Вълкашин: Разлика между версии

Една от версиите за произхода на Вълкашин е на [[Мавро Орбини]], който пише в [[Царството на славяните]], че крал Вълкашин е син на владетеля Мърнява от [[Ливно]], който живеел в [[Благай]] на [[Неретва]]. В 1350 година Вълкашин е [[жупан]] на [[Прилеп (град)|Прилеп]]. Според някои средновековни сръбски източници пък двамата имат български произход <ref>Твертинова,А. цит. съч. 219 цит. в Българска военна история на средновековието X-XV  Д.Ангелов; Б. Чолпанов.219 с</ref>След смъртта на цар [[Стефан Душан]] през 1355 година Вълкашин поддържа цар [[Стефан Урош V]], който му дава титлата [[деспот]].<ref>[https://books.google.bg/books?id=2Wc-DWRzoeIC&redir_esc=y Ćirković, Sima (2004). The Serbs. Malden: Blackwell Publishing.Pp.77-79]</ref> През 1365 цар Урош го прогласява за съвладетел и му дава титлата крал. Вълкашин бързо се откъсва от васалитета си и през 1366 година се провъзгласява за самостоятелен владетел при разпада на [[Сръбско царство|Сръбското царство]]. Под властта му е Душановата столица [[Призрен]] и северна и западна [[Македония (област)|Македония]], с градовете [[Скопие]], Прилеп и [[Охрид]]. Сам той се нарича ''господин на сръбската земя и гърците и западните страни''. Брат му [[Иван Углеша|Углеша Мърнявчевич]] се обявява за [[деспот]] в Средна и Южна Македония - [[Драмско]] и [[Серско]] със столица [[Сяр]].(1336-1371)

Сведения за хода на военните действия оставя монахът Иван  Серски „...''деспот (Йоан) Углеша подигна цялата сръбска и гръцка войска, и своя брат Вълкашин, и много други велможи, общо около 60 000 души  избрана войска. И те тръгнаха към Македония (Тракия), за да прогонят турците, без да пресъдят, че никой не е мощен да се противопостави на божия гняв. Не тях прочее прогониха, но сами бяха погубени от тях.''..”<ref>БВИ ПИД 269 -270  цит. в Българска военна история на средновековието X-XV  Д.Ангелов; Б. Чолпанов.219 с.</ref>

Допълнителни подробности за сражението при Черномен на 26 септември  се съдържат в „Безименна българска летопис”летопис“ от началото на второто десетилетие на  XV в.

„''Аморат отново се вдигна да отиде или против българите или против Углеша. Когато Углеша и крал Вълкашина узнаха това, събра се множество сръбска войска, а също и от Далмация и Требине. Защото Углеша и брат му Вълкашин слязоха чак до Сяр. Тогава дойдоха много турци с Аморат, разрази се страшен бой и настана голямо кръвопролитие при р. Марица. Турците зовяха силно и тъй като сърбите се обърнаха в бяг те убиха краля Вълкашина и Углеша. Двамата загинаха в 6789 г (1371), на 26 ден от месец Септември. Турците взеха множество пленници и ги погубиха при Галипол''и"<ref>Ducas Istoria. turco-bisantina 165 цит в в Българска военна история на средновековието X-XV  Д.Ангелов; Б. Чолпанов.219 с.

</ref> Ако се доверим на османските хронисти то научаваме, че преди важното сражение обединената християнска коалиция слага слаба стража, а отгоре на всичко вечерта пийват вино. Османците си изненадват с внезапна атака и бързо избиват хиляди от тях (включително Вълкашин и Углеша), а друти поробват. Османците злорадо дават пример, защо не следва да се пие вино.