Разлика между версии на „Кино“

редакция без резюме
== История ==
=== Движещи се изображения ===
Ефектът на зрителната памет на ретината е забелязан още в древността. Един образ не изчезва веднага от човешкото око, което може да създаде илюзията за движение. Това качество е проучено по-обстойно през XVII и XVIII век. Част от учените, експериментирали с движещите изображения, са [[Исак Нютон]] и рицарят Шавалие д'Арси. Въз основа на изследванията на [[Питър Марк Роджет]], англичанин от швейцарски произход, през [[1830]] г. [[Майкъл Фарадей]] създава „колелото на Фарадей“. Изобретението се свежда до назъбен диск от картон, гледан в огледало. [[Джон Хершел]], който също прави опити със забавната физика, създава първата оптическа играчка, при която се използват рисунки. Най-известният пример за такъв род играчки е [[Тауматроп|томатропът]], създаден през [[1825]] г. от Фитон и д-р Парис. Томатропът представлява обикновен мукавен диск, на чиято лицева и обратна страна има рисунка. Двете рисунки са взаимносвързани (например кафез и птица) и при бързо завъртане те се съчетават (получава се впечатлението, че птицата влиза в кафеза).{{hrf|Садул|1959|17}}
Изображения, които се разгръщат последователно пред човешките [[око|очи]], могат да създадат у човек [[илюзия]]та, че се движат, защото образът не изчезва веднага в [[ретина]]та. Ефектът е забелязан още в древността и е проучван, но по-обстойно се занимават с него през XVII и XVIII век. Част от учените, експериментирали с движещите изображения, са [[Исак Нютон]] и рицарят Шавалие д'Арси.{{hrf|Садул|1959|17}}
 
През 1832 г. младият белгийскибелгийският физик Жозеф Плато построява „фенакистископ“„[[фенакистископ]]“. Това е апарат или играчка, която използва основните принципи на „колелото на Фарадей“ и рисунките на томатропа. Принцъпът на изобретението почива върху задържането на светлинния образ върху зрителната памет на ретината.{{hrf|Садул|1959|17}} Англичанине Хорнър придава нова форма на тази играчка и 1834 г. изобретява „зоотропа“, при който се използват рисунки, нанесени на лента от картон. В 1853 г. австралийския генерал Ухатиус прожектирал върху екран рисунки, като използвал магически фенер, описан още от йезуита Киршер.{{hrf|Садул|1959|17-18}}
Въз основа на изследванията на [[Питър Марк Роджет]], англичанин от швейцарски произход, през [[1830]] г. [[Майкъл Фарадей]] създава „колелото на Фарадей“. Изобретението се свежда до назъбен диск от картон, гледан в огледало.{{hrf|Садул|1959|17}}
 
Но за да се роди киното в истинския смисъл, трябвало да се появи фотографията. Първата фотография на [[Жозеф Ниепс]] е направена 1823 г. и е озаглавена „Сложената маса“. Процесът на заснемане отнемал 14 часа. След време позирането било намалено до няколко секунди, за което спомогнало откриването на „влажния колодиум“, възприет от всички от 1851 г. Същата година в първите фотографски ателиета се появяват движещите се фотографии. Първата поредица от снимки била направена от англичанине Идуард Муйбридж през 1872 г. Калифорнийският милиардер Лиланд Стенфорд платил на Муйбридж, за да [[Сали Гарднър в галоп|засниме движенията на състезателен кон в галоп]].{{hrf|Садул|1959|18-19}}
[[Джон Хершел]], който също прави опити със забавната физика, създава първата оптическа играчка, при която се използват рисунки. Най-известният пример за такъв род играчки е [[Тауматроп|томатропът]], създаден през [[1825]] г. от Фитон и д-р Парис. Томатропът представлява обикновен мукавен диск, на чиято лицева и обратна страна има рисунка. Двете рисунки са взаимносвързани (например кафез и птица) и при бързо завъртане те се съчетават (получава се впечатлението, че птицата влиза в кафеза).{{hrf|Садул|1959|17}}
 
През 1832 г. младият белгийски физик Жозеф Плато построява „фенакистископ“. Това е апарат или играчка, която използва основните принципи на „колелото на Фарадей“ и рисунките на томатропа. Принцъпът на изобретението почива върху задържането на светлинния образ върху зрителната памет на ретината.{{hrf|Садул|1959|17}}
 
=== Първият филм ===
<references />
 
== Библиографияа ==
== Използвана литература ==
* Philippe BINANT, ''Au coeur de la projection numérique'', Actions, 29, 12 – 13, Kodak, Paris, 2007.
* Charles S. SWARTZ (editor), ''Understanding digital cinema. A professionnal handbook'', Elseiver, Oxford, 2005.
* Олга Маркова. Последните мохикани на киното. С., Изток-Запад, 2011.
* {{cite book |title= ''История на киноизкуството'' |last= Садул |first= Жорж |year= 1959 |authorlink=Жорж Садул | publisher= Наука и изкуство|location= София|isbn = 07-566-03-08}}
 
== Вижте също ==
1757

редакции