Цариградска българска духовна семинария: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 19:
 
== Дейност ==
По идея на екзарх [[Йосиф I (екзарх)|Йосиф I]] през учебната 1883-1884 е открито българско свещеническо училище в Одрин. През следващата учебна година такова училище е открито и в [[Прилеп (град)|Прилеп]], но то просъществува само една година и е преместено и слято с Одринското. След упорити настоявания от страна на [[Българска екзархия|Екзархията]] то е преместено в Цариград, като е открито официално на 22 септември 1891 година в квартал [[Фенер (квартал)|Фенер]], при църквата “[[Свети Стефан (Цариград)|Свети Стефан]]”. В началото на учебната 1892 - 1893 година духовното училище е отделено от четирикласното и става самостоятелно. За пръв негов ректор е назначен архимандрит [[Методий Кусев]]. През учебната 1895-1896 година семинарията става пълна, шесткласнаи в нея се изучават 31 предмета. ВнеяВ нея постъпват за обучение главно млади българи от [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринско]] и много малка част от свободна [[България]]. Почти всички семинаристи са пълни степендианти на Екзархията и в продължение на шест години се учат, хранят и обличат за нейна сметка.
 
С ескалирането на военните действия по време на [[Балканска война|Балканската война]], през ноември 1912 година започва евакуацията на семинаристите с руски кораби за [[Бургас]] и [[Варна]], а с австрийски – за [[Пирея]] и оттам за родните им места в Македония. По-късно цариградските семинаристи довършват образованието си в [[Софийска духовна семинария|Софийската семинария]] или в Бачковското свещеническо училище, открито през 1910 година. На 27 ноември 1913 година последният ректор на семинарията – архимандрит [[Инокентий Софийски]] е принуден да напусне Цариград. Като отговарящ за семинарското имущество е оставен йеромонах Ириней.