Народен съд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
само "коминистически" не е вярно
Ред 18:
== Учредяване и състави ==
[[Файл:Georgi Dimitrov.jpg|180п|мини|[[Георги Димитров]]: ''„Никой не трябва да бъде оправдан“'']]
На 30 септември 1944 г. Министерският съвет приема единодушно законопроекта на ''Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея'', изготвен от Министерството на правосъдието с министър Минчо Нейчев (комунист)<ref name = "Paunovski">Пауновски, Иван. Възмездието. Документално-художествена книга за царските съветници, министрите и регентите пред Народния съд 1944 – 1945, Партиздат, София, 1971, с. 14</ref>, включително и от некомунисти, съюзници на БРП (к) – земеделци на [[Никола Петков]] и социалдемократи, участващи в Отечествения фронт. <ref>Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, София 2008, с. 107 ISBN 978-954-28-0236-5 </ref> С указ № 22 на регентите на България, е одобрено 6-о Постановление на Министерски съвет, ''„.... взето на заседанието му от 30 септември 1944 г.“ '', с което е приета Наредбата-закон. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването си в „Държавен вестник“ – 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно с укази от 4.11.1944 г. и 4.01.1945 г.<ref name = "Paunovski"/>.
 
Приемането на Наредбата трябвало да сложи край на своеволията, убийствата и терора из страната на взелите властта след 9 септември 1944 г. комунисти и земеделци. В този смисъл на 5 октомври 1944 г. министър-председателят [[Кимон Георгиев]] апелира да се сложи край на произволите и злоупотребите с властта.<ref>Огнянов, Любомир. Държавно-политическата система на България 1944 – 1948, София 1993, Издателство на БАН, с. 32</ref> [[Георги Димитров]], в качеството си на ръководител на Международния отдел на ЦК на [[КПСС|Всесъюзната комунистическа партия (болшевики)]], разпорежда (относно подсъдимите на бъдещите Народни съдилища) на ЦК на БРП на 21 декември 1944 г.: ''„Никой не трябва да бъде оправдан“''<ref>Телеграма от 21 декември 1944 написана на руски</ref> и през януари 1945 „''И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля''“.<ref name=dnevnik>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/02/01/1035048_v_denia_za_pochit_kum_jertvite_na_komunizma_i_nikakvi/ В деня за почит към жертвите на комунизма: „И никакви съображения за хуманност“]</ref>.
 
По-голямата част от съдиите се избират от Отечествения фронт „от най-добрите граждани“,<ref name="naredba" /> а останалите (включително председателите на съставите) – от [[Министър на правосъдието|министъра на правосъдието]] [[Минчо Нейчев]], т.е. от политически орган/изпълнителната власт. Обвинителите и главният обвинител са назначени от Министерския съвет. Изискване за образователен ценз, включително и юридически, няма.
 
За лично укривателство на търсени от Народния съд Наредбата-закон предвиждала наказание от редовните съдилища в размер от пет до петнадесет години, като под ударите на тази разпоредба не попадат членовете на семейството.<ref name="naredba">[http://www.infotel.bg/juen/arh/26052010.htm Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея]</ref>
[[Файл:Bogdan Filov, Prince Kiril, gen. Nikola Mihov in front of the People's Court. Sofia, 1945.jpg|мини|236x236пкс|[[Регентски съвет на Царство България 1943-1944 година|Регентите]] проф. [[Богдан Филов]], принц [[Кирил Преславски]], ген.-лейтенант [[Никола Михов]] пред комунистическия съдсъдa, [[1945]] година]]
Народният съд се състои от върховни и областни състави. Върховните състави са следните:
* първи – за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници;