Джон Чърчил, Херцог Марлборо: Разлика между версии

През 1677 г. Джон Чърчил се запознава със [[Сара Дженингс]], придворна дама на принцеса [[Анна (Великобритания)|Ан Стюарт]] – дъщеря на Чарлз II. Двамата се женят на следващата година. От този моментОттогава той започва бързо да расте в двора, като става [[барон]] през 1682 г. и [[полковник]] на първи драгунски полк. Още повече нараства ролята му през 1685 г., когато неговият патрон Йоркският херцог става крал на Англия. Марлборо е изпратен във [[Франция]] да търси субсидии от Луи XIV и скоро след това е произведен в чин генерал. Самият той протестант, Марлборо е принуден да служи на католически крал и дори по негова заповед да смаже протестантското въстание на бившия си приятел Монмът (октомври 1685). Марлборо се постарава да свърши добре тази работа въпреки принципните си възгледи. Когато обаче през ноември 1688 г. [[Уилям III]] нахлува в Англия и Марлборо е изпратен да го спре, той минава на страната на холандския [[щатхалтер]] и му помага да детронира Джеймс II. Този прозорлив ход му помага да запази положението си в Англия и дори получава титлата граф на Марлборо през 1689 г.