Татяна Николаевна: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: липсва шаблон в раздел Източници Визуален редактор |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Личност|аристократ}}
'''Татяна Николаевна Романова''' ({{lang|ru|Татьяна Николаевна Романова}}) е втората дъщеря на император [[Николай II (Русия)|Николай II]].
Родена на <abbr>29 май</abbr> (10 юни) 1897 в Петербург и получава името Татяна.<ref>Правительственный Вестник (117), 1897, с. 1.</ref> В бюлетина издадена на 1 юни от лейб-акушерката Отта, било потвърдено, че княжна Татяна е в отлично здраве<ref>Правительственный Вестник (120), 1897, с. 1.</ref> Татяна получава нетрадиционно за руска княжна име.
▲Родена на <abbr>29 май</abbr> (10 юни) 1897 в Петербург и получава името Татяна.<ref>Правительственный Вестник (117), 1897, с. 1.</ref> В бюлетина издадена на 1 юни от лейб-акушерката Отта, било потвърдено, че княжна Татяна е в отлично здраве<ref>Правительственный Вестник (120), 1897, с. 1.</ref> Татяна получава нетрадиционно за руска княжна име. Според руският княз Константин Константинович, при избора на имена на своите две първи дъщери (Олга и Татяна), царят е повлиян от произведението на Пушкин, "Евгений Онегин"<ref>Пчелов, 2009.</ref> Като малка е особено близка със сестра си Олга. Френският наставник Пиер Жерар пише че "''сестрите са много предани една на друга"''
Смятана е за най-красивата и най-сериозната от семейството. Тя е много сдържана – като малка възпира сестрите си да правят лудории. С поведението си напомня императрицата, поради което я наричали ''гувернантка''. Проявява изключително търпение и майсторство, когато плете или бродира. Тя прилича на майка си, но е с кестенява коса и сиви очи.
Татяна както и всички членове в семейството била привързана към малкият си брат
Едната от двете гувернантки
▲'''Отношения с Распутин'''
Другата гувернантка
▲Татяна както и всички членове в семейството била привързана към малкият си брат Алексей, който бил болен от хемофилия. За да го лекува бил извикан известният врач [[Григорий Распутин]].
Юлия Александровна Ден, която е близка приятелка в императорското семейство и която, по думите
▲Едната от двете гувернантки - София Тютчева е ужасена от факта, че Распутин влиза в спалнята на децата, когато те са по нощници. Царица Александра накрая уволнява Тютчева. Царската сестра, княгиня Ксения е в ужас от историята с Распутин. На 15 март 1910 г тя записва в дневника си "''Тя (Тютчева) не разбра, че Распутин е приятел на семейството и светец. Когато Тютчева го гледаше, Олга и Татяна се приготвяха за лягане, а Распутин седна в леглото и започна да говори с тях и да ги гали."''
▲Другата гувернантка - Мария Иванова Виншнякова - твърди , че княжна Татяна е изнасилена от Распутин през 1910 г. Императрицата отказва да повярва. Вишнякова защитава твърденията си пред следователи. Не се намират доказателства в подкрепа на нейните твърдения, само слухове. По това време дружбата на Распутин с царските деца е обществено достояние.
▲Юлия Александровна Ден, която е близка приятелка в императорското семейство и която, по думите й, „ ''познава лично Нейно Величество и вижда с очите си как живее Царското семейство“'', ,обаче описва отношенията между Александра Тедоровна, Григорий Распутин и Великите княжни по съвсем различен начин. Според нея "''Мадмоазел Тютчева никога не е била гувернантка на Техни Височества и не можеше да види как Распутин ги благославя, тъй като не беше така. Императорът не би позволил такова нещо, дори ако Нейно Величество го беше пожелала. Е, императрицата изобщо не смяташе, че такава процедура е необходима, за да се спасят душите на дъщерите й. И Тютчева стана жертва на собствената си арогантност и завист "''<ref>''Юлия Ден.'' Подлинная царица. ''Романовы. Письма, дневники, фотографии, документы, относящиеся к семье последнего русского царя Николая II''.</ref>
'''Първа световна Война (1914-1918)'''▼
По време на [[Първата световна война]], като по-голямата си сестра Олга, Татяна е милосърдна (медицинска) сестра<ref>Памятная книжка, 1915.</ref>.<ref>Матвеева, 2004.</ref> По стар традиция тя е началник 6 улановски възнесенски полк.
Великата княгиня иска да има приятелки, но императрицата рядко позволява да се срещат дори с първата си братовчедка Ирина Александровна
== Брак ==
Според някои съобщения сръбският крал Петър I искал да
По време на семейна вечеря Николай II кани Петър и сина му, престолонаследника Александър. Същата вечер той среща Татяна. Преговорите за брак завършват с избухването на
▲Според някои съобщения сръбският крал Петър I искал да ожени Татяна за най-малкия си син, принц Александър. През януари 1914 г. сръбският премиер Никола Пашич предава писмо на цар Николай, в което крал Петър изразява желанието на сина си да се ожени за една от великите княжни.
▲По време на семейна вечеря Николай II кани Петър и сина му, престолонаследника Александър. Същата вечер той среща Татяна. Преговорите за брак завършват с избухването на [[Първата световна война]]. Татяна и Александър си пишат писма до нейната смърт. Когато Александър разбира за убийството й, той е шокиран и е близко до самоубийството
През 1914 г. Татяна се влюбва в корнета на лейб-гвардейците на ''"Улановския полк на негово императорско величество Александър"'' - Дмитрий Яковлевич Малам, когото тя среща в лазарета.<ref>''В.К. Ольга Александровна.'' Мемуары Великой княгини Ольги Александровны/ Запись Й. Ворреса. – М. Захаров. — 2004.</ref> През октомври 1914 Дмитрий й подарява френски булдог.▼
▲През 1914 г. Татяна се влюбва в корнета на лейб-гвардейците на ''
'''Октомврийската революция и последвалите събития.''' ▼
На 15 март 1917 г. се слага край на управлението на династия [[Романови]]. Семейството е арестувано и последните си години преживява в къщата на инженер Ипатиев. През нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г. Татяна, семейството ѝ, доктор Боткин и други приближени на царското семейство са разстреляни в мазето на къщата. Убийците вземат кръстчето на императора, подарено му от [[Григорий Распутин]], а от великите княжни и императрицата – медальони с изображението на Распутин.
Юровски и другарите му предприемат няколко несполучливи опита за скриване на труповете. В крайна сметка са заровени в местността Поросьонков Лог, където през нощта на 18 срещу 19 юли 1918 г. е заседнал камионът с телата на убитите. Участници на разстрела свидетелстват, че от общо 11 убити телата на 9 души са залети със сярна киселина и заровени направо на пътя, а телата на останалите – цесаревича Алексей и княжна Анастасия– са горени на известно разстояние от основния гроб, хвърлени в яма и заровени там. Това е направено с цел броят на труповете да не съвпада с броя на убитите в Ипатиевия дом. За допълнителна маскировка на мястото на погребението е запален огън.
<references />
[[Категория:Романови]]
[[Категория:Руски медицински сестри]]
| |||