Ивайло Йорданов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Редакция без резюме
Ред 33:
 
== Биография ==
Роден е на [[22 април]] [[1968]] г. в [[Самоков]]. Висок е 180 см. Спортува от юношеските си години.
 
=== Кариера ===
Играл е като десен полузащитник и нападател за [[ПФК Рилски спортист (Самоков)|Рилски спортист]], [[Локомотив (Горна Оряховица)]] и [[Спортинг Лисабон]] ([[Португалия]]). Голмайстор на [[„А“ ПФГ|„А“ група]] през [[1991]] г. с 21 гола. Шампион на [[Португалия]] през [[2000]] г. със [[Спортинг Лисабон]], носител на [[Купа на Португалия|Купата на Португалия]] през [[1995]] (той отбелязва двата гола за [http://www.b-info.com/places/Bulgaria/news/95-06/jun12.scb победата] срещу [[Маритимо]] с 2:0) и на [[Суперкупа на Португалия|Суперкупата на Португалия]] през [[1995]] и [[2000]], финалист за купата през [[1994]], [[1996]] и 2000, вицешампион през 1995 и [[1997]] и бронзов медалист през [[1991]], [[1993]], 1994, 1996 и [[2001]] г. Има общо (за първенство, купа и в евротурнири) 312 мача и 63 гола за Спортинг.
 
Той отбелязва двата гола за [http://www.b-info.com/places/Bulgaria/news/95-06/jun12.scb победата] срещу [[Маритимо]] с 2:0) и на [[Суперкупа на Португалия|Суперкупата на Португалия]] през 1995 и 2000, финалист за купата през 1994, 1996 и 2000, вицешампион през 1995 и 1997 и бронзов медалист през 1991, 1993, 1994, 1996 и 2001 г. Има общо (за първенство, купа и в евротурнири) 312 мача и 63 гола за Спортинг. През 1995 г. претъпява тежка пътна [[катастрофа]].<ref>[https://bg-voice.com/geroy_ot_sasht_94_se_bori_19_g_sus_skleroza/ bg-voice.com]</ref>
За националния отбор на [[България]] дебютира на [[28 май]] 1991 г. срещу [[Бразилия]] (0:3 в [[Уберландия]]), има 50 мача и 3 гола <ref name="BRIP">[http://www.rsssf.com/miscellaneous/bulg-recintlp.html Bulgaria – Record International Players]</ref>. Последният му мач е на [[16 август]] 2000 г. срещу [[Белгия]] (1:3 в [[София]]). Участва на [[Световно първенство по футбол|СП]]-1994 в [[САЩ]], където става бронзов медалист (играе в 5 мача), на [[Световно първенство по футбол|СП]]-[[1998]] във [[Франция]] (в 2 мача) и на [[Европейско първенство по футбол|ЕП]]-1996 в [[Англия]] (в 3 мача).
 
За националния отбор на [[България]] дебютира на [[28 май]] 1991 г. срещу [[Бразилия]] (0:3 в [[Уберландия]]), има 50 мача и 3 гола <ref name="BRIP">[http://www.rsssf.com/miscellaneous/bulg-recintlp.html Bulgaria – Record International Players]</ref>. Последният му мач е на [[16 август]] 2000 г. срещу [[Белгия]] (1:3 в [[София]]). Участва на [[Световно първенство по футбол|СП]]-1994 в [[САЩ]], където става бронзов медалист (играе в 5 мача), на [[Световно първенство по футбол|СП]]-[[1998]] във [[Франция]] (в 2 мача) и на [[Европейско първенство по футбол|ЕП]]-1996 в [[Англия]] (в 3 мача). Универсален футболист, който може да играе ефективно във всяка част от терена.
Универсален футболист, който може да играе ефективно във всяка част от терена. През [[1998]] г. като играч на Спортинг става [[Футболист № 1 на България|футболист на годината]] на [[България]]. Помощник-треньор в Спортинг от [[2001]] г. За приноса на Ивайло Йорданов към националния и към горнооряховския футбол той е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица през [[1995]] г. Бил е за известно време помощник-треньор на [[Христо Стоичков]] в [[Национален отбор на България по футбол|националния отбор на България]]. На 23.09.2007 г. в Горна Оряховица се състои бенефисът му.
 
През 1997 г. 29-годишният Йорданов разбира, че има [[множествена склероза]].<ref>[https://topsport.bg/bg-football/ivaylo-jordanov-iskah-prosto-da-mi-kazhat-dali-shte-umra.html topsport.bg]</ref> Според него за първи път започнал да усеща симптомите на футболното игрище.
На 4.03.2017 г. е назначе за спортен директор на [[Локомотив (Горна Оряховица)]].
 
Универсален футболист, който може да играе ефективно във всяка част от терена. През [[1998]] г. като играч на Спортинг става [[Футболист № 1 на България|футболист на годината]] на [[България]]. Помощник-треньор в Спортинг от [[2001]] г. За приноса на Ивайло Йорданов към националния и към горнооряховския футбол той е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица през [[1995]] г. Бил е за известно време помощник-треньор на [[Христо Стоичков]] в [[Национален отбор на България по футбол|националния отбор на България]]. На 23.09.2007 г. в Горна Оряховица се състои бенефисът му.
 
На 4.03. март 2017 г. е назначе за спортен директор на [[Локомотив (Горна Оряховица)]].
 
Жене е, и има две деца. Относно борбата си с множествената склероза, Йорданов заявява: ''„Но всъщност ние не сме болни, ние сме нормални хора. Носим го със себе си, то е хронично, но можем да правим абсолютно всичко. Ще си умрем с него, но не и от него.“''<ref>[https://gong.bg/bg-football/parva-liga/interview/ivajlo-iordanov-mladite-triabva-da-razberat-che-samo-talant-ne-stiga-535230 gong.bg]</ref>
 
== Статистика по сезони ==
Line 82 ⟶ 88:
[[Категория:Български треньори по футбол]]
[[Категория:Почетни граждани на Горна Оряховица]]
[[Категория:Родени в Самоков]]
[[Категория:Почетни граждани на Самоков]]
[[Категория:Почетни граждани на София]]
[[Категория:Родени в Самоков]]
[[Категория:Хора с множествена склероза]]