Шефика Гаспринска: Разлика между версии

Шефика е дъщеря на [[Исмаил Гаспрински]] - интелектуалец, просветител, издател и политик, получил известност сред [[Мюсюлманин|мюсюлманското]] население на [[Руската империя]] като един от основателите на джадидизма - образователното движение на народите от ислямския Изток, привнесло по-светски характер в началното обучение.<ref name="hda">{{cite book| |url= http://books.google.com/books?id=yjIZ6ymyNO8C| |last= Тадеуш Свентоховский| |first= Brian C. Collins| |title= Historical dictionary of Azerbaijan| |year= 1999| |publisher= Scarecrow Press| |location= USA| |page= 57| |isbn= 0810835509| |lang= en}}</ref>

През 1905 г. Шефика става редактор на създаденото от баща ѝ първо женско списание в Крим „Alem-i nisvan“ („Женски свят“), издавано на татарски език.<ref>Ганкевич В. Ю. Роль И. Гаспринского и его семьи в развитии народного образования среди крымско-татарских женщин на рубеже XIX—XX веков/ Крым и Россия: неразрывные исторические судьбы и культура. Материалы республиканской научно-общественной конференции. — Симферополь, 1994, стр. 19 — 21.</ref>

Между 1 и 11 май 1917 г. тя взема участие в I Общоруски мюсюлмански конгрес в Москва като част от кримската делегация. Избрана е също за делегат в [[Курултай|Курултая]] на кримските татари, който заседава на 9 декември 1917 г., както и за директор на женското педагогическо училище в [[Симферопол]].<ref>Абдульваапов. Н. Гапринская Шефика / Деятели крымскотатарской культуры (1921—1944): Библиографический словарь. —СимферопольСимферополь: Доля, 1999</ref>

След като е ликвидирано националното самоуправление на кримските татари, Шефика Гаспринска напуска Крим и се премества в Баку, където основава педагогическо училище.<ref>Абдульваапов. Н. Гапринская Шефика / Деятели крымскотатарской культуры (1921—1944): Библиографический словарь. —СимферопольСимферополь: Доля, 1999</ref> Там се омъжва за Насиб бег Усубеков, [[азербайджан]]ски публицист и общественик, министър на образованието и вероизповеданията на Азербайджан (1918-1919), министър на финансите (1918), министър на вътрешните работи (1919).<ref>Балаев А. Азербайджанское национально-демократическое движение. 1917—1920. — Баку, 1990</ref>

След като е свалено националното правителство на Азербайджан и мъжът ѝ е разстрелян на [[31 май]] [[1920]] г., Шефика емигрира в [[Турция]]. Там тя работи в сиропиталище. През 1930 г. създава Съюз на кримските жени в [[ИстамбулИстанбул]], занимава се и с проблемите на своите сънародници емигранти и с благотворителност.