Александър Цанков: Разлика между версии

| деца = Милка и Славка

}}

 

[[Министър-председател на България]] в [[Правителство на България (41)|41-вото]] (1923) и [[Правителство на България (42)|42-рото]] (1923 – 1926) правителство. Председател на XXI (1926 – 1927) и XXII (1927 – 1930) Обикновено [[Народно събрание]]. [[Министър на народното просвещение]] (15 май 1930 – 29 юни 1931).

Репресивните действия на правителството на Цанков водят до активизирането в редица части на страната на „червения терор“ – паравоенни чети от анархисти, комунисти и леви земеделци. Сред по-известните им ръководители са [[Митьо Ганев]], [[Васил Попов-Героя]] и [[Тинко Симов]]. Антиправителствените чети извършват нападения срещу служители на властта. Извършен е и [[Атентат срещу Борис III в Арабаконак|опит за покушение]] срещу цар Борис III в прохода Арабаконак. Според едни историци, действията на четите са въоръжена съпротива срещу правителството, а според други са сходни с разбойничество.{{hrf|Грънчаров|1999|415}} Година-две след създаването си, четите са разбити или разпуснати.

 

 

Във външнополитически план, правителството на Цанков е в практическа изолация. Съседните балкански държави и покровителстващите ги Велики сили се опасяват, че то ще се стреми към реваншистка политика. Югославската армия се съсредоточава на границата с България, Югославия дава убежище на бягащите от репресиите комунисти и земеделци. Цанков признава сключената от Стамболийски [[Нишка спогодба]] в опит да намали напрежението, но Белград продължава да дава подкрепа за нелегалната българска опозиция.