Георги Радев (революционер): Разлика между версии

В 1912 година с четата си подпомага Българската войска. Доброволец е в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] в четата на [[Георги Занков]] и щаб на 5 одринска дружина. Награден е с орден „[[За храброст]]“, IV степен.<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 589.</refУчастваref>Участва и в Първата световна война.<ref name="ЕПК2 174"/> Преселва се в Оряховско със семейството си. След освобождението на Серско през 1941 година заминава в родния си край. Отбива се в [[Асеновград]], където умира на 15 февруари 1942 година.<ref>Николов, Борис Й. „Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник“, София, 2001, с. 142.</ref><ref>Илюстрация Илинден, бр.134, стр.6</ref><ref>{{Пелтеков|61}}</ref>