Джулио Ната: Разлика между версии

'''Джулио Ната''' ({{lang|it|Giulio Natta}}) е [[Италия|италиански]] [[Химия|химик]]-органик, носител на [[Нобелова награда за химия]] за 1963 г. „''за откриване на изотактния полипропилен“''.

 

Роден е на [[26 февруари]] [[1903]] година в [[Империя (град)|Империя]], Италия. През 1924 г. завършва [[Милански политехнически университет|Миланския политехнически университет]] и от 1925 работи там като асистент. От 1927 г. е професор по обща химия и през 1933 до 1935 г. е директор на Института по обща химия в университета в [[Павия]]. През 1935 до 1936 г. поема химическия факултет на [[Римски университет „Ла Сапиенца“]]. От 1936 до 1938 е професор и директор на Института по промишлена химия в [[Политехнически университет Торино]]. През 1938 г. става директор на Института по промишлена химия в Миланския политехнически университет.

 

Първите научни дейности на Ната са свързани с изучаването на структурата на [[Твърди тела|твърдите тела]], включително и структурата на [[катализатор]]ите и някои органични полимери. През 1938 г. започва изследване на производството на синтетичен [[каучук]] и осъществява разделяне на [[бутадиен]] и [[бутен]]. През 1954 г. осъществява [[полимеризация]] с помощта на катализатори на Циглер. През 1957 г. благодарение на неговите изследвания на промишлена установка е получен изотактически полипропилен.

 

 

== Личен живот ==

 

През 1956 г. Ната е диагностиран с [[Болест на Паркинсон|болестта Паркинсон]]. Умира на [[2 май]] [[1979]] г. в [[Бергамо]], Италия, на 76-годишна възраст.

<references />

 

[[Категория:Италиански химици]]

[[Категория:Починали от болестта на Паркинсон]]