Давид Хилберт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
мРедакция без резюме |
||
Ред 45:
Под негово ръководство в университета са защитени 69 [[докторат]]а, включително от [[Ото Блументал]] (1898), [[Феликс Бернщайн]] (1901), [[Херман Вайл]] (1908), [[Рихард Курант]] (1910), [[Ерих Хеке]] (1910), [[Хуго Щайнхаус]] (1911), [[Вилхелм Акерман]] (1925).{{hrf|Mathematics Genealogy Project|2013}} Сред студентите на Хилберт са още логикът [[Ернст Цермело]], философът на науката [[Карл Густав Хемпел]], дългогодишният световен шампион по шахмат [[Емануел Ласкер]]. Известно време негов асистент е [[Джон фон Нойман]], а в социалния му кръг са и други известни математици, като [[Еми Ньотер]] и [[Алонсо Чърч]].
През 1915 г. в Гьотинген по покана на Хилберт пристига [[Алберт Айнщайн|Айнщайн]] и тази среща е последвана от плодотворно сътрудничество между двамата, намерило израз в серия от статии, в които двамата поотделно формулират [[диференциални уравнения]] на [[Гравитационно поле|гравитационното поле]] в рамките на [[Общата теория на относителността]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.bbvaopenmind.com/en/david-hilbert-the-architect-of-modern-mathematics/?utm_source=facebook&utm_medium=techreview&utm_campaign=MITcompany&utm_content=DavidHilbert| заглавие= David Hilbert: the architect of modern mathematics|достъп_дата = |фамилно_име=Barral |първо_име= Miguel|дата= 23 януари 2017|труд= |издател= |цитат= |език= en}}</ref>.
Хилберт остава верен на Гьотингенския университет въпреки многобройните покани, отправяни към него от други университети и академии. Между 1902 и 1939 година той е и редактор на авторитетното математическо списание „[[Математише Анален]]“.
Ред 63:
* теория на алгебричните числа (1893 – [[1898]]);
* основи на геометрията (1898 – [[1902]]);
* [[принцип на Дирихле]] и свързаните с него проблеми от [[Вариационно смятане|вариационното смятане]] и диференциалните уравнения ([[1900]] – [[1906]]);
* теория на [[Интегрално уравнение|интегралните уравнения]] (1900 – [[1910]]);
* решение на задачата на Уоринг в [[Теория на числата|теорията на числата]] ([[1908]] – [[1909]]);
* основи на [[Математическа физика|математическата физика]] (1910 – [[1922]]);
* логически основи на математиката (1922 – [[1939]]).
Върхът на изследванията на Д. Хилберт в теорията на числата са докладът му „Теория на алгебричните числови полета“ ([[1899]]) и доказателството му на хипотезата на Уоринг. Той поставя геометрията на строго аксиоматична основа в работата си „Основи на геометрията“ ([[1899]]). Трудовете му по [[интегрални уравнения]] и
В резултат от привързаността на Хилберт към проблемите на математическата логика и основите на математиката към науката бе добавена една цяла нова област на изследване – метаматематиката.
| |||