Уикипедия

Комикс: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Arnoldlayne89 (беседа | приноси)
231 редакции
Редакция без резюме
Arnoldlayne89 (беседа | приноси)
231 редакции
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Dubois-BD-Traction.jpg|мини|300п|Комикс]]
'''Комикс''' ({{Lang|el|κωμικός, kōmikos}}; {{lang|la|cōmicus}} в превод ''отнасящо се до комедията''){{hrf|Soanes, Stevenson|2005}} е форма на [[изобразително изкуство]], в която думи и рисунки се съчетават, за да предадат [[история]] или [[информация]]. Комиксите се състоят от една или повече илюстрации,<ref name="art">Teresa Grainger (2004) „Art, Narrative and Childhood“ ''Literacy'' 38 (1), 66 – 67. doi:10.1111/j.0034-0472.2004.03801011_2.x</ref>. често разположени една до друга в [[комикс панел|панел]]. Размера и аранжирането на тези квадрати зависи от темпото на повествованието. Изображенията могат да съдържат малко думи или изобщо да нямат такива за по-голямо въздействие на картинката.<ref name="art" /> Характерните текстови компоненти на комикса са: [[речеви балон]], различни заглавия, звукоподражателни надписи, полета с информационен текст. [[Карикатура]]та и другите нейни изобразителни форми са основно художествено-изразително средство в комиксите; например [[фотокомикс]]ътфотокомиксът се състои от различни [[фотография|фотографии]]. Обикновените форми на комикса са: [[стрип комик]]скомикс, карикатура за редакционни и комедийни издания и [[комикс книга]]. От края на 20 век изданията в томове като [[графична новела|графични новели]], [[комикс албум]]иалбуми и [[танкубон]] стават много популярни. През 21 век започват да се разпространяват онлайн [[уебкомикс]]и.
 
Историята на комикса следва различни пътеки в различните държави. Учените виждат началото на тази форма още в праисторията, пример за това са рисунките в пещерата [[Ласко]]. В средата на 20 век комиксите се развиват в [[американски комикс|Съединените щати]], [[Западна Европа]] (особено във [[Франция]] и [[Белгия]]) и [[Япония]]. Историята на европейския комикс може да се проследи до карикатурите на щвейцарския художник [[Рудолф Тьопфер]] от 30-те години на 19 век. Комиксът в Европа се популяризира през 30-те години на миналия век със заглавия като „[[Приключенията на Тентен]]“. В Америка комиксите навлизат в масовата медия в късните 20-те чрез стрип комикса във вестникарските колонки. Следващото десетилетие на американския пазар излизат комикс списанията, които популяризират [[супергерой|супергероите]]; персонажът [[Супермен]] се появява през 1938 г. Японският комикс ([[манга]]) има своя специфичен стил, който води началото си още от 12 век. Модерният стрип комикс навлиза в Япония през 20-те години. Комикс списанията, книги и специализирани томове (танкубон) се развиват след [[Втора световна война|Втората световна война]] благодарение на художници като [[Осаму Тецука]]. През повечето време комиксите са били причислявани към ниската култура, но в края на 20 век към тях се подхожда с по-голяма сериозност, както в академичните така и в обикновените среди.
 
Терминът „комикс“ се използва в [[английски език|английския език]] като [[съществително]] в единствено число, но се отнася и към множествени, когато става въпрос за определени примери: самостоятелни стрипове или комикс книги. Думата произлиза от хумористичните (комични) произведения, доминиращи в късния комикс стрип от американските вестници, но става стандарт и за работи с некомичен характер. Обикновено в английския терминът се отнася и до комикси от неанглоезичните страни, макар да се използва и названието от оригиналния език, като например „манга“ за японските комикси и „bandes dessinées“ за френско езичните. Няма консенсус между теоретиците и историците относно дефиницията за комикс. Някои подчертават, че последователният характер на рисунките, и преобладаването на [[картина|картини]] над думите, отличава комиксите от книжките с картинки. Други твърдят, че в действителност това, което отличава комиксите от другите форми на словесните разкази, е присъствието изцяло на картинки, и от друга страна социалния контекст.<ref name="hicksville1">{{cite web|url=http://www.hicksville.co.nz/Inventing%20Comics%205.htm |title=Inventing Comics: Scott McCloud’s Definition of Comics (first published in the Comics Journal #234, June 2001) Chapter 5 |publisher=Hicksville.co.nz |accessdate=23 ноември 2009}}</ref>
Ред 41:
=== 19 век ===
[[Файл:Yellow kid001.gif|мини|Жълтото дете]]
[[РодолфРудолф Тьопфер]], франкофонски швейцарски художник, в 1830 – 1846 г. издава в [[Женева]] серия албуми за приключенията на господин Жабо и господин Крепен. Той се възприема като ключова фигура от началото на XIX век. Въпреки че речевите балони изпадат от употреба по средата на XIX век, Тьопферовите илюстрирани истории с последователни сцени и с текст отдолу на картинките, са препечатвани в цяла Европа и Съединените щати. Липсата на закони за авторското право по това време позволява тези творби да се печатат и превеждат на два континента.<ref name="ref17">Beerbohm, Robert (2003) {{cite web | title=The Adventures of Obadiah Oldbuck Part III | work=The Search For Töpffer In America | url=http://scoop.diamondgalleries.com/scoop_article.asp?ai=2808&si=124 | accessdate=30 май 2005}}</ref>
 
През 1843 година Тьопфер формализира мислите си по история на картинките в своето есе по физиогномикс: „Да се конструира картинна история не означава, че трябва да се създаде като майстор-занаятчия, да се извлича всеки потенциал от материала – до дъно! Не означава, че можете просто да разработите карикатури с [[молив]], естествено това е несериозно. Нито е просто като да се драматизира поговорка или илюстрира игра на думи. Трябва да се измисли някаква [[игра]], където частите са подредени по [[план]] и форма задоволително така че да формират едно цяло. Не рисувате шега и не слагате рефрен в куплети. Вие правите [[книга]]: добра или лоша, тъжна или глупава, луда или трезва“.<ref name="ref18">Translated by Weiss, E. in ''Enter: The Comics'', University of Nebraska Press, Lincoln, pp.4. (1969)</ref><ref name="ref18a">[http://www.amazon.fr/dp/2841620751 Original French, extract]</ref><ref name="ref18b">[http://www.lekti-ecriture.com/editeurs/Essai-de-physiognomonie.html Original French, extract]</ref>
Ред 62:
Златният век на комиксите е названието на периода в историята на американските комикси от 1938 г. докъм 1955 г. Първите сериозни стъпки в развитието на изкуството на графически новели се случва в началото на XX век, в търсенето на нови пътища за графически и визуални комуникации и изражения. През юни 1938 года в САЩ се появява персонажа на [[Супермен]]. Началото на златния век е прието да се счита първото появяване на Супермен в 1938 г., издадено от [[DC Comics]]. След това супергерои буквално завладяват страниците на комиксите<ref>[http://www.infoplease.com/spot/comicstimeline.html#CT-1930 Comics Timeline – Infoplease.com]</ref>. Други популярни персонажи стават Пластик (''Plastic Man''), детектив Спирит<ref>Andelman, Bob, Will Eisner: ''„A Spirited Life“'', ISBN 1-59582-011-6</ref>. За този период са създадени повече от 400 супергерои. Болшинството от тях не доживяват до наши дни, но по това време се раждат [[Батман]] и [[капитан Америка]]. [[Втората световна война]] оказва сериозно влияние на съдържанието на комиксите за супергерои – сега героите се сражават със [[Страни от Оста|страните от Оста]], а на обложките са изобразени супергерои, борещи се с лидери на нацисткото движение. След победата над фашизма се появяват супергерои с ядрени способности. Историците от това време считат, че детските персонажи помагат да се преодолее страха у младите читатело от перспективите за атомна война. Героите започват да се борят и с комунистите, а други в Корейската война. След Втората световна война комиксите и супергероите бавно западат.
 
През 60-те години на 20 век на световната сцена излиза [[Марвел Комикс]]. Негови герои са [[Спайдърмен]], [[Железния Човек]], [[Х-Мен]], [[Върколака]], [[Хълк]], [[Фантастичната Четворка]], [[Капитан Америка]], [[Деърдевил]], [[Стан Лий]], [[Джак Кърби]], [[Стив Дитко]] и други. Главен център на индустрията остава САЩ където тези герои имат широка популярност. Едни от най-известните компании в света са Марвел Комикс, [[DCДи ComicsСи Комикс]], [[DarkДакр HorseХорс Comics]]Комикс и [[ImageИмидж ComicsКомикс]].
 
В началото на 21 век комиксите получават нови превъплъщения благодарение на компютърните технологии.
 
== Формати и видове комикси ==
[[Комикс стрип]]ътстрипът обикновено е кратък мултипанелен комикс, обикновено отпечатван във вестниците. В Щатите комиксите от делничните издания са разположени на един ред, докато тези от [[неделен комикс|неделния стрип]] са им дадени няколко реда. В началото на 20 век делничните стрипове са отпечатвани в черно-бяло, а неделните са цветни и заемат пълна страница.{{hrf|Booker|2014|xxvi–xxvii}}
 
Специализираните периодични комикс формати са разнообразни в различните страни. [[Комикс списание|Комикс книгата]] в американски формат е тънка периодика,{{hrf|Orr|2008|11}}{{hrf|Collins|2010|227}} най-често цветна.{{hrf|Orr|2008|10}} Европейските и японските комикс истории са на серии, издавани в списание, излизащо месечно или седмично в Европа.{{hrf|Johnson-Woods|2010|22}} Комиксите в Япония обикновено са черно-бели и се пускат на пазара всяка седмица.{{hrf|Schodt|1996|23}}{{hrf|Orr|2008|10}} Всеки брой се състои от стотици страници.{{hrf|Schodt|1996|23}}
Ред 84:
Не е постигнато единодушие в научните среди относно дефиницията за комикс,{{hrf|Groensteen|2012|124}} подобно на определенията за литература и филм.{{hrf|Groensteen|2012|128 – 129}} Много опити да се определи понятието търпят провал, като само някои запазват значение.{{hrf|Groensteen|2012|126}} Теоретици на комикса като Тьопфер,{{hrf|Thomas|2010|158}} Ер Си Харви, Уил Айзнър,{{hrf|Beaty|2012|65}} Дейвид Кариър,{{hrf|Groensteen|2012|126, 131}} Алън Рей{{hrf|Groensteen|2012|124}} и Уорънс Гров наблягат на съчетанието между текст и изображения,{{hrf|Grove|2010|17 – 19}} въпреки бележитите примери на комикси-пантомима.{{hrf|Groensteen|2012|126}} Други критици като Тиери Гронстийн{{hrf|Grove|2010|17 – 19}} и Скато Макклауд обръщат изтъкват като по-важно частите на изображението и начина им на разположение.{{hrf|Thomas|2010|157, 170}} Към края на 20 век откритията на разнообразни традиции в комикса при различните култури, преоткриването на забравените ранни форми на комикси и появата на нови форми правят определянето на комикса още по-трудна задача.{{hrf|Groensteen|2012|112 – 113}}
 
Изследванията върху комикса започват в Европа с теориите на Тьофлер върху неговата собствена работа през 40-те на XIX век, която акцентира върху подредбата на панели и визуално-вербалната комуникация. По-нататъшно проучване не се осъществява. Едва през 70-те на XX век{{hrf|Miller|2007|101}} Пиер Франсуа-Дерул хвърля [[симеотикасемиотика|семиотичен]] преглед върху проучването за комикса, анализирайки връзките между текст и изображение, връзките между страница и мястото на рисунката и несвързаността на панелите, или това което Скот Макклауд по-късно ще нарече „затваряне“.{{hrf|Groensteen|2012|112}} През 1987 г. Хенри Ванлайър представя термина „мултикадър“, познат още и като „мултирамка“, за да отнесе комикс страницата като семантична единица.{{hrf|Groensteen|2012|113}} В 90-те години теоретици като Беноа Пийтърс и Тиери Гронстийн обръщат внимание на поетичния креативен избор на артистите.{{hrf|Groensteen|2012|112}} Тиери Смолдерен и Хенри Морган имат еднакви възгледи относно дефиницията за комикс – предмет, който е взимал различни, еднакво валидни форми, през цялата си история на развитие. Морган вижда комикса като подгрупа на „les littératures dessinées“ (или „нарисувана литература“).{{hrf|Groensteen|2012|112 – 113}} Френската теория е обръща специално внимание на страницата, за разлика от американските теории, например тази на Макклауд, която се фокусират върху прехода от панел към панел.{{hrf|Groensteen|2012|113}} От средата на 2000-те Нийл Кон започва да проучва разбиранията за комиксите, като използва инструменти от когнитивната наука, които се простират отвъд теорията, използвайки реални експерименти от психология и неврология. Тази разработка твърди, че последователните изображения и оформленията на страниците използват и отделни „граматики“, свързани с правила, които се разпростират отвъд преходите от панел към панел и категоричните различия на типовете оформления и че разбирането на комикса на мозъка е подобно на разбирането други области, като език и музика.{{hrf|Cohn|2013}}
 
Историята на мангата се съсредоточава или върху нейната неотдавнашно възникване след Втората световна война, или върху опити за демонстриране на дълбоки корени в миналото, като например свитъка картина „Chōjū-jinbutsu-giga“ от 12 и 13 век, или „Хокусай манга“ от началото на 19 -век.{{hrf|Stewart|2014|28–29}} Първият исторически преглед на японските комикси е „Nihon Manga-Shi[i]“ на Сеики Хосонкибара през 1924 г.{{hrf|Johnson-Woods|2010|23}}{{hrf|Stewart|2014|29}} Ранната следвоенна японска критика е имала предимно ляв политически характер до публикуването на „Модерна манга: Пълна картина“ на Томофуса Куре от 1986 г. Тази творба отклонява политиката като централна тема в полза на формалните качества като структура и „граматика“ на комикса. Полето на изледване на мангата се разраства бързо. През 90-те години се появяват множество книги по този въпрос.{{hrf|Kinsella|2000|96-97}} Официалните теории за мангата се фокусират върху разработването на „теория за изразяване на манга“, с акцент върху пространствените взаимоотношения в структурата на изображенията върху страницата, разграничавайки средата на комикса от тази във филма или литературата, в които потокът от време е основната организираща елемент.{{hrf|Kinsella|2000|100}} Курсовете по изучаване на комикси се разпространяват в японските университети. „Японското общество за изследвания в областта на карикатурата и комикса“ е основано през 2001 г. с цел насърчаване на степендианти по науки за комикси.{{hrf|Morita|2010|37–38}} Публикуването на „Манга! Манга! Светът на японските комикси“ от Фредерик Л. Шодт през 1983 г. доведе до разпространението и употребата на думата „манга“ извън Япония, което означава „японски комикси“ или „комикси в японски стил“.{{hrf|Stewart|2014|30}}
 
Колтън Уо прави опит за първа обширна история на американските комикси с „Комиксите“ (The Comics, 1947).{{hrf|Inge|1989|214}} „Комиксите и последователното изкуство“ на Уил Айзнър (1985) и „Разбирането за комиксите“ (1993) на Скот Макклауд са ранни опити на английски език да се формализира изучаването на комиксите. „Естетиката на комикса“ (2000) на Дейвид Кериър е първата сериозна разработка на тема комикси от философска гледна точка.{{hrf|Meskin, Aaron|2012|xxix}} Известни опити от страна на американските изследователи за определяне на термина „комикс“, включват имената на Айзнер, Макклауд и Харви. Айзнер определя онова, което се нарича „последователно изкуство“ като „подредба на картини или изображения, заедно с думи с цел предаване на история или драматизиране на идея“.{{hrf|Yuan|2011|?}}{{hrf|Eisner|1985|5}} Скот Макклауд дава определени за комикса като „живопис или друг вид изображение поставени в специален ред, предназначени да предават информация и/или да дават естетически отговор на своя зрител“{{hrf|Kovacs & George|2011|10}}{{hrf|Holbo|2012|13}}{{hrf|Harvey|2010|1}}{{hrf|Beaty|2012|6}}{{hrf|McCloud|1993|9}} – строго формална дефиниция, която откъсва комикса от неговите исторически и културни следи.{{hrf|Beaty|2012|65}} Харви определя комикса като „история в картинки или друго изложения, в които думите (често изписани вътре в специално място на изображението, наречено речеви балон) обикновено допринасят за значението на рисунките и обратно“.{{hrf|Chute|2010|7}}{{hrf|Harvey|2010|76}} Всяко от определенията има свои противници. Харви вижда в дефиницията на Макклауд изключване на карикатурата в един панел{{hrf|Harvey|2010|1}} и възразява срещу акцентирането върху вербалния елемент. Харви настоява, че „основната характеристика на комиксите е включването на словестно съдържание“.{{hrf|Groensteen|2012|113}} Арън Маскин вижда теорията на Макклауд опит да узакони мястото на комикса в историята на изкуството.{{hrf|Beaty|2012|65}}
 
Междукултурното значение и обхват на думата за „комикс“ на различните езици създава допълнително осложнение в дефиницията на продукта и неговото поле на изучаване.{{hrf|Morita|2010|33}} Френския термин за комикси „bandes dessinées“ (рисувана лента) се съсредоточава върху позицията на рисуваните изображения, които са основен фактор за разграничаване на комикса от други изобразителни изкуства.{{hrf|Groensteen|2012|130}}{{hrf|Morita|2010|33}} Това определение рискува да изключи дори фотографските комикси.{{hrf|Groensteen|2012|130}} Терминът „манга“ е използван в Япония, за да обозначи всички форми на комикса, детската рисунка{{hrf|Johnson-Woods|2010|336}} и карикатурата.{{hrf|Morita|2010|33}}
 
== Външни препратки ==▼
* [http://cartoons.osu.edu/index.php Billy Ireland Cartoon Library & Museum]▼
* [http://www.lib.msu.edu/comics/ Michigan State University Comic Art Collection]▼
* [http://mulibraries.missouri.edu/specialcollections/comic.htm Comic Art Collection]▼
* [http://www.comicbookdb.com/ Comic Book Database]▼
* [http://comics.org/ Grand Comics Database]▼
* [http://www.gocomics.com/ Comics Archives and Editorial Cartoons]▼
* [http://www.cartoonart.org/ Cartoon Art Museum of San Francisco]▼
* [https://archive.is/20121216151404/www.time.com/time/archive/collections/0,21428,c_comics,00.shtml/ ''Time'' Archives' Collection of Comics]▼
* [http://getslabbed.com/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=29&Itemid=62 GetSlabbed Collector Guide: Information on collecting comics]▼
* [http://historietayanimacion.com Historieta y Animación]▼
 
== Източници ==▼
<references />▼
 
== Библиография ==
=== Книги ===
* {{cite book |title= „The Early Comic Strip; Narrative Strips and Picture Stories in the European Broadsheet |last=Kunzle |first=David“ |authorlink= |coauthors= |year=1973 |publisher=University of California Press |location= |isbn= |pages=1450 – 1825 |url= |accessdate= |quote= }}
* {{cite book | title = Comics and Sequential Art | last = Eisner | first = Will | year = 1985 | publisher = Poorhouse Press | location = | isbn = 78-0-9614728-0-1 | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = en }}
* {{cite book | title = „Handbook of American Popular Culture“ | last = Inge | first = Thomas M. | year = 1989 | publisher = Greenwood Press | location = | isbn = 978-0-313-25406-2 | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}
* {{cite book | author=Perry, George; Aldridge, Alan | title=The Penguin Book Of Comics | publisher=Penguin | year=1989 reprint with introduction | isbn=0-14-002802-1}}
* {{cite book | author=Sabin, Roger | title=Adult Comics: An Introduction | publisher=Routledge | year=1993 | isbn=0-415-04419-7}}
Line 107 ⟶ 128:
* {{cite book |title= Manga Artists |last=Orr |first=Tamra |authorlink= |coauthors= |year=2008 |publisher=Rosen Publishing |location= |isbn=978-1-4042-1854-3 |pages= |url= |accessdate=}}
* {{cite book |title= ''A Complete History of American Comic Books'' |last=Rhoades |first=Shirrel |authorlink= |coauthors= |year=2008 |publisher=Peter Lang |location= |isbn=978-1-4331-0107-6 |pages= |url=https://books.google.com/books?id=O16BXbITZwEC |accessdate= |quote= }}
* {{cite book | title = „Graphic Women: Life Narrative and Contemporary Comics“ | last = Chute | first = Hillary L | year = 2010 | publisher = Columbia University Press | location = | isbn = 978-0-231-15062-0 | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = en }}
* {{cite book |title= ''Of Comics and Men: A Cultural History of American Comic Books'' |last=Gabilliet |first=Jean-Paul |authorlink= |coauthors= |year=2010 |publisher=University Press of Mississippi |location= |isbn=978-1-60473-267-2 |pages= |url= |accessdate=}}
* {{cite book | title = ''Cultural Recognition of Comics and Comics Studies: Comments on Thierry Groensteen's Keynote Lecture'' | last = Morita | first = Naoko | authorlink = | coauthors = | editor = In Berndt, Jaqueline | editor-link = | year = 2010 | edition = | publisher = Kyoto Seika University | location = | isbn = 978-4-905187-03-5 | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = Comics worlds & the world of comics : towards scholarship on a global scale. Global Manga Studies. 1. International Manga Research Center, Kyoto Seika University | lang-hide = | lang = en }}
* {{cite book |title= ''Manga: An Anthology of Global and Cultural Perspectives'' |last=Johnson-Woods |first=Toni |authorlink= |coauthors= |year=2010 |publisher=Continuum International Publishing Group |location= |isbn=978-0-8264-2938-4 |pages= |url= |accessdate=}}
* {{cite book |title= ''Drawing„Drawing Comics into Canadian Libraries. In Weiner, Robert G. Graphic Novels and Comics in Libraries and Archives''Archives“ |last=Collins |first=Rachel |authorlink= |coauthors= |year=2010 |publisher=McFarland & Company |location= |isbn=978-0-7864-5693-2 |pages=226 – 241 |url= |accessdate=}}
* {{cite book |title= ''Comics in French: The European Bande Dessinée in Context'' |last=Grove |first=Laurence |authorlink= |coauthors= |year=2010 |publisher=Berghahn Books |location= |isbn=978-1-84545-588-0 |pages= |url=https://books.google.com/books?id=B0AzqTDBdHYC |accessdate= |quote= }}
* {{cite book | title = ''Manga: An Anthology of Global and Cultural Perspectives'' | last = Johnson-Woods | first = Toni | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2010 | edition = | publisher = Continuum International Publishing Group | location = | isbn = 978-0-8264-2938-4 | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = en }}
* {{cite book |title= ''Comics„Comics, Manga, and Graphic Novels: A History of Graphic Narratives''Narratives“ |last=Petersen |first=Robert |authorlink= |coauthors= |year=2010 |publisher=ABC-CLIO |location= |isbn=978-0-313-36330-6 |pages= |url= |accessdate= |quote= }}
* {{cite book |title= 10: Invisible Art, Invisible Planes, Invisible People |last=Thomas |first=Evan |authorlink= |coauthors= |year=2010 |publisher= Multicultural Comics: From Zap to Blue Beetle. University of Texas Press |location=In Aldama, Frederick Luis |isbn=978-0-292-73743-3 |pages= |url= |accessdate= |quote= }}
* {{cite book |title= ''Graphic Novels in Your School Library'' |last=Karp, Jesse |first=Kress, Rush |authorlink= |coauthors= |year=2011 |publisher=American Library Association |location= |isbn=978-0-8389-1089-4 |pages= |url= |accessdate= |quote= }}
* {{cite book | title = Classics and Comics | last = Kovacs & George | first = Marshall, C.W | year = 2011 | publisher = Oxford University Press | location = | isbn = 978-0-19-979290-0 | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = en }}
* {{cite book |title= ''History and Politics in French-Language Comics and Graphic Novels'' |last=McKinney |first=Mark |authorlink= |coauthors= |year=2011 |publisher=University Press of Mississippi |location= |isbn=978-1-60473-761-5 |pages= |url= |accessdate= |quote= }}
* {{cite book |title= ''Comics Versus Art'' |last=Beaty |first=Bart |authorlink= |coauthors= |year=2012 |publisher=University of Toronto Press |location= |isbn=978-1-4426-9627-3 |pages= |url=https://books.google.com/books?id=xuotcKAeM5YC |accessdate= |quote= }}
* {{cite book |title= ''The Impossible Definition'' |last=Groensteen |first=Thierry |authorlink= |coauthors= |year=2012 |publisher=University Press of Mississippi |location= |isbn=978-1-60473-109-5 |pages=124 – 131 |url= |accessdate= |quote= }}
* {{cite book | title = The Art of Comics: A Philosophical Approach | last = Holbo | first = John | editor = Aarom Meskin, Royt Cook | year = 2012 | publisher = John Wiley & Sons | location = | isbn = 978-1-4443-3464-7 | doi = | pages = 3–30 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}
* {{cite book | title = „The Art of Comics: A Philosophical Approach“ | last = Meskin, Aaron | first = Cook, Roy T. | year = 2012 | publisher = John Wiley & Sons | location = | isbn = 978-1-4443-3464-7 | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = en }}
* {{cite book | title = The Visual Language of Comics: Introduction to the Structure and Cognition of Sequential Images | last = Cohn | first = Neil | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2013 | edition = | publisher = Bloomsbury | location = London | isbn = 978-1-4411-8145-9 | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}
* {{cite book |title= ''Introduction. Comics through Time: A History of Icons, Idols, and Ideas'' |last=Booker |first=M. Keith |authorlink= |coauthors= |year=2014 |publisher=ABC-CLIO |location= |isbn=978-0-313-39751-6 |pages=xxv–xxxvii |url=https://books.google.com/books?id=hnuQBQAAQBAJ |accessdate=}}
Line 126 ⟶ 151:
* {{Цитат периодика| last = Cohen | first =Martin S. | authorlink = | coauthors = | year =1977 | month =април | title =„The Novel in Woodcuts: A Handbook“ | journal =Journal of Modern Literature. Indiana University Press | volume =2/6 | issue = | pages =171 – 195 | doi = | id =3831165 | url = | format = | accessdate = }}
* {{Цитат периодика| last = Williams | first =Jeff | authorlink = | coauthors = | year =1994 | month = | title =„Comics: A tool of subversion?“ | journal =Journal of Criminal Justice and Popular Culture | volume =2(6) | issue = | pages =129 – 146 | doi = | id = | url =http://www.albany.edu/scj/jcjpc/vol2is6/comics.html | format = | accessdate = }}
*{{cite journal | last = Yuan | first = Ting | year = 2011 | title = „From Ponyo to 'My Garfield Story': Using Digital Comics as an Alternative Pathway to Literary Composition“ | journal = Childhood Education | publisher = | location = | volume = | issue = 87 (4) | pages = | doi = | id = | url = | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}
 
=== Интернет ===
* Santos, Derek (1998) {{cite web | title=Comic History | work=The Comic Page | url=http://www.dereksantos.com/comicpage/index.html | accessdate=26 юни 2005}}
* {{цитат уеб | уеб_адрес = http://classic.tcj.com/top-stories/defining-comics-again-another-in-the-long-list-of-unnecessarily-complicated-definitions/ | заглавие = „Defining Comics Again: Another in the Long List of Unnecessarily Complicated Definitions“ | достъп_дата = 24 октомври 2020 | фамилно_име = Harvey | първо_име = R.C. | дата = 2010 | труд = The Comics Journal | издател = Fantagraphics Books | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20110914065411/http://classic.tcj.com/top-stories/defining-comics-again-another-in-the-long-list-of-unnecessarily-complicated-definitions/ | архив_дата = 14 септември 2011 | език = en }}
 
▲== Външни препратки ==
▲* [http://cartoons.osu.edu/index.php Billy Ireland Cartoon Library & Museum]
▲* [http://www.lib.msu.edu/comics/ Michigan State University Comic Art Collection]
▲* [http://mulibraries.missouri.edu/specialcollections/comic.htm Comic Art Collection]
▲* [http://www.comicbookdb.com/ Comic Book Database]
▲* [http://comics.org/ Grand Comics Database]
▲* [http://www.gocomics.com/ Comics Archives and Editorial Cartoons]
▲* [http://www.cartoonart.org/ Cartoon Art Museum of San Francisco]
▲* [https://archive.is/20121216151404/www.time.com/time/archive/collections/0,21428,c_comics,00.shtml/ ''Time'' Archives' Collection of Comics]
▲* [http://getslabbed.com/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=29&Itemid=62 GetSlabbed Collector Guide: Information on collecting comics]
▲* [http://historietayanimacion.com Historieta y Animación]
 
▲== Източници ==
▲<references />
 
[[Категория:Комикси| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Комикс“.