Джейн Еър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 9:
| автор = [[Шарлот Бронте]]
| издадена-година = 1847
| издадена-държава = {{ENG}},<br/>{{GBR}}
| издателство =
| жанр = [[Новела]] (къс роман)
Ред 21:
}}
'''Джейн Еър''' (оригинално заглавие {{lang|en|Jane Eyre. An Autobiography.}}) е първият издаден роман на британската писателка [[Шарлот Бронте]] ({{lang|en|Charlotte Brontë}}, произнасяно на английски като {{IPA|/ˈbrɒnti/}}, <small>обикновено произнасяно на съвременен английски като </small> {{IPA|/ˈbrɒnteɪ/}}<ref>Според ''Merriam-Webster Encyclopedia of Literature'' (Merriam-Webster, incorporated, Publishers: Springfield, Massachusetts, 1995), p viii:
== Резюме ==
{{сюжет}}
Романът разказва за Джейн Еър. Тя е сираче, оставено на грижите на своите вуйчо и вуйна. Вуйчото обаче също умира и малката Джейн остава под опеката на своята вуйна мисис Рийд, заради нейното обещание към покойния ѝ съпруг, че ще се грижи за сирачето. Тя го прави с нежелание, отнася се грубо и студено към детето. Братовчедите на Джейн
С настъпването на първата пролет на Джейн в пансиона, започва да върлува епидемия от тифус. Много момичета умират, включително Хелин Бърнз, която умира от туберкулоза. По това време директорът на пансиона не смее да припари до мястото, изплашен от епидемията. Условията малко се подобряват, като децата започват да получават повече храна, заради смъртта на част от децата. След потушаването на епидемията, нещата се подобряват още повече, след като благодетели решават да подпомогнат
Ред 34:
През това време Джейн се обучава, а мисис Темпъл е директорка на пансиона. Самата Джейн две години остава като учителка в „Лоуд“, но след като нейната приятелка и благодетелка се омъжва и напуска директорския пост, тя решава, че са ѝ нужни нови хоризонти. Тя подава обявление във вестника, за да си намери работа като учителка. Скоро получава покана и заминава за имението „Торнфийлд“. Преди това успява да се срещне с Беси, която ѝ разказва за живота на семейство Рийд.
Джейн пристина в „Торнфийлд“и открива там главната икономка на
При едно от посещенията си в града, Джейн среща непознат конник, който пада от коня си и тя му помага. Оказва се, че това е стопанинът на имението – мистър Рочестър. Той се завръща в „Торнфийлд“. При разговорите на стопанин с Джейн, се разкрива много от неговия странен характер. Той е човек, който трудно би могъл да бъде разгадан. Малката ученичка на Джейн е всъщност дъщерята на бивша любовница на мистър Рочестър от странстванията му в чужбина. Той не е убеден, че е баща на детето, но го е взел под крилото си. Мистър Рочестър обича да разговаря с Джейн често, като говори за качествата ѝ, за картините ѝ, но и често я критикува.
Понякога в къщата се случват странни неща. Джейн придава всички странни случки на присътвието на една от слугините
Някъде измежду всички разговори с мистър Рочестър, Джейн се влюбва до полуда в него. В сърцето ѝ започват да бушуват чувства, които осемнайсетгодишното момиче трудно разбира, но тя не би могла да сбърка, че това е любов. Мистър Рочестър заминава за няколко дни. После се връща, а заедно с него пристигат много знатни особи, които остават на гости в имението
Малко след тържеството, Джейн бива посетена от съпругът на прислужницата Беси, който я моли да отиде да посети роднините си. Братовчед ѝ се е самоубил, а майка му
След месец тя се връща в „Торнфийлд“. Посрещната е радушно от мистър Рочестър. Следващите седмици преминават под знака на предстоящата сватба на мистър Рочестър с мис Инграм. Сърцето на Джейн е сломено, то тя знае, че човек като него никога не би се влюбил в дребно, хилаво и обикновено девойче като нея.
Ред 51:
Денят на сватбата настъпва. Джейн и Едуард Рочестър са вече пред олтара, когато изведнъж се появява мистър Мейсън, който разкрива страшна тайна. Оказва се, че мистър Рочестър вече е женен за сестрата на мистър Мейсън. Слугинята, която Джейн подозира в лудост, всъщност е наета да се грижи за съпругата на мистър Рочестър. Тя е психично болна, агресивна и неспособна да се държи нормално. Невъзможно е тази сватба да се състои. Сърцето на Джейн е разбито. Рочестър обяснява как родителите му са го принудили да се омъжи, защото състоянието им е намалявало, а тя е била богата. Той не е знаел за психическите ѝ проблеми, които са се проявили чак сред сватбата. Това не утешава Джейн и тя решава да напусне имението, без да съобщи на никого.
Тук започва едно от най-страшните изпитания за Джейн Еър. Тя се скита сама, без пари, гладна и премръзнала. Полумъртва проси по къщите в крайпътните селца за късче хляб. Когато в поредната къща ѝ отказват да се нахрани и постопли вътре, Джейн решава, че това е нейният край. Но стопаните на къщата се оказват добри хора. Приютяват я, спасяват я от гладна смърт и измръзване. Собствениците се оказват две сестри
След тази разпра, Джейн решава да се върне в
{{сюжет-край}}
Ред 60:
* {{Languageicon|en|на английски}} {{Gutenberg|no=1260|name=Jane Eyre by Charlotte Brontë}} (пълна електронна версия на книгата, в английския ѝ оригинал)
* {{Languageicon|en|на английски}} [[Файл:Speaker_Icon.svg|20px|безрамка|middle|]] ''[http://www.gutenberg.org/ebooks/23077 Версия на Jane Eyre като аудио книга]'' от [[Проект Гутенберг]].
* {{Languageicon|en|на английски}} [[Файл:Speaker_Icon.svg|20px|безрамка|middle|]] ''[https://librivox.org/search?q=Jane%20Eyre&search_form=advanced Jane Eyre]''
== Източници ==
|