Фьодор Тютчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking; козметични промени
м https://gramatika-bg.com/pravopis/pravopis-upotreba-na-opredelitelen-chlen-4len.html
Етикет: Отменени
Ред 27:
| подпис =
}}
'''Фьодор Иванович Тютчев''' ({{lang|ru|Фёдор Иванович Тютчев}}) е руски [[поет]], обикновено определян като третиятретият велик представител на [[романтизъм|романтизма]] в [[Русия]] след [[Александър Пушкин]] и [[Михаил Лермонтов]]. В последните си години той е известен привърженик на [[славянофилство]]то.
 
== Биография ==
Ред 34:
Сред учителите на Тютчев е и [[Семьон Раич]], един от първите руски специалисти по германска философия, който му предава вкуса към метафизични разсъждения. През [[1819]] – [[1821]] Тютчев учи [[филология]] в [[Московски университет|Московския университет]], а през [[1822]] придружава своя роднина граф [[Остерман-Толстой]] в [[Мюнхен]]. Той се влюбва в града и остава в чужбина 22 години.
 
В Мюнхен Тютчев се запознава с първата си съпруга, баварска графиня, която поддържа известен [[салон]], посещаван от личности като [[Хайнрих Хайне]] и [[Фридрих Шелинг]]. След нейната смърт той се жени за графиня фон Пфефел, която е негова любовница от 6 години и има дете от него. И двете му съпруги не разбират и дума руски, което не е изненадващо, тъй като самият той говори [[френски език|френски]] по-добре от руски и цялата му лична кореспонденция е на френски.
 
През [[1836]] княз Гагарин получава от Тютчев разрешение да публикува избрани негови стихотворения в „Современник“, литературно списание, редактирано от Пушкин. Макар и високо оценени от известния поет, те не успяват да предизвикат интереса на широката публика. През следващите 14 години Тютчев не публикува и ред поезия. Той пише няколко политически статии в „[[Revue des Deux Mondes]]“. Те го свързват с княз [[Александър Горчаков]], който остава близък приятел на поета до края на живота му.
Ред 44:
През [[1846]] Тютчев среща Елена Денисиева, по-млада от него с повече от двадесет години, и установява с нея незаконна връзка. След като му ражда три деца, тя се разболява от [[туберкулоза]]. Малка сбирка от стихове, посветени на Денисиева, е смятана за най-изтънчената любовна лирика на руски език. Написани под формата на драматични диалози и умело използващи необичайни ритми и рими, те са пропити с възвишено чувство на потиснато отчаяние.
 
В началото на 70-те години на 19. век смъртта на брат му, сина му и дъщеря му оставят Тютчев частично парализиран. Той умира в [[Пушкин (град)|Царско село]] през [[1873]].
 
== Литература ==
{{commonscat-inline |Fyodor Tyutchev}}
{{Wikiquote-inline|Фьодор Тютчев}}
* Бочева М. ''Лириката на Тютчев''. С., 1980
Line 59 ⟶ 58:
 
{{Превод от|en|Fyodor Tyutchev|36020592}}
 
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Тютчев, Фьодор}}