Йероним Стамов: Разлика между версии

През 1922 година се завръща в София, където участва в конструирането на [[Македонска католическа лига|Македонската католическа лига]], а през 1923 година замества на председателското ѝ място [[Кочо Хаджириндов]]. Заради отказа си да участва в една одринска униатска инициатива от края на 1923 година е обвинен от тракийци, че е превърнал Македонската католическа лига в „лично свое средство за реклама като католически фактор и македонско политическо величие“. През 1924 година Йероним Стамов участва в тричленна делегация като представител на [[Македония (област)|Македония]] заедно с проф. [[Никола Киров (професор)|Никола Киров]] за България и д-р [[Иван Панеков]] за [[Добруджа]]. Тримата участват в конгреса на Съюза на дружествата на [[Общество на народите|Обществото на народите]] в [[Лион]], [[Франция]]. Участва и в благотворителна дейност сред бежанците и поддържа близки отношения с Националния комитет на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]] в България. През 1926 година е упълномощен от лигата да представлява интересите на македонските българи пред политическите и обществените среди в Италия. Делегат е на конгреса на СМЕО през 1925 година и на конгреса на Съюза на католическите дружества в България през 1927-1928 година. През 1930 година по негово предложение Македонската католическа лига изпраща специално изложение за съдбата на македонските българи до Обществото на народите, а през 1931 година подпомага инициатива на католическата и православната общност в България за съвместна петиция до Обществото на народите, с искане за даване на права на българите в Гърция и Югославия<ref name="Елдъров"/> и заедно с архимандрит [[Кирил Рилски (Битуше)|Кирил Рилски]], епископ [[Иларион Нишавски]], свещеник [[Христо Буцев (духовник)|Христо Буцев]] и протойерей [[Трифон Стоянов]] е част от [[Делегация на македонското духовенство|Делегацията на македонското духовенство]], посетила серия столици в Европа и явила се в Женева при Обществото на народите.<ref name="Михайлов 873">{{Михайлов|4|873}}</ref>

През 1933 година се установява в пловдивското село [[Куклен]] и предприема инициатива за формиране на католическа община, заради което влиза в остър конфликт с представителите на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], но не се отказва и скоро след това открива униатския храм „Св. св. Кирил и Методий“ в селото с 500 души енориаши.<ref>[http://www.catholic-bg.org/?act=content&rec=121 Общността на католиците от източен обред], www.catholic-bg.org, посетен на 9.10.2013 г.</ref>.

След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] е интерниран временно в [[Асеновград]], а по-късно лично по нареждане на [[Кимон Георгиев]] е въдворен в [[София]]. След освобождението на част от Македония по време на [[Втората световна война]] Йероним Стамов пътува из Македония, посещава Солун и прави неуспешен опит да възстанови част от българските униатски общности там. След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година възстановява Македонската католическа лига на 21 януари 1945 година и отново е неин председател, но дейността и продължава до началото на 1947 година, когато е заличена от властта на [[Отечествения фронт]]. Йероним Стамов умира на 15 януари 1949 година в [[Свети Йосиф (болница в Пловдив)|католическата болница в Пловдив]].<ref name="Елдъров">[http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0106/files/78-Eldarov-10-2-3.pdf Елдъров, Светлозар. Йероним Стаматов - Самотният войн на Македония, в: Библиотека, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 2010, бр. 2-3, стр. 81-86.]</ref>.