Разлика между версии на „Карл Янски“

→‎Биография: добавяне на препратки
м (добавяне на нов раздел)
(→‎Биография: добавяне на препратки)
.'''РАДИОАСТРОНОМИЯ'''
 
В „Лаборатории[[Лаборатории Бел“„Бел“|Лаборатории „Бел"]] Янски изгражда антена, проектирана да приема радиовълни с честота 20,5 MHz (дължина на вълната около 14,6 метра). Той я на монтира грамофон, който позволява да се върти във всяка посока, спечелвайки му името „Веселата игра на Янски“. Той (грамофонът) е с диаметър приблизително 100 фута и е висок 20 фута. Чрез завъртане на антената върху набор от четири гуми на Модел Форд – Т. Поосоката на получен сигнал може да бъде определена. Малък навес отстрани на антената разполага с аналогова система за запис на писалка и с хартия.
 
След като записва сигнали от всички посоки в продължение на няколко месеца, Янски в крайна сметка ги категоризира в три типа статични: близки гръмотевични бури, далечни гръмотевични бури и слаби постоянни съскания с неизвестен произход. Той прекара над година в проучване на източника на третия тип статика. Местоположението на максимална интензивност се увеличаваше и пада веднъж на ден, което кара Янски първоначално да предположи, че той открива радиация от Слънцето.
 
Няколко месеца след засечения сигнал, обаче най-ярката точка се отдалечава от позицията на Слънцето. Янски също така определя, че сигналът се повтаря в цикъл от 23 часа и 56 минути, (т.е. периодът на въртене на Земята спрямо звездите, вместо спрямо слънцето (слънчев ден)). Сравнявайки своите наблюдения с оптични астрономически карти, Янски стигна до заключението, че радиацията идва от Млечния път и е най-силна в посока към центъра на галактиката, в съзвездието Стрелец.
 
Откритието му е широко разгласено, появява се във в. „Ню Йорк Таймс“ <ref>Smothers, Ronald (June 9, 1998) „Commemorating a Discovery in Radio Astronomy“. New York Times. Retrieved August 14, 2008.</ref>от 5 май 1933 г. През 1933 г. той публикува документ, озаглавен „Електрически смущения, очевидно от извънземен произход“. Янски иска да проучи допълнително радиовълните на Млечния път след 1935 г. (той нарече радиацията „звезден шум“), но не не успява да намери достатъчна подкрепа подкрепа нито от астрономите, за които това е нещо напълно чуждо, нито от [[Лаборатории Бел„Бел“|Лаборатории „Бел"]], което не можеше да оправдае цената на изследване на феномен, който не повлиява значително трансатлантическите комуникационни системи.
 
Откритието му е широко разгласено, появява се във в. „Ню Йорк Таймс“ <ref>Smothers, Ronald (June 9, 1998) „Commemorating a Discovery in Radio Astronomy“. New York Times. Retrieved August 14, 2008.</ref>от 5 май 1933 г. През 1933 г. той публикува документ, озаглавен „Електрически смущения, очевидно от извънземен произход“. Янски иска да проучи допълнително радиовълните на Млечния път след 1935 г. (той нарече радиацията „звезден шум“), но не не успява да намери достатъчна подкрепа подкрепа нито от астрономите, за които това е нещо напълно чуждо, нито от Лаборатории Бел, което не можеше да оправдае цената на изследване на феномен, който не повлиява значително трансатлантическите комуникационни системи.