Уикипедия

Димитър Гюзелов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 20:
}}
 
'''Димитър Гюзелов''' е [[българи|български]] [[философ]] и [[революция|революционер]], деец на [[Македонска младежка тайна революционна организация|Македонската младежка тайна революционна организация]] (ММТРО), подразделение на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРОВътрешната македонска революционна организация]].
 
== Биография ==
Гюзелов е роден в [[Дойран]], но след разрушаването на града през [[Първата световна война]] семейството му се преселва в [[Струмица]]. Гюзелов завършва сръбската гимназия в града и после учи [[философия]] и [[славянска филология]] във [[Философски факултет (Скопски университет)|Философския факултет]] в [[Скопие]], като през това време е финансиран от [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] с 1500 динара.<ref>„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр. 166</ref>.
 
ПрезВ 1924 г.година става член на [[ММТРО]] малко след основаването ѝ и развива широка организационна дейност като сформира ядра на организацията в много градове на [[Македония (област)|Македония]]. Междувременно пише:
 
{{Цитат|Няма друга земя, в която да са устройвани по-ужасни аутодафета, изгаряне на книги, написани на святата кириловска азбука, презрени заради българското име и унищожавани като най-опасна ерес... Когато нашите младежи съобщаваха, че някъде са видели „[[Ъ|ерголямът]]“, сърцето им трепвало от радост. Това е така, защото нямаше по-страшно, по-здраво завързан и окован Прометей от нашия в Македония, на когото беше забранено да знае нещо хубаво, истинско и светло за България<ref>„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр. 218</ref>.}}
Ред 31:
През май 1927 г. е заловен с документи на [[ММТРО]] от органите за държавна сигурност на [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]] и като един от основните обвиняеми на [[Скопски студентски процес|Скопския студентски процес]] е осъден на 20 г. строг тъмничен затвор. Гюзелов е помилван след 5 години, но не му е позволено да се върне в Македония. Въдворен е в [[Суботица]], след това в [[Кралево]], а от 1933 до 1941 година работи като гимназиален учител по философия в [[Чачак]].<ref>Иванов, Костадин. Д-р Димитър Гюзелев – един български национален лидр във Вардарска Македония, Минало, 4/2013, с. 83.</ref> Не прекъсва дейността си и се свързва с легално и нелегално действащи другари в Македония, [[Белград]] и [[Загреб]].
 
През 1936 г.година заедно с [[Димитър Чкатров]] и [[Спиро Китанчев]] се включва в демократичната организация [[МАНАПО]] (Македонски народни покрет).<ref>[http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=2&article=3131621987&sectionID=1&sq=македония Кратка справка от сайта znam.bg, посетен на 11.12.2010 г.]</ref> Пише няколко статии в скопското списание „[[Луч]]“ или под истинското си име или под псевдонима ''Убавски'', превод на турското ''Гюзелов''.<ref name="Църнушанов 154">Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 154.</ref> На 22 октомври 1938 година е определен за кандидат на МАНАПО за народен представител в насрочените за 11 декември предсрочни парламентарни избори, но е арестуван заедно със свои съидейници. Освободен е в края на декември същата година.<ref>Иванов, Костадин. Д-р Димитър Гюзелев – един български национален лидр във Вардарска Македония, Минало, 4/2013, с. 88.</ref>
 
На 9 септември 1938 г.година Гюзелов е начело на делегация от Македония, която връчва на председателя на Хърватската селска партия и лидер на опозицията в Белградската скупщина, д-р [[Владко Мачек]] меморандум, в който се обявява против белградския режим.<ref>Апостолов, Александар. Мачек и македонските патриоти, Македонско дело, г. VIII, број 331, 03.03.2000, с. 31 – 31. Меморандумът е подписан и от Димитър Чкатров, [[Тома Кленков]], Сотир Тренчев, Киро Димков, Божо Шаинов, [[Методи Андонов-Ченто]] и други.</ref>
 
След [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония]] към България през 1941 г. Гюзелов заедно с други бивши членове на ММТРО, МАНАПО и КПД „Вардар“ участва в движението за образуване на граждански национални клубове в Македония. Идеята е посрещната с неодобрение от властите, които се опасяват, че клубовете може да се превърнат в политическа партия. <ref>Иванов, Костадин. Д-р Димитър Гюзелев – един български национален лидр във Вардарска Македония, Минало, 4/2013, с. 92 – 93.</ref>
Ред 51:
{{цитат|Народът се чувства до известна степен неравноправен... Властта не извърши необходимия акт с представителите на македонския народ, за да покаже на света, че обединението е станало като резултат на върховната воля на самия народ в Македония... От друга страна местната интелигенция се чувства подчинена и смятана за недостойна да заеме ръководни места в държавното управление. Народът не може да си представи иначе свободата освен чрез налагането тъкмо на оня български елемент, който носеше знамето на българщината в Македония, елемент, който познава народа и неговите нужди, и който без<ref name="Църнушанов 224"/> сътресения може да приобщи довечера поробения български народ в Македония към системата на управлението на царството.<ref name="Църнушанов 225">Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 225.</ref><ref name="PJ.358-359"/>}}
 
След края на войната, презв 1945 г.година, Гюзелов е осъден от комунистическата власт като „български фашист“ на смърт чрез обесване. По време на процеса, който продължава от 25 май до 2 юни 1945 година, Гюзелов е обвиняем заедно със Спиро Китинчев и Димитър Чкатров, че възпитава населението на Македония в български национален дух и работи за присъединяването на Македония към България. Тримата обвиняеми не отричат, че се борят за запазване на българското население в Македония от сръбската асимилация и освобождаването му от сръбско робство.<ref name="gotsev.protsesi">[http://www.promacedonia.org/44/procesi.html Гоцев, Димитър. Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944 – 1991 г., Македонски научен институт, София, 1998, глава Първите политически процеси].</ref> По време на процеса Гюзелов заявява:
 
{{цитат|Кои сте вие, за да ме съдите за моята дейност. Аз служих на народа си, а вие на кого служите?<ref name="gotsev.protsesi"/>}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Димитър_Гюзелов“.