Разлика между версии на „Грузинска писменост“

м
други дребни; правопис
м (Bot: Automated text replacement (-{{unicode\|(.*?)}} +\1))
м (други дребни; правопис)
Писменост Нусхури произхожда от вече развитата писменост на Асомтаврули. През 8 век приключва преминаването от кръгли форми към полу-кръгли. Доказателства за последващата писменост Нусхури датират от девети век. До около единадесети век Нусхури се е ползвала заедно с Асомтаврули при писане. Постепенно в някои букви е нарушена двулинейната система. От дванадесети век съществуват ръкописи, изписани изцяло на Нусхури. Тази писменост е широко използвана до 18 век включително. Смята се, че Нусхури се доразвива от изключително силното влияние на гръцката художествена литература по това време. Асомтаврули и Нусхури обединени са наричени Хуцури, което идва от Хуци, значещо духовно лице. Тази допълнителна писменост възниква вследствие нуждите на църковното братство и е употребявана само за църковни нужди. В завършеното Нусхури буквите са разположени в две линии и в различни височини. Нусхури е ъглова, бърза, надясно наклонена писменост като буквите се изписват свързани една с друга. В Носхури за пръв път се създава тенденцията за създаване на единен контур, което окончателно се формира в писмеността Мхедрули. Пример за това е буквата „У“, която в Асомтаврули се пише от 2 знака в Нусхури се обединява в 1 знак.
 
Първото засвидетелствано използване на грузинската азбука е надпис в християнска църква в [[Палестина]] около 430 година. Тогавашният вариант на грузинската азбука носи наименованията асомтаврули (означаващо ''главни букви'') или мргловани (означаващо ''кръгъл''), тъй като е бил със заоблени форми и всички букви са били с една и съща височина .<ref name="omniglot1">''(английски)'' Omniglot, '''Georgian alphabets (Asomtavruli and Nuskha-khucuri)''' [http://omniglot.com/writing/georgian.htm]</ref><ref name="ancient">[http://www.ancientscripts.com/georgian.html ''(английски)'' Ancient Scripts, '''Georgian''' [http://www.ancientscripts.com/georgian.html]</ref>. През 9 век вариантът асомтаврули постепенно е бил изместен от по-ъгловата разновидност, наричана [[нусха-хуцури]] или [[нусха-хуцури|кутховани]] (означаващо ''ъгловат'') .<ref name="ancient" />.
 
Според грузинската легенда, азбуката е била създадена от цар [[Фарнаваз I]] през 3 век; арменската легенда твърди, че грузинската писменост е била измислена от арменски християнски мисионер .<ref name="omniglot1" />.
 
== Писма ==
|}
 
Съвременният вариант на грузинската азбука се развива от разновидността [[нусха-хуцури]] през периода 11 – 13 век. Наименованието му [[мхедрули]] идва от думата ''мхедари'', означаваща „войник“ и наблягайки на светското използване на разновидността .<ref name="ancient" />. Разновидностите [[асомтаврули]] и [[нусха-хуцури]] не са се изгубили, а продължават да бъдат използвани и до днес от [[грузинска православна църква|Грузинската православна църква]] за религиозни текстове под общото наименование [[хуцури]] <ref name="ancient" /><ref name="ReferenceA">Превел от грузински Леван Грузинобългарски</ref> Първият печатен текст, използващ грузинската азбука, е бил публикуван през 1669 г.<ref name="omniglot2">[http://omniglot.com/writing/georgian2.htm ''(английски)'' Omniglot, '''Georgian alphabet (Mkhedruli)''']</ref> През 18 век са били добавени няколко нови букви, а през 19 е извършена реформа в правописа, изхвърляща пет други букви.<ref name="omniglot2" />
 
<ref>Превел от грузински Леван Грузинобългарски</ref>Първият печатен текст, използващ грузинската азбука, е бил публикуван през 1669 г. <ref name="omniglot2">''(английски)'' Omniglot, '''Georgian alphabet (Mkhedruli)''' [http://omniglot.com/writing/georgian2.htm]</ref>. През 18 век са били добавени няколко нови букви, а през 19 е извършена реформа в правописа, изхвърляща пет други букви <ref name="omniglot2" />.
 
Мхедрули се нарича съвременната грузинска азбука. Примери за това съществуват от единадесети век и се смята, че се е развила от Хуцури под силното влияние на арабската писменост стил и калиграфия. Писмените форми на Мхедрули са улеснени за изписване. Писането отново е хоризонтално, но контурите са заоблени и създават единно очертана форма. В Мхедрули са запазени видът и формата на само няколко букви от Асомтаврули (това са С, ДЗ, М), а останалите претърпяват сложни графични промени. Четири линейната система на Мхедрули е в различни височини. През 1728 г. Николоз Тбилели създава главните букви на Мхедрули.
 
== Разпространение ==
Грузинската азбука се използва за изписване както на грузинския език, така и на сродните му [[мегрелски език|мегрелски]], [[лазки език|лазки]] и [[свански език|свански]] езици, всички от които са говорени на територията на [[Република Грузия]]. [[абхазски език|Абхазският]], който не е сроден, също е използвал грузинската азбука, но днес се изписва на [[кирилица]]<ref name="ReferenceA"/><ref name="omniglot2" /> Едни от най-известните грузински поети и творци са: Николоз Бараташвили, Галактион Табидзе, [[Акаки Церетели]], Александър Орбелиани, Григор Орбелиани, Александър Казбеги, Рапиел Еристави, Мамия Гуриели, [[Якоб Гогебашвили]], Симон Гугунава, Шота Руставели, който около 12 – 13 век е ковчежник на царица Тамара. Тогава той написва най-известната грузинска поема, известна като „Витязът в тигровата кожа“. „Мъченичеството на царица Шушаник“ е грузински агиографски роман от Яков Цуртавели, който е бил съвременник и участник в събитията. Други известни средновековни произведения на грузинската литература са: „Житие на Света Нино“ (4 век), „Житие на цар Мириан“ от Абятар (4 век), „Corpus Areopagiticum“, философски и теологически труд, приписван на Петър Ибериеца (5 век), „Мъченичество на Або Тбилели“ от Йоан Сабанидзе (8 век), „Житие на Григол Кхандзтели“ от Георги Мерчуле (10 век), „История на династията Багратиони“ от Сумбат Давитидзе (11 век), „Тамариани“ от Йоан Чакрукхадзе (12 век).
<ref>Превел от грузински Леван Грузинобългарски</ref>Едни от най-известните грузински поети и творци са: Николоз Бараташвили, Галактион Табидзе, [[Акаки Церетели]], Александър Орбелиани, Григор Орбелиани, Александър Казбеги, Рапиел Еристави, Мамия Гуриели, [[Якоб Гогебашвили]], Симон Гугунава, Шота Руставели, който около 12 – 13 век е ковчежник на царица Тамара. Тогава той написва най-известната грузинска поема, известна като „Витязът в тигровата кожа“. „Мъченичеството на царица Шушаник“ е грузински агиографски роман от Яков Цуртавели, който е бил съвременник и участник в събитията. Други известни средновековни произведения на грузинската литература са: „Житие на Света Нино“ (4 век), „Житие на цар Мириан“ от Абятар (4 век), „Corpus Areopagiticum“, философски и теологически труд, приписван на Петър Ибериеца (5 век), „Мъченичество на Або Тбилели“ от Йоан Сабанидзе (8 век), „Житие на Григол Кхандзтели“ от Георги Мерчуле (10 век), „История на династията Багратиони“ от Сумбат Давитидзе (11 век), „Тамариани“ от Йоан Чакрукхадзе (12 век).
 
== Особености ==
В съвременния вариант на грузинската азбука няма разлика между малки и големи букви. Те се изписват еднакво без значение дали са в началото на думата или изречението, или на собствено име. Посоката на писане е като в [[българска азбука|българската азбука]] – от ляво надясно, с редовете отгореот горе надолу. Интересно е, че редът на буквите в грузинската азбука следва този на [[гръцка азбука|гръцката]], като звуковете, отсъстващи от последната, са добавени накрая .<ref name="omniglot2" />.
 
== Компютърна поддръжка ==
В Уникод е запазен интервалът U+10А0 до U+10FF за буквите и пунктуацията на съвременната грузинска азбука и използваните в редки случаи за главни букви символи от разновидността асомтаврули.<ref name="unicode1">[http://www.unicode.org/charts/PDF/U10A0.pdf ''(английски)'' Уникод (2009), '''Georgian''' [http://www.unicode.org/charts/PDF/U10A0.pdf]</ref>. Интервалът от U+2D00 до U+2D2F е добавен за малките букви от религиозната разновидност хуцури.<ref name="unicode2">[http://www.unicode.org/charts/PDF/U2D00.pdf ''(английски)'' Уникод (2009), '''Georgian Supplement''' [http://www.unicode.org/charts/PDF/U2D00.pdf]</ref>
 
== Източници ==
4642

редакции