|
+
{{Личност
| име = Тугомир Алаупович
|име-оригинал= Tugomir Alaupović
| категория = филолог
| описание = хърватски писател и политик
| портрет =
| портрет-описание =
| роден-място = [[Травник (Босна и Херцеговина)|Травник]], [[Босна и Херцеговина]]
| починал-място = [[Загреб]], [[Хърватия]]
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
| вложки = {{Личност/Учен
| област = [[Филология]]
| образование = [[Загребски университет]]<br>[[Виенски университет]]
| учил-при = [[Ватрослав Ягич]]
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял = }} {{Личност/Политик
| категория = писател
| партия =
| убеждения =
| институция1 = правителство на [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]]
| постове1 = министър на вероизповеданията
| известен-с =
| отличия = }} {{Личност/Писател
| категория = писател
| период =
| жанрове = [[стихотворение]], [[разказ]]
| теми =
| направление =
| дебют =
| известни творби =
| награди =
| повлиян =
| повлиял =
| бележки =
}}
}}
{{СОРТКАТ:Алаупович, Тугомир }}{{нормативен контрол}} ▼Д-р '''Тугомир Алаупович''' (Tugomir Alaupović) ([[1870]] – [[1958]]) е един от най-известните хърватски книжовници от [[Босна и Херцеговина]] от края на [[19 век|19]] и първата половина на [[20 век]].<ref>[http://www.rodoslovlje.hr/istaknuta-vijest/alaupovici-plemickog-roda Alaupovići plemićkog roda], Rodoslovlje.hr</ref><ref>[http://www.enciklopedija.hr/Natuknica.aspx?ID=1351 Alaupović, Tugomir], Hrvatska enciklopedija.</ref> Той е учител и наставник на носителя на [[Нобелова награда]], [[Иво Андрич]].
== Биография и творчество ==
Името на Тугомир Алаупович се свързва с хърватското културно дружество в Босна и Херцеговина, основано през [[1902]] г. в родния му град [[Травник (Босна и Херцеговина)|Травник]], което бързо се разраства и през [[1904]] г. в Сараево, по негово предложение, е наречено ''„Напредък“''. Това дружество има за цел да подпомага финансово хърватски ученици и да им осигурява работа след завършване на образованието. Иво Андрич е един от тези ученици, на които Тугомир Алаупович чрез дружество „Напредък“ помага да продължи образованието си.
Според [[Владимир Чорович]] (''„Литературата в Босна и Херцеговина“'', [[1925]]) Тугомир Алаупович е един от най-добрите писатели от старата школа, израсли в католическата църковна среда в Травник. Но той не може да излезе извън тази среда, макар че в сравнение с предшествениците си, Тугомир Алаупович постига чувствителен напредък със своето поетично творчество. Неговото творчество е тясно свързано с католическата традиция. През [[1907]] г. издава книга за книжовника францисканец от 19 век Иван Франьо Юкич ([[1818]] – [[1857]]).
Понеже след [[Първата световна война]] литературният живот в Босна и Херцеговина чувствително запада, тъй като част от най-добрите босненски писатели умират ([[Петар Кочич]], [[Алекса Шантич]] и др.), голяма част от останалите ([[Йован Дучич]], Иво Андрич и др.), сред които и Тугомир Алаупович, заминават предимно за [[Белград]].
Непосредствено след края на Първата световна война д-р Тугомир Алаупович става министър на вероизповеданията в първото правителство на [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]]. На този пост той за втори път помага на Иво Андрич, като през [[1919]] г. го назначава за чиновник в Министерството на вероизповеданията.
На този министерски пост д-р Тугомир Алаупович остава доста дълго. Като такъв той усилено помага за поддръжката и развитието на манастири и училища в Босна и Херцеговина. През [[1926]] г., заедно с Иво Андрич, той посещава манастира в [[Яйце (град)|Яйце]]. През [[1931]] г. ходатайства пред министъра на просветата частната гимназия в Широки Бриег да стане отново обществена без каквито и да било ограничения.
Тугомир Алаупович е добър познавач на историята на католическите манастири в Босна и Херцеговина след падането ѝ под турска власт. През [[1926]] г. той казва: ''„От това време, през тези четиристотин години, няма лист в босненската история, който да не е изписан с потта и кръвта на босненския католически монах.“''
Тугомир Алаупович в своето книжовно творчество набляга на културното наследство от миналото, като за хърватския книжовник [[Андрия Качич Миошич]] пише през [[1909]] и по-късно, през [[1956]] г.: ''„Качич издигна здрава постройка, твърди основи, върху които е изградена цялата ни модерна литература.“''
== Библиография ==
* ''Nesuđenica'' (1893)
* ''Naše rane'' (1898)
* ''Probrane pjesme'' (1902)
* ''Ispod Vlašića'' (стихотворения)
* ''Sjene i uspomene'' (разкази)
* ''Iz starog zavičaja'' (разкази)
* ''Studija o Marijanu Šunjiću'' (1906)
* ''Studija o Ivanu Franji Jukiću'' (1907)
* ''Studija o fra Grgi Martiću'' (1907)
* ''Radoslav Krstjanin'' (драма, в ръкопис)
== Източници ==
<references />
▲{{СОРТКАТ:Алаупович, Тугомир}}{{нормативен контрол}}
[[Категория:Хърватски писатели]]
[[Категория:Югославски политици]]
| 