Христо Несторов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ентусиастъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Ентусиастъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 7:
}}
'''Христо Димитров Несторов''' (известен и като '''Щако, Ицата, Страхил, Богдан Стефанов''') е български [[анархист]] и [[Горянско движение|горянин]].
== Биография ==
Роден е в село [[Габарево]] на [[3 март]] [[1903]] г. Анархист става още като ученик. След преврата на [[9 юни]] [[1923]] г. минава в нелегалност. Член е на анархистическата бойна група „Възел“ в [[София]]. През май 1925 г. е арестуван в [[Казанлък]], но успява да избяга от сградата на „[[Обществена безопасност]]“.
През есента на 1927 г., като отмъщение за екзекутираните в [[САЩ]] анархисти [[Процес Сако-Ванцети|Сако и Ванцети]], Христо Несторов хвърля бомба по американското посолство в София. Първоначалният му план е да отвлече посланика и да иска размяната му срещу Сако и Ванцети. През същата [[1927]] г. Несторов организира обир на касата на Окръжната постоянна комисия в [[Пловдив]]. Парите са взети за нуждите на анархистическото движение. В началото на [[1928]] г. Несторов е арестуван и на 1 май същата година е осъден на [[доживотен затвор]]. Преминава през затворите в София, [[Враца]], [[Пазарджик]], [[Стара Загора]].
Помилван през януари [[1940]] г., през есента отново е нелегален. Става командир на [[Тъженски партизански отряд|Тъженския партизански отряд]]. През лятото на [[1944]] г. [[комунист]]ите му поставят ултиматум да стане член на [[БКП]] или да напусне отряда. Христо Несторов напуска отряда и последните месеци преди [[9 септември 1944]] г. прекарва като партизанин-единак, криейки се от властта и комунистите. Скоро след това Христо влиза в конфликт с новите властници от БКП, на които става непримирим противник.
Емигрира във [[Франция]]. През септември [[1953]] г. анархистите Христо Несторов, [[Милю Иванов]] и [[Дончо Караиванов]] скачат с парашути над [[Средна гора]]. Започват изграждането на лагери, землянки и стабилна мрежа от ятаци с цел разширяване на съпротивата срещу властта на БКП.
На 23 март [[1954]] г. след предателство няколкостотин войници, [[милиционер]]и и набързо въоръжени партийни членове обкръжават Христо Несторов, Милю Иванов и Дончо и Емилия Караиванови в местността Кавак дере, близо до [[Павел баня]]. След ожесточено няколкочасово сражение Христо Несторов е убит, Милю Иванов е заловен, а Дончо и Емилия Караиванови пробиват обръча и успяват да емигрират.
В село [[Габарево]] днес има паметна плоча на Христо Несторов.
| |||