Разлика между версии на „Цветан Радославов“

Версия от 07:54, 1 октомври 2020
(Версия от 07:54, 1 октомври 2020)
Етикет: Ръчна отмяна
}}
 
'''Цветан РадолавовРадославов Хаджи-Денков''' е български психолог и автор на съвременния [[химн на България]] "Мила Родино“.
 
== Биография ==
Роден е в град [[Свищов|пииип]] през [[1863]] г. Майка му е дъщеря на [[Българско Възраждане|възрожденския]] книгоиздател и просветен деец [[Христаки Павлович]] и сестра на живописеца [[Николай Павлович]], но израства в семейството на търговеца [[Цвятко Радославов]], който осиновява и сина ѝ Цветан. Радославов се изучава най-напред при [[Емануил Васкидович]] и расте в обкръжението на видни свищовлии като [[Иван Шишманов]] и [[Алеко Константинов]]. След завършване на [[Априловска гимназия|Априловската гимназия]] в [[Габрово]] той прекарва няколко години като студент по история и славистика във [[Виена]], а през 1897 г. защитава докторска титла по философия в [[Лайпциг]], [[Германия]]. Между 1888 и 1893 г. е гимназиален учител в Габрово, след 1897 г. – в Мъжката гимназия в [[Русе]], а впоследствие – в [[Трета мъжка гимназия]] в [[София]].
[[Файл:Портрет на Цветан Радославов. Николай Павлович, 1872.jpg|ляво|мини|Портрет на деветгодишния Цветан от вуйчо му Николай Павлович, 1872]]
През [[1885]] г., по пътя към бойното поле на Сръбско-Българската война, в която той участва като доброволец, той композира песента „[[Мила Родино|Горда Стара планина]]“, която по-късно през [[1905]] г. е обработена от композитора [[Добри Христов]], а през [[1964]] г. се превръща в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. През 1895 песента му е отпечатана в учебник по музика на Карел Махан.
Текстът на песента е променян нееднократно. Последните промени датират от [[1990]] г., а след приемането на новата Конституция на страната, песента „Мила Родино“ пак е утвърдена като национален химн на Република България.
 
Освен създател на българския химн, Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р [[Кръстьо Кръстев]] и [[Никола Алексиев (психолог)|Никола Алексиев]]), които са защитили доктората си при бащата на съвременнаасъвременната научна [[психология]] – [[Вилхелм Вунт]]. Той отхвърля всички покани за преподавателска кариера във [[Виена]], [[Лайпциг]] и [[Прага]] и се завръща в родината си, където допринася за съграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, [[етика]] и [[логика]]. Радославов живее в малка мансарда на улица " [[Ангел Кънчев]] " № 3, където днес има паметна плоча, направена от [[Георги Чапкънов]].
 
Цветан Радославов умира през [[1931]] г. в София.