Жак II д’Авен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 24:
}}
 
'''Жак II д’Авен''' ([[Френски език|френски]]: Jacques d'Avesnes) e фламандски рицар, участник в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]]. Той е син на Адел дьо Гиз и Жак д' Авен, сеньор на Авен в графство [[Графство Хенегау|Хенегау]]. Баща му командва контингент от фламандски рицари в [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]] и загива през 1191 г. в битката при Арсуф. През 1200 г. Жак II д’Авен взима кръста и се включва в армията на своя сюзерен граф [[Балдуин Фландърски]]. През 1202г. на [[Корфу]] е сред тези рицари, който не са съгласни с промяната в плановете и искат да напуснат кръстоносната армия. През 1203 г. Авен се отличава при щурма на [[Галата (кула)|Галата]], където е ранен. След [[Превземане на Константинопол (1204)|превземането на Константинопол]] и конфлитка между Балдуин и [[Бонифаций Монфератски]], Жак д' Авен взема страната на последния и става негов васал. Под командването на Бонифаций, Жак д' участва в завоюването на Южна Гърция и ръководи обсадата на [[Коринт]], където се е укрепил [[Лъв Сгур]]. ОтПри свояедин странанощен излаз на византийците, Жак II д’Авен бил тежко ранен в крака, но мъжественото му поведение дало сили на рицарите да отблъснат Сгур обратно в Коринт. За смелостта проявена в сраженията, през пролетта на 1205 г. владетелят на [[Солунско кралство|Солунското кралство]] дава на Жак II д’Авен като фиеф остров Евебя ([[Сеньория Негропонте|Негропонте]]). Жак д’Авен с разрешението на своя сюзерен разделя Негропонте на три феода, които дава на италиано-ломбардски рицари. Югът (Каристос) той дава на Равано дале Карчери († 1216) от [[Верона]], средната част (Халкида) на своя роднина Жилберто да Верона и севера (Ореос) на Пегораро дей Пегорари. Жак II д’Авен вероятно умира през 1209 г.
 
== Източници ==