Филип V Македонски: Разлика между версии

След договора от Фойника Филип V насочва завоеванията си на изток. Предприема походи в Тракия, построява силен боен флот и, в съюз с царя на [[Витиния]] [[Прусий I|Прусий]], завладява [[Лизимахия (Тракия)|Лизимахия]] и ред градове на европейския и азиатския бряг на [[Пропонтида]] – [[Перинт]], [[Халкедон]], [[Мирлея]], [[Киос]]. Това и подкрепата му за пирати в започналата междувременно [[Критска война]] води до сблъсък със силната търговска република [[Родос]].<ref>{{cite book | last = Errington | first = Robert Malcolm | title = A History of Macedonia | publisher = University of California Press | location = Berkeley and Los Angeles |year = 1990 | pages = 196–197}}</ref> Родосците привличат на своя страна [[пергам]]ския цар [[Атал I]]. През 201 г. пр. Хр. те попречват на Филип V да завладее [[Хиос]]. Филип отмъщава за това [[Битка при Хиос (201 пр.н.е.)|поражение]] с [[Битка при Ладе (201 пр.н.е.)|победа при Ладе]] и с походи в западна [[Мала Азия]] до подстъпите на самия [[Пергам]] и [[Книдос]].{{hrf|Errington|1990|197–198}} На следващата година македоните завладяват [[Марония|Маронея]], [[Енос]] и [[Тракийски Херсонес|Тракийския Херсонес]].<ref>Цветкова, Юлия. История на Тракийския Херсонес (от Троянската война до времето на римското завоевание). Издателство „Фабер“, 2008. с. 229</ref> Филип е на крачка от това да сложи ръка върху най-важната търговска артерия между [[Егейско море|Егейско]] и [[Черно море]]. За да го спрат, родосците и пергамците се обръщат за помощ към [[Древен Рим|Рим]] и [[Сенат]]ът откликва на молбата им.<ref>{{cite book | last = Errington | first = R. M | title = Rome against Philip and Antiochus — В: Astin, A. E. (ed.) The Cambridge Ancient History, Vol. VIII | publisher = Cambridge University Press | year = 2008b | pages = 254-255}}</ref> [[Втора македонска война|Втората римско-македонска война]] започва през 200 г. пр. Хр. след като Филип пренебрегва римския ултиматум и превзема [[обсада на Абидос|превзема Абидос]].{{hrf|Errington|2008b|259-260}}

Според условията на мирния договор македонският цар се отказва от всичките си завоевания в [[Мала Азия]] и по тракийското крайбрежие на Егейско море и [[Пропонтида]]. Македонското царство губи Тесалия и опорните пунктове в Елада, които е държало през по-голямата част от управлението на [[Антигониди]]те – [[Коринт]], [[Халкида]] и [[Деметриада]], както и части от Горна Македония (областта [[Орестида]] и [[Лихнида|Лихнидос]]). Флотата и армията му са съкратенинамалени драстично.{{hrf|Момзен|2000|293}}{{hrf|Errington|1990|204}}

В годините след Втората македонска война Филип V подкрепя последователно Рим срещу противниците му в [[Елада]] и [[Егейско море]]. През 195 г. пр. Хр. изпраща подкрепление от 1 500 войници във войската на проконсула [[Тит Квинкций Фламинин|Фламинин]] срещу [[спарта]]нския [[тиран]] [[Набис]].<ref>{{cite book|last = Gruen | first = Erich | title = The Supposed Alliance between Rome and Philip V of Macedon. – В: California Studies in Classical Antiquity, No. 6 | publisher = | year = 1973 | url = https://doi.org/10.2307/25010650 | accessdate= 05.08.2020 | pages=129}}</ref> Избира страната на Рим и през 191 г. пр. Хр., след като [[Етолийски съюз|етолийците]] се вдигат срещу римското господство, а [[Селевкиди|сирийският цар]] [[Антиох III]] дебаркира в Централна Гърция. През 190 г. пр. Хр. снабдява армията на [[Луций Корнелий Сципион Азиатски (консул 190 пр.н.е.)|Луций]] и [[Сципион Африкански|Публий Корнелий Сципион]] и осигурява безопасния ѝ преход по северното крайбрежие на Егейско море към [[Мала Азия]], където римляните и съюзниците им [[битка при Магнезия|сразяват Антиох]] окончателно. В замяна [[Сенат (Древен Рим)|Сенат]]ът освобождава македонските заложници, взети след битката при Киноскефале, и опрощава остатъка от паричната контрибуция, наложена на македонитемакедонското следцарство биткатас примирния Киноскефаледоговор от 197 г. пр. Хр.{{hrf|Gruen|1973|131 – 132131–132}} В тези войни Македония постига и териториално разширение в южна [[Тесалия]] (включително град [[Деметриада]])<ref>{{cite book|last = Gruen | first = Erich | title = The Last Years of Philip V. – В: Greek, Roman and Byzantine Studies. Vol. 15, No. 2 | publisher = | year = 1974 | url = https://grbs.library.duke.edu/article/view/8941 | accessdate= 05.08.2020 | pages=228}}</ref>, но под римски диктат Филип е принуден да се откаже от придобивките си по тракийското крайбрежие – градовете [[Енос]] и [[Марония|Маронея]], обещани на римския съюзник [[Евмен II|Евмен]] от [[Пергам]].{{hrf|Gruen|1974|237}}

Отблъснат от Егея, през последните години от управлението си Филип V насочва военните и дипломатическите си усилия към [[Тракия]] и [[Дардания]]. Между 185 и 181 г. пр. Хр. предприема три големи похода срещу траките в [[хинтерланд]]а на [[Византион]] и поречията на [[Хеброс]] и [[Стримон]]. Опустошава земите на [[одриси]], [[беси]], [[дентелети]] и [[меди]], но опитът му да установи трайна власт в района на [[Филипопол]] не сполучва.<ref>Делев, Петър. Древна Тракия в края на III и през първата половина на II в.пр.Хр., с. 42 – 4342–43 – В: Сборник в чест на XX години програми по египтология в Нов български университет. София, Български институт по Египтология, Нов български университет, 2017</ref> За да неутрализира отдавнашната заплаха за северните граници на македонското царство – [[дардани]]те, към 182 г. пр. Хр. сключва съюз с обитаващото долния [[Дунав]] племе [[бастарни]].{{hrf|Gruen|1974|239}}

Военните усилия на Филип V след 197 г. пр. Хр. са в далеч по-малък мащаб от непрекъснатите войни, които води дотогава. Това и целенасочената му политика за насърчаване на брака и отглеждането на деца, както и заселването на голям брой траки и други „варварски“ народи в Македония позволяват на страната да се съвземе от демографските загуби.<ref name="kleu229">{{hrf|Kleu,|2019|228–229}} Michael.С Theувеличаването Demographicна Impactнаселението ofукрепва Warармията, on the Home Front during the Reign of Philip V of Macedon,а с. 228 – 229. – В: Lucia Cecchet, Christopher Degelmann, Maik Patzelt. The Ancient War’s Impact on the Home Front. Cambridge Scholars Publishing, 2019</ref> С развитието на земеделието и отварянето на нови и стари златни мини в [[Пангей]] Македония се засилва и икономически. С увеличаването на населението укрепва и армията.<ref name="kleu229"/>{{hrf|Kleu|2019|228–229}}<ref>Eckstein, Arthur. Macedonia and Rome, 221–146 BC. В: Roisman, Joseph and Ian Worthington (ed.). A Companion to Ancient Macedonia. Blackwell Publishing Ltd, 2010. Blackwell Publishing Ltd, 2010. с. 239</ref>

Заселването на варвари в крайбрежните райони на Македония е съчетано с разселване на коренните македони към северните предели на страната. Това предизвиква вълнения, потушени безмилостно от Филип V.{{hrf|Gruen|1974|238 – 239238–239}} Малко преди смъртта си, през 181 или 180 г. пр. Хр., той нарежда да бъде убит и синът му [[Деметрий (син на Филип V)|Деметрий]], за когото смята, че се готви да вземе престола с помощта на римляните.{{hrf|Gruen|1974|242}}