Александър Цанков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Оригинален правопис. Добавен линк.
Подобрено.
Ред 16:
| деца = Милка и Славка
}}
Проф. '''Александър Цолов Цанко̀в''' е [[професор]] в [[Софийски университет|Софийския университет]], [[академик]], [[България|български]] [[икономист]], [[юрист]] и [[политик]], водач на партия [[Демократически сговор]], а по-късно на [[Народно социално движение]].
 
[[Министър-председател на България]] в [[Правителство на България (41)|41-вото]] (1923) и [[Правителство на България (42)|42-рото]] (1923 – 1926) правителство. Председател на XXI (1926 – 1927) и XXII (1927 – 1930) Обикновено [[Народно събрание]]. [[Министър на народното просвещение]] (15 май 1930 – 29 юни 1931).
Ред 44:
Репресивните действия на правителството на Цанков водят до активизирането в редица части на страната на „червения терор“ – паравоенни чети от анархисти, комунисти и леви земеделци. Сред по-известните им ръководители са [[Митьо Ганев]], [[Васил Попов-Героя]] и [[Тинко Симов]]. Антиправителствените чети извършват нападения срещу служители на властта. Извършен е и [[Атентат срещу Борис III в Арабаконак|опит за покушение]] срещу цар Борис III в прохода Арабаконак. Според едни историци, действията на четите са въоръжена съпротива срещу правителството, а според други са сходни с разбойничество.{{hrf|Грънчаров|1999|415}} Година-две след създаването си, четите са разбити или разпуснати.
 
В своя реч след „априлските[[Априлски събития“събития в България (1925)|априлските събития]] от 1925 той заявява: ''" Аз{{цитат|„Аз отговарям само на въпроса: запазихме ли държавата? Да! Аз съжалявам за жертвите, които се дадоха, но нас не ни смущава никоя сянка. Ние сме чисти в своята съвест. Нас и историята ще оправдае.“ <ref>[[q:Александър Цанков|Александър Цанков ''– цитати]]</ref>|}}
 
''Аз съжалявам за жертвите, които се дадоха, но нас не ни смущава никоя сянка. Ние сме чисти в своята съвест. Нас и историята ще оправдае."'' <ref>[[q:Александър Цанков|Александър Цанков – цитати]]</ref>
 
Във външнополитически план, правителството на Цанков е в практическа изолация. Съседните балкански държави и покровителстващите ги Велики сили се опасяват, че то ще се стреми към реваншистка политика. Югославската армия се съсредоточава на границата с България, Югославия дава убежище на бягащите от репресиите комунисти и земеделци. Цанков признава сключената от Стамболийски [[Нишка спогодба]] в опит да намали напрежението, но Белград продължава да дава подкрепа за нелегалната българска опозиция.