Едиакарий: Разлика между версии

В днешно време, съгласно решение на Международната стратиграфска комисия (МСК) през 1991 година, терминът „венд“ се употребява само за територията на Русия. В скалата на Международната комисия по стратиграфия за докамбрия на венд съответства „неопротерозой-III“, обособено подразделение с долна граница от 650 млн. години.<ref name="Biske" />.

Названието „венд“ е предложено от съветския геолог и палеонтолог [[Борис Соколов]] през 1952 г. за регионалния хоризонт, изучен за първи път по сондажи в северозападната част на Руската платформа. Вендският хоризонт е съставен от [[гдов]]ски аркозни [[пясъчник|пясъчници]] и залягащи върху тях котлински ламинаритови [[глина|глини]] и е определен като най-древната [[палеозой|раннопалеозойска]] част на седиментната покривка, разположена непосредствено на кристалическия фундамент на Руската платформа. Като начало официално се използва термина „валдайски комплекс“. Над вендските отложения е разположен балтийският комплекс, в който са открити немногобройни изкопаеми от долен камбрий. Б.С. Соколов първоначално приема венд за отделна система на палеозоя, предшестващ камбрия, аргументирайки се с продължителността на образуване на платформената покривка.<ref name="Biske" />.

С вендските отложения предполагаемо корелира синийската система, открита от А. Гребо (A. Grabau) през 1922 г. в Китай и дълго време без определени параметри. Възрастта на долните слоеве на синия се оценяват на 800 млн. години, което е значително по-древно от валдайската подложка. Когато синийските отложения били окончателно отнесени към протерозойските образувания, възникнал въпросът за самостоятелността и възможният ранг на валдайската серия и други отложения в Руската и Сибирската платформи. Всички тези отложения залягали на кристалическия фундамент и били в основата на камбрийските слоеве с многочислени вкаменелости на скелетната фауна, въпреки че самите те практически не съдържали скелетни останки.<ref name="Biske" />.

По-късно в долните слоеве на валдайската серия са открити многочислени останки на безскелетни многоклетъчни, аналогични вече на известните находки от горния докамбрий в Австралия и други региони: отпечатъците на големи водорасли, планктон, а също и [[строматолит]]и. Този комплекс от изкопаеми рязко се отличава от камбрийския и е много по-разнообразен в сравнение с [[рифей]]ския, което послужило за основание за отделянето на горния докамбрий в качеството на особена геологическа система.<ref name="Biske" />.

При търсенето на естествена подложка на венда в него започнали да включват разположената отдолу волинска серия, за която са характерни тилити (конгломерати с ледниковово произхождение), а също слоеве от [[базалт]]и и [[туф]]и. Тези два признака са характерни за докамбрия в много райони на земното кълбо. По този начин, вендът получава глобална определеност като ледников период с последваща трансгресия, предизвикана от затоплянето на климата в резултат на вулканическата активност.<ref name="Biske" />.

В качеството на стратиграфско подразделение на територията на Русия вендът е признат официално от редица междуведомствени съвещания в периода 1962 – 1965 години. През 1990 – 1991 години е утвърден официално от Международната стратиграфска комисия (МСК).<ref name="Biske" />.

Концепцията за венда се формира стратиграфически от горе на долунадолу, и долната граница на камбрия става горна граница на венда. Палеонтологическата обосновка на тази граница е разработена отделно за конгломератните силициеви басейни (основа на балтийския век на Източноевропейската платформа) и за карбонатните басейни (основа на томотския век на Сибирската платформа). Предложено е долната граница на венда да бъде привързана към основата на варангерските тилити от Лапландия.