|
Майката на Карл Янски, по баща Нели Море, е била от френски и английски произход. Братът на Карл Кирил Янски-младши, с десет години по-голям от него, помогнал за изграждането на едни от най-ранните радиопредаватели в страната, включително 9XM в Уисконсин (сега WHA на Wisconsin Public Radio) и 9XI в Минесота (сега KUOM).
Карл Янски е посещава Университета на Уисконсин, където получава бакалавърска степен по физика през 1927 г. През 1928 г. се присъединява към фирмата на [[Лаборатории „Бел“]] в Холмдел, Ню Джърси. Bell Labs искат да изследват атмосферните и йоносферни свойства, използвайки „къси вълни“ (дължина на вълната около 10 – 20 метра) за използване в трансатлантическата радио телефонна услуга.
В „Лаборатории Бел“ Янски изгражда антена, проектирана да приема радиовълни с честота 20,5 MHz (дължина на вълната около 14,6 метра). Той я на монтира грамофон, който позволява да се върти във всяка посока, спечелвайки му името „Веселата игра на Янски“. Той (грамофонът) е с диаметър приблизително 100 фута и е висок 20 фута. Чрез завъртане на антената върху набор от четири гуми на Модел Форд – Т. Поосоката на получен сигнал може да бъде определена. Малък навес отстрани на антената разполага с аналогова система за запис на писалка и с хартия.
В Лаборатории Бел Янски построява антена, проектирана да приема радиовълни с честота 20,5 MHz (дължина на вълната около 14,6 метра). Той я монтира на грамофон, който му позволява да се завърта във всяка посока. Ето защо апарата е кръстен „въртележка на Янски“. Той има диаметър около 100 фута и е висок 20 фута. Чрез завъртане на антената, чрез комплект от четири гуми на Форд Модел Т, посоката на получения сигнал може да бъде определена съвсем точно. В малък навес отстрани, на антената се помещава аналогова система за запис, чрез писалка и хартия.
След като записва сигнали от всички посоки в продължение на няколко месеца, Янски в крайна сметка ги категоризира в три вида статични: близки гръмотевични бури, далечни гръмотевични бури и слабо трайно съскане с неизвестен произход. Той прекарваа повече от година в изследване на източника на третия тип. Местоположението с максимална интензивност нараства и спада веднъж на ден. Това кара Янски първоначално да предположи, че открива радиация от Слънцето.
Няколко месеца по-късно след проследяване на сигнала най-ярката точка се отдалечава от позицията на Слънцето. Янски определя, че сигналът се повтаря в цикъл от 23 часа и 56 минути. Първоначално той разсъждава, дали това не е т.нар. "слънчев ден", (той трае 24 часа) но негов приятел му подсказва, че периодът отразява съвсем точно тпериодът на въртене на Земята спрямо звездите . Сравнявайки наблюденията си с оптичните астрономически карти, Янски заключава, че радиацията идва от Млечния път и е най-силна в посока центъра на галактиката, в съзвездието Стрелец.
.
Откритието му е широко разгласено, появява се в Ню Йорк Таймс от 5 май 1933 г. През 1933 г. той публикува статия, озаглавена "Електрически смущения, очевидно от извънземен произход". Янски иска допълнително да разследва радиовълните на Млечния път след 1935 г. (той нарече радиацията „звезден шум“), но не намира подкрепа нито от астрономите, за които тя е чужда, нито от Лаборатории Бел, което не можеше да оправдае цената на изследване на феномен, който не е повлиял значително на трансатлантическите комуникационни системи.
== Източници ==
|
