1814
редакции
Vodnokon4e (беседа | приноси) No edit summary |
No edit summary |
||
| място на раждане = [[Тулуза]], [[Франция]]
| място на смърт = [[Ница]], Франция
| работил = [[писател]], [[астролог]], [[инженер]]{{hrf|Въртигоров|1998|9}}, политик
| националност = [[французи]]н
| период = 1943 – 1984
| теми =
| направление =
| течение = [[Сюрреализъм]]
| дебют = „Блажени са миролюбивите“
| известни творби =
| награди = Prix Sainte-Beuve (1946)<br>Prix des Deux Magots (1980)
}}
'''Жорж Сулес''' ({{lang|fr|Georges Soulès}}), с псевдоним '''Реймон Абелио''' (''Raymond Abellio'') е [[французи|френски]] [[писател]], политик и [[гностицизъм|гностически философ]].{{hrf|Aspley|2010|23}}
== Биография ==
Жорж Сулес произхожда от богато семейство.{{hrf|Въртигоров|1998|9}} През 1927 г. влиза в „[[Екол политекник]]“ и взима участие във френското [[технокрация|технократко]] движение „X-Crise“. Става [[марксизъм|марксист]] следващата година и се пресъединява към „Френската социалистическа партия“ през 1932 г. Там той завързва контакт със социалистите и опитва да създава текстове чрез техниката „автоматично писане“. След успеха на „Народен фронт“ през 1936 г. на изборите, Сулес е назначен на длъжността ръководител проект в „Министерството на националната икономика“. При избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]] през 1939 г. той е мобилизиран за военна служба и пленен на бойната поле месец май, следващата година. След освобождаването си Сулес участва в тайни действия на Съпротивата. С края на войната Жорж Сулес е осъден задочно, заради съдействието му с [[колаборационизъм|колаборционистките]] партия. Присъдата му се дължи на съвпадение с името на друг Жорж Сулес, поддръжник на [[Режим на Виши|Режима на Виши]]. Сулес е принуден да търси убежище в [[Швейцария]]. През 1952 г. е помилван и се връща в [[Париж]].{{hrf|Aspley|2010|23}}
Романите на Абелио „Блажени са миролюбивите“ (''Heureux les pacifiques'', 1946), „Отворените очи на Езекиел“ (''Les yeux d'Ézéchiel sont ouverts'', 1949), „Вавилонският ров“ (''La fosse de Babel'', 1962) и „Последният ми спомен“ (''Ma derniere memoire'', 1971) отразяват идеологическа обърканост на Франция в навечерието на Втората световна война. Сред характерните черти на персонажите му се отличава тяхната индивидуалност.{{hrf|Въртигоров|1998|9}}
== Библиография ==
* {{cite encyclopedia |last =Въртигоров |first =Георги |title = |article =АБЕЛИО |encyclopedia =„Речник на френскоезичната литература“ |edition = |volume = |location =София |publisher =Проф. Марин Дринов |date =1998 |isbn =954-430-246-8 |doi = |lang =bg |pages =9 }}
* {{cite encyclopedia |last =Aspley |first =Keith |title = |article = |url = |editor = |encyclopedia =„Historical Dictionary of Surrealism“ |edition = |volume = |location =Lanham, Toronto, Plymouth, UK |publisher =The Scarecrow Press, Inc. |date =2010 |isbn =978-0-8108-5847-3 |doi = |lang =en |pages =23-24 |quote = |accessdate = }}
{{Превод от|en|Raymond Abellio|978746424}}
{{нормативен контрол}}
|