Дико Джелебов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
|||
Ред 14:
Напуска военната служба и влиза във ВМОРО. От 1901 година е четник при [[Георги Кондолов]]. На [[Конгрес на Петрова нива|конгреса на Петрова нива]] Джелебов е определен за войвода на [[Стоилово|Стоиловски]] революционен участък. На 4 (17) август той получава известие да хвърли първата бомба за оповестяване на [[Илинденско-преображенско въстание|Илинденско-преображенското въстание]]. Ръководи нападението на участъка в Стоилово. След края на въстанието четата му охранява бягащите българи към българската граница. През 1903 напада село [[Сазара]].
По време на [[Младотурска революция|Хуриета]] Дико Джелебов се завръща в [[Ятрос]] и става учител въпреки недоволството на гръцкия владика. Убит е в местността Татар дере в 1909 година от гръцки терористи.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 45.</ref><ref>{{Пелтеков|128-129}}</ref>
В постоянната експозиция на музея на Малко Търново в местността Петрова нива са запазени лични вещи на Джелебов като неговата униформа, личния му бинокъл, револвер, писалка и други. Бойното знаме на четата на Джелебов днес се съхранява в Националния военноисторически музей в София.
| |||