Ел Лисицки: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Съветски фотографи, ползвайки HotCat
TedMBot (беседа | приноси)
м други дребни; правопис
Ред 36:
 
== Биография ==
Лазар Мордухович Лисицки е роден на 10 (22) ноември 1890 г. в [[Починок (град)|Починок]], Смоленска губерния в семейството на занаятчията предприемач Мордух Залманович (Марк Соломонович) Лисицки (1863-1948) и домакинята Сара Лейбовна Лисицка.<ref name=Nesbitt>{{икона|en}} Peter Nesbitt, [http://www.studiocleo.com/gallerie/lissitzky/biography.html An introduction to El Lissitzky].</ref>. След като семейството се премества във [[Витебск]], където баща му отваря магазин за порцелан, той посещава частното живописно училище на Юдел Пен.
 
През 1909 г. завършва Александърското реално училище в [[Смоленск]]. Следва в архитектурния факултет на Висшето политехническо училище в [[Дармщат]]. По време на следването си работи като зидар. През 1911-1912 г. пътува много из [[Франция]] и [[Италия]]. През 1914 г. се дипломира с отличие в Дармщат, но поради избухването на [[Първата световна война]] е принуден спешно да се върне в родината си (през [[Швейцария]], Италия и [[Балкани]]те).
 
За да се занимава с професионална дейност в Русия, през 1915 г. постъпва в Рижкия политехнически институт, евакуиран в [[Москва]] по време на войната. Завършва института на 14 април 1918 г. със званието инженер-архитект.<ref>Rīgas Politehnikums: 1862.-1919. g.: ''Album Academicum (1912.-1919. g.)''. Rīga, 1938. L. 203.</ref>.
 
През 1916-1917 г. работи като асистент в архитектурното бюро на Борис Великовски, след това при Роман Клайн. От 1916 г. участва в работата на Еврейското дружество за насърчаване на изкуствата, включително в колективни изложби на обществото през 1917 и 1918 г. в Москва и през 1920 г. в [[Киев]]. След това, през 1917 г., той започва да илюстрира книги, публикувани на [[идиш]], включително съвременни еврейски автори и произведения за деца.<ref>{{икона|ru}} [http://www.raruss.ru/jewish-reaissance/2456-sikhes-khulin.html Мойше Бродерзон „Пражская легенда“]: Сборник стихов Мойше Бродерзона.</ref>. Използвайки традиционните еврейски народни символи, той създава запазената марка на киевското издателство „Yidisher Folks-Farlag” (Еврейско народно издателство), с което на 22 април 1919 г. подписва договор за илюстрацията на 11 книги за деца.<ref name=Nesbitt /><ref>{{икона|ru}} [http://www.nbuv.gov.ua/portal/soc_gum/VKhDADM/2007-8/07kerlma.pdf Е. Р. Котляр, Образы штетла в произведениях художников Культур-лиги].</ref>
 
[[Файл:Преподаватели Народного художественного училища.jpg|мини|340п|ляво|Преподаватели в Народното художествено училище във Витебск, 26 юля 1919 г. Първият отлявоот ляво надясно е Ел Лисицки, третият е [[Марк Шагал]].]]
През същия период (1916 г.) Лисицки участва в етнографски експедиции в редица градове и села на беларуското Приднепровие и [[Литва]] с цел идентифициране и документиране на паметници от еврейската древност; резултатът на тези експедиции са репродукциите на стенописите на синагогата в [[Могильов]], публикувани в Берлин през 1923 г., и придружаващата ги студия на идиш „דװעגן דער מאָלעװער שול: זכרונות“ (Мемоари от могильовската синагога, сп. „Милгройм“) - единственото теоретично произведение на Ел Лисицки, посветено на еврейското декоративно изкуство.<ref>{{икона|ru}} Г. Казовский, [http://ju.org.ua/ru/publicism/789.html Штетл в творчестве еврейских художников между двумя мировыми войнами], Альманах ''Егупец'' 12.</ref><ref>Канцедикас А., Ярыгина З. ''Эль Лисицкий. Фильм жизни. 1890–1941''. В 7 тт. М., 2005.</ref>
 
През 1918 г. в Киев Лисицки става един от основателите на Културната лига - авангардистко сдружение на художници и писатели, което има за цел да създаде ново еврейско национално изкуство.<ref>{{икона|ru}} Яков Басин, [http://mb.s5x.org/yazib.org/yb050309.html Евреи в изобразительном искусстве и торжество социалистического реализма]</ref> През 1919 г. по покана на [[Марк Шагал]] се премества ввъв Витебск, където преподава в Народното художествено училище (1919-1920).
 
През 1917-1919 г. Ел Лисицки се посвещава на илюстрирането на произведения на съвременната еврейска литература и особено на детската поезия на идиш, ставайки един от основателите на авангардния стил в еврейската книжна илюстрация.<ref>{{икона|ru}} Клер Ле Фолль, [http://www.chagal-vitebsk.com/node/36 Киевская Культур-лига и Витебская художественная школа: два подхода к проблеме еврейского искусства и национального самосознания], ''Бюллетень Музея Марка Шагала'', Вып. 14, Витебск, 2006, с. 79-86.</ref><ref>{{икона|ru}} Леонид Кацис, [http://sites.utoronto.ca/tsq/12/katzis12.shtml Идеология витебского Уновиса, Иерусалимский Храм и Талмуд (Квадраты К. С. Малевича и Эль-Лисицкого)], ''Toronto Slavic Quarterly'', 70, Fall 2019.</ref><ref>{{икона|ru}} [https://navoprosotveta.net/lisickij-lazar-markovich.html Эль Лисицкий], navoprosotveta.net.</ref> За разлика от Шагал, който гравитира към традиционното еврейско изкуство, от 1920 г. Лисицки под влиянието на [[Казимир Малевич]] се насочва към супрематизма. Именно в този ключ са направени илюстрациите му от началото на [[1920-те|20-те години]], например към книгите от периода на проуните (на идиш: אַרבעה תישים)<ref>{{икона|ru}} Т.В.Горячева, [http://rusavangard.ru/online/history/proun/ Проун], ''Энциклопедия русского авангарда''.</ref> Именно към Берлинския период на Лисицки се отнася последното му активно посвещаване на еврейската книжна графика (1922-1923 г.). След завръщането си в Съветския съюз Лисицки вече не се обръща към книжната графика, включително еврейската.
Ред 97:
 
{{Нормативен контрол}}
 
{{СОРТКАТ:Лисицки, Ел}}
[[Категория:Руски архитекти]]