Разлика между версии на „Реймон Абелио“

редакция без резюме
 
| място на раждане = [[Тулуза]], [[Франция]]
| място на смърт = [[Ница]], Франция
| работил = [[писател]], [[астролог]], [[инженер]]{{hrf|Въртигоров|1998|9}}, политик
| националност = [[французи]]н
| период = 1943 – 1984
| теми =
| направление =
| течение = [[Сюрреализъм]]
| дебют = „Блажени са миролюбивите“
| известни творби =
| награди = Prix Sainte-Beuve (1946)<br>Prix des Deux Magots (1980)
}}
 
'''Жорж Сулес''' ({{lang|fr|Georges Soulès}}), с псевдоним '''Реймон Абелио''' (''Raymond Abellio'') е [[французи|френски]] [[писател]], политик и [[гностицизъм|гностически философ]].{{hrf|Aspley|2010|23}}
'''Реймон Абелио''' ({{lang|fr|Raymond Abellio}}) е псевдоним на френския писател '''Жорж Сулес''' ({{lang|fr|Georges Soulès}}).
 
== Биография ==
Жорж Сулес произхожда от богато семейство.{{hrf|Въртигоров|1998|9}} През 1927 г. влиза в „[[Екол политекник]]“ и взима участие във френското [[технокрация|технократко]] движение „X-Crise“. Става [[марксизъм|марксист]] следващата година и се пресъединява към „Френската социалистическа партия“ през 1932 г. Там той завързва контакт със социалистите и опитва да създава текстове чрез техниката „автоматично писане“. След успеха на „Народен фронт“ през 1936 г. на изборите, Сулес е назначен на длъжността ръководител проект в „Министерството на националната икономика“. При избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]] през 1939 г. той е мобилизиран за военна служба и пленен на бойната поле месец май, следващата година. След освобождаването си Сулес участва в тайни действия на Съпротивата. С края на войната Жорж Сулес е осъден задочно, заради съдействието му с [[колаборационизъм|колаборционистките]] партия. Присъдата му се дължи на съвпадение с името на друг Жорж Сулес, поддръжник на [[Режим на Виши|Режима на Виши]]. Сулес е принуден да търси убежище в [[Швейцария]]. През 1952 г. е помилван и се връща в [[Париж]].{{hrf|Aspley|2010|23}}
Жорж Сулес произхожда от богато семейство.{{hrf|Въртигоров|1998|9}} Завършва „[[Екол политекник]]“ и взима участие във френското [[технокрация|технократко]] движение „X-Crise“.<ref>{{cite book | title = „Historical Dictionary of Surrealism“ | last = Aspley | first = Keith | year = 2010 | publisher = Scarecrow Press | location = | isbn = 9780810858473 | pages = 23 | url = https://books.google.bg/books?id=3KK7JHqNrRsC&pg=PA23&lpg=PA23&dq=%22+Georges+Soulès%22&redir_esc=y#v=onepage&q=%22%20Georges%20Soulès%22&f=false | lang = en }}</ref> По убеждение Сулес е крайно ляв, и подобно на други технократи, се включва в [[Режим на Виши|Режима на Виши]] по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. През 1942 г. става главен секретар на крайнодясната партия на Южен Делонкъл „Революционно социално движение“ (РСД).<ref>{{cite book | title = „Against the Modern World: Traditionalism and the Secret Intellectual History of the Twentieth Century“ | last = Sedgwick | first = Mark | year = 2004 | edition = 1st Edition | publisher = Oxford University Press | isbn = 978-0195396010 | lang = en }}</ref> След това участва в опита на Марсел Деат да създаде единна партия на [[колаборационизъм|колобарционистите]]. През април и септември на 1943 се включва в „Дните на Мон-Дор“, събрание на колаборационистите под патронажа на Филип Петен.<ref>{{cite book | title = „Vers la Révolution Communautaire“ | last = Cohen | first = Antonin | year = 2004 | publisher = | location = | isbn = | doi = | pages = | url = | lang = fr }}</ref> След Освобождението Сулес е осъден задочно на 20 години затвор за колаборационизъм. Бяга във Швейцария. Помилван е през 1952 г. и започва кариера в литературата.
 
Романите на Абелио „Блажени са миролюбивите“ (''Heureux les pacifiques'', 1946), „Отворените очи на Езекиел“ (''Les yeux d'Ézéchiel sont ouverts'', 1949), „Вавилонският ров“ (''La fosse de Babel'', 1962) и „Последният ми спомен“ (''Ma derniere memoire'', 1971) отразяват идеологическа обърканост на Франция в навечерието на Втората световна война. Сред характерните черти на персонажите му се отличава тяхната индивидуалност.{{hrf|Въртигоров|1998|9}}
== Библиография ==
* {{cite encyclopedia |last =Въртигоров |first =Георги |title = |article =АБЕЛИО |encyclopedia =„Речник на френскоезичната литература“ |edition = |volume = |location =София |publisher =Проф. Марин Дринов |date =1998 |isbn =954-430-246-8 |doi = |lang =bg |pages =9 }}
* {{cite encyclopedia |last =Aspley |first =Keith |title = |article = |url = |editor = |encyclopedia =„Historical Dictionary of Surrealism“ |edition = |volume = |location =Lanham, Toronto, Plymouth, UK |publisher =The Scarecrow Press, Inc. |date =2010 |isbn =978-0-8108-5847-3 |doi = |lang =en |pages =23-24 |quote = |accessdate = }}
{{Превод от|en|Raymond Abellio|978746424}}
{{нормативен контрол}}
1757

редакции