Разлика между версии на „Владивосток“

→‎История: чехословакови легиони
м (Премахнати редакции на 83.102.216.120 (б.), към версия на PSS 9)
Етикет: Отмяна
(→‎История: чехословакови легиони)
Етикет: Отменени
 
На 2 юли 1860 г. на мястото на днешния град е разположен военен лагер. През 1875 г. във Владивосток е въведено „градско положение“, а през 1880 г. Владивосток получава статут на град.<ref name="О Владивостоке">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.vlc.ru/city/index.php | заглавие = О Владивостоке | достъп_дата = 1 септември 2013 | труд = www.vlc.ru, официален уебсайт на Владивосток | издател = Администрация на Владивосток | език = ru }}</ref> През 1879 г. е пусната в експлоатация [[параход]]на линия, свързваща Владивосток със [[Санкт Петербург]] и [[Одеса]]. През 1888 г. градът става административен център на Приморска област. През 1897 г. е свързан с [[Хабаровск]] чрез железопътна линия, а през 1903 г. вече има пряка железница и до [[Москва]] – [[Транссибирската магистрала]]. По това време основният поминък на жителите на Владивосток е търговията и корабоплаването. Градът се превръща в организационен център на експедициите на руските пътешественици и учени като [[Николай Пржевалски]], [[Владимир Арсениев]], [[Степан Макаров]] и др.<ref name="moigorod"/> През 1920 г. градът влиза в състава на [[Далекоизточна република|Далекоизточната република]], а през 1922 г. – в [[РСФСР]]. От 1938 г. е административен център на Приморски край.<ref name="moigorod"/>
 
През 1918 г. е окупиран от чехословакови легиони от над 60 000 мъже. По-късно пристигнаха чуждестранни подкрепления на споразумението и японците. Освен това до 1922 г. бялата армия и поддръжниците им се оттеглят от разрушения от войната Запад, което води до рязко увеличение на населението - от 97 000 на 410 000, след като съветската сила в крайна сметка е избягала най-вече в САЩ. Чехословашките легиони, изтощени от дългото си пътуване през Сибир и с една година, за да се върнат в новата си нация, се връщат в Чехословакия през пристанището във Владивосток, по света. Всички сили на назованите са евакуирани до края на 1920 г., за разлика от японците, които остават до 1922.<ref>(cs) PRECLÍK, Vratislav. Masaryk a legie (Masaryk and legions), váz. kniha, bound. book 219 pages, first issue - vydalo nakladatelství Paris Karviná, Žižkova 2379 (734 01 Karviná-Mizerov, Czechia) ve spolupráci s Masarykovým demokratickým hnutím (in association with the Masaryk Democratic Movement, Prague), 2019, ISBN 978-80-87173-47-3, pages 24-25, p. 151, p. 157, p. 169, p. 184, p. 185</ref>
 
По времето на [[Втората световна война]] градът е важен транспортен възел за получаване на стоки от [[Съюзниците]], а хиляди граждани на града са изпратени на фронта.<ref name="primkray">{{икона|ru}} [http://primkray.ru/vladivostok_history/ История Владивостока]</ref> В периода 1939 – 1943 г. близо до града е разположен лагер на [[ГУЛАГ]] – „Владлаг“.<ref>{{икона|ru}} [http://www.memo.ru/history/NKVD/GULAG/r3/r3-57.htm Система исправительно-трудовых лагерей в СССР]</ref> През 1952 г. Владивосток е затворен за свободни посещения за чужденци.<ref>{{икона|ru}} [http://primamedia.ru/news/466575/ Закрытый на 40 лет Владивосток: штамп ЗП в паспорте, фарцовка и фальшивые портовики]</ref> В следващите години икономиката на града се преориентира към корабостроенето и риболова. През 1962 г. е пуснат в експлоатация фуникулер, а от 1965 г. градът разполага с [[тролейбус]]ен транспорт.<ref name="primkray"/> На 20 септември 1991 г. президентът [[Борис Елцин]] подписва указ, разрешаващ посещенията на Владивосток от чужденци.<ref>{{икона|ru}} [http://pravo.gov.ru/proxy/ips/?docbody=&nd=102012549&rdk=&backlink=1 Об открытии г. Владивостока для посещения иностранными гражданами]</ref>
Анонимен потребител