински манастир в Бургундия, основан от [[Гийом I Благочестиви]] през 910 г., който дава на манастира пълна независимост и абатството се подчинява директно на папата. Вторият настоятел [[Одо Клюнийски]] се превръща в един от основните двигатели на Клюнийската реформа. Абатството се прочува със стриктното спазване на правилата на свети Бенедикт, и така става признат лидер на западното монашество. През 931 година папа [[Йоан XI]] дава на абат Одо привилегията да приема под крилото си манастирите, последователи на Клюни. Това спомага за бързото разрастване на конгрегацията с център в Клюни, въпреки силното противодействие на френските епископи, които не искат да губят контрола над френските манастири. При абат Одилон (994 – 1049) към Клюни се причисляват вече доста голяма част от френските и бургундските манастири, а само за времето на неговото управление броят им нараства от 37 на 65. Самото абатство достига разцвета си при настоятелите Юг (Хуго) Клюнийски (1049 – 1109) и Петър (Пиер) Достопочтени (1122 – 1157). В края на XI век към движението се причисляват 1450 манастира с около 10 000 монаси<ref name="Дюше">{{Цитат книга|last=Дюше|first=Жан|title=История на Запада|year=2003|month=|publisher=ИК „ЛИК“|location=София|isbn= 954-607-589-2|pages= 98}}</ref>. Конгрегацията излиза извън границите на съвременна Франция и клюнийски манастири се повяват в [[Италия]], [[Испания]], [[Англия]], [[Германия]] и [[Полша]], като общият им брой наближава 2000.

 

* Завръщане към идеалите на живота на апостолите: строго съблюдаване на [[целибат]]а

* Реорганизация на манастирския живот съгласно бенедиктинския устав, основан на строг аскетизъм и послушание

* Стремеж към свобода на монашеството (libertas monastica) – пълна независимост на манастирите от светската власт и от епископите, непосредствено подчинение на папата

* Стремеж към обединение на отделните манастири, закрепено с юридически връзки: Клюнийските абати строят не йерархическа система, а хоризонтална мрежа, една голяма общност – congregatio, или ecclesia, подобно на това както общностите на първите християни, разпръснати териториално, но сплотени духовно, образуват Апостолическата църква.

 

По време на апогея на движението (около 950 – 1130) привържениците му са една от най-големите религиозни сили в Европа: могъща конгрегация от стотици манастири. Отношенията на клюнийците с Папския престол са на взаимна подкрепа. Папите не виждат в тях конкуренти; напротив, те възприемат реформата като водеща сила за обновление на римокатолическата църква и укрепване на папската власт. Клюнийците подкрепят движението за [[Божи мир]], [[Поклонничество|поклонничеството]] към Светите земи и [[кръстоносните походи]].