Битка при Киноскефале: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
битката по Хамънд и Уолбанк
Ред 33:
Към 197 година пр. Хр. – четвъртата от началото на войната – събитията се развиват неблагоприятно за Македония. В предходната година Фламинин навлиза с армията си в Елада и един след друг печели на своя страна доскорошните македонски съюзници [[Древен Епир|Епир]], [[Ахейски съюз|Ахея]] и [[Беотия]]. Преговорите за мир, подети от Филип V, се провалят след като [[Сенат]]ът поисква от македонския цар да се откаже от владенията си в [[Коринт]], [[Евбея]] и [[Тесалия]].<ref>Astin, A. E. (ed.) The Cambridge Ancient History, Vol. VIII. Cambridge University Press, 2008. с. 265–267</ref>
 
Голяма част от македонските сили е пръсната по гарнизони в Елада и [[Кария]]. За да изведе в поход възможно по-голяма войска, Филип свиква младежи и ветерани. Армията му достига 25 500 воини, в т.ч. 16 000 [[македонска фаланга|фаланга]], 2 000 [[пелтасти]], 5 500 наемници от [[Тракия]], [[Илирия]] и други народности и 2 000 македонски и тесалийски конници.<ref>{{cite book | last = Walbank | first = Frank William | title = Philip V of Macedon | publisher = Cambridge University Press | year = 1940 | pages = 163, 168}}</ref> Според противоречивата информация от [[Ливий]] и [[Плутарх]], армията на противника му Фламинин също наброява около 26 000 бойци, но заедно със съюзническите гръцки контингенти ([[етолийци]], [[атаманци|атамани]], [[крит]]яни и др.) вероятно надхвърля 30 000.<ref>{{ cite book | last = Hammond | first = Nicholas Geoffrey Lemprière | coauthors = Frank William Walbank, Guy Thompson Griffith | title = A History of Macedonia: Vol. III: 336-167336–167 B.C | publisher = Clarendon Press | year = 1972 | pages = 434, 436}}</ref> [[Проконсул]]ът разполага и с 10 [[бойни слона]] и 200 конници, изпратени от [[Нумидия|нумидийския]] цар [[Масиниса]].{{hrf|Hammond|1972|429}}
 
[[Файл:Thessaly.jpg|мини|300px|Древна Тесалия с възвишенията Киноскефале между [[Фере (Тесалия)|Фере]] и [[Фарсала]]]]
 
С настъпването на пролетта римляните се прехвърлят от базата си във [[Фокида]] през [[Термопили]]те в [[Тесалия]]. Гръцките подкрепления се присъединяват към тях по пътя към македонската колония [[Тива (Тесалия)|Фтиотидска Тива]]. След безуспешна обсада на тази крепост Фламинин настъпва към [[Фере (Тесалия)|Фере]]. Тук той пресреща армията на Филип и прегражда пътя му към добре укрепената и добре снабдена база [[Деметриада]] на [[Пагаситийски залив|Пагаския залив]].{{hrf|Walbank|1940|168-169168–169}}{{hrf|Hammond|1972|434-435434–435}}
 
След стълкновение между конни отряди, спечелено от етолийците, македонският цар вдига стана си и потегля на запад, към [[Фарсала]], в търсене на провизии и равен терен, подходящ за неговата [[фаланга (формация)|фаланга]]. Загубил контакт с противника, Фламинин потегля с армията си по успореден маршрут на запад. Три дни по-късно авангардите на двете армии се сблъскват инцидентно на възвишенията Киноскефале („Кучешки глави“ на [[старогръцки]]), недалеч от [[Скотуса (Тесалия)|Скотуса]]. Този сблъсък прераства в пълномащабно сражение между двете армии.{{hrf|Walbank|1940|169-170169–170}}{{hrf|Hammond|1972|435-436435–436}}
 
== БиткаБитката ==
[[Файл:Cynoscephalae.png|мини|дясно|250px|Фазите на битката]]
По време на настъплението има тежка буря и на сутринта след нея на хълмовете и полето, които разделят двата лагера има гъста [[мъгла]]. Въпреки това Филип подновява напредването си към противника, но мъглата объркала и дезориентирала армията му. Тогава Филип праща малка сила да превземе Киноскефалските хълмове. Фламинин все още няма представа къде е позицията на врага и изпраща кавалерия и лека пехота да [[разузнаване|разузнаят]] района. Тези разузнавателни части се сблъскват с войниците на Филип, които държат хълмовете. Битката на хълмовете се ожесточила и Фламинин изпратил още 500 души [[кавалерия]] и 2000 [[пехота]] най-вече етолийци, като подкрепления, принуждавайки силите на Филип да се оттеглят към върха на хълма. Тогава Филип изпраща в схватката своите македонски и тесалийски конници, които постеменно започват да изтласкват римляните надолу по хълма, докато пристигналите етолийски конници не уравновесяват нещата. Филип макар и с нежелание изпраща своя [[фаланга (формация)|фаланга]] към тежкия хълмист терен. В крайна сметка се налага да изпрати в атака общо 8000 души, преди да накара римляните да отстъпят.
 
[[Файл:Cynoscephalae.png|мини|дясно|250px|Фазите на битката при Киноскефале]]
Фламинин нарежда войските си на бойното поле. Оставя десния си фланг в резерв, със слоновете си пред него и лично повежда атаката с левия си фланг срещу Филип. Междувременно фалангата му, която вече е достигнала билото на хълма се присъединява към леката пехота и кавалерията, поставени на десния фланг на Филип. На тази фаланга Филип нарежда атака надолу по хълма срещу приближаващите насреща легионери. След като левият римски фланг леко-полека е изтласкан, Фламин нарежда на десния си фланг да атакува. Десния фланг на Филип, който заема по-висока позиция от левия римски фланг, първоначално се бие успешно срещу римляните. Лявото му крило и центъра, които се състоят от още една 8000<sup>-на</sup> фаланга обаче все още не са организирани в нападателна формация – всъщност те не се били организирани дори във фаланга все още. И когато Тит Фламинин изпраща [[Бойни слонове|слоновете]] си да атакуват точно тях те безредно се разбягват. След пробива един от римските [[трибун]]и взима 20 [[манипули]] и атакува македонския десен фланг отзад. Македонците не са в състояние да променят позицията си бързо, колкото римските манипули. Обградени от двата римски фланга, македонците претърпяват тежки загуби и се разбягват.
 
На разсъмване в деня на битката гъста мъгла принуждава Филип V да спре похода си. На Киноскефале са изпратени само стражеви отряди. На хребета те са пресрещнати от около 1 300 римски воини. И двете страни са изненадани, но връх взимат македоните. Фламинин изпраща подкрепления от 2 000 пехотинци и 500 конници, провокирайки Филип на свой ред да изпрати на хълмовете конница и наемници начело с [[Атенагор]]. Македоните взимат връх за втори път и настъплението им е спряно само заради отпора на етолийските конници начело с Архедам и Евполем.{{hrf|Hammond|1972|435–436}}{{hrf|Walbank|1940|170–171}}
 
Филип решава да се възползва от моментното си предимство. Без да дочака строяването на цялата си войска, той повежда половината от фалангата си (8 000 копиеносци) в двойна формация (16 реда) надолу по склона срещу левия от двата римски легиона. Римляните не удържат на напора и отстъпват с тежки загуби, но останалата част от фалангата (начело с [[Никанор (македонски военачалник)|Никанор]]) изостава от Филип.{{hrf|Walbank|1940|171}}
 
Срещу тези македонски части Фламинин повежда деснофланговия си легион. Слоновете в римския авангард всяват паника сред противниците. Македоните не успяват да се престроят от походен в боен ред и са обърнати в бягство.{{hrf|Hammond|1972|441}} В този момент един от [[военен трибун|трибуните]] (неизвестен по име) извършва маневрата, която се оказва решаваща за изхода на битката. Той спира настъплението на подчинените му 20 [[манипули]] (около 2 000 легионера) и ги обръща встрани и в тил на победоносния фланг на македонската армия.{{hrf|Walbank|1940|171–172}} Разположени в плътен строй и застрашени от три страни, воините на Филип V няма как да се противопоставят. Фалангата се разпада, копията стават безполезни, а в ръкопашния бой легионерите имат предимството на дългите си мечове и щитове.{{hrf|Hammond|1972|441}}
 
== Последици ==