Дмитрий Лаптев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-(([0-9])|она|вама|рима|тима|мата|те|ляда|дата|дите|оните|рда|рдите|тина|тината|лко|овече|алко|овечето|лкото|тици|тиците|тки|тките) човека +\1 души) |
м Bot: Automated text replacement (- до този момент + дотогава ) |
||
Ред 43:
През юни и юли 1740 г. с помощта на 85 души от местното население Лаптев успява са освободи „Иркутск“ от ледовете. На 31 юли корабът е напълно освободен и продължава на изток до устието на Колима, но около нос Голям Баранов ({{coord|69|45|N|164|05|E|}}) отново е спрян от ледовете на 23 август се връща в [[Нижнеколимск]], където прави пето зимуване (за останалите живи спътници на [[Пьотър Ласиниус]] тя се оказва шеста). По време на зимуването Лаптев отново организира изследователски отряди: през есента на 1740 Иван Киндяков изследва Колима от устието ѝ до горното ѝ течение, а Михаил Щербинин картира пътя от Колима по течението на река [[Голям Анюй]] до горното течение на река [[Анадир (река)|Анадир]].
През лятото на 1741 г. Лаптев прави нов опит да се придвижи на изток от нос Голям Баранов, който също е неуспешен и извършва шесто зимуване в Нижнеколимск, където се заема с дообработването на картата на изследванията си. Общата дължина на заснетата от неговите отряди брегова линия надхвърля 2500 км. В края на октомври 1741 г. изпраща в Петербург заболелия Щербинини (той умира по пътя в Иркутск на 1 юни 1742 г.) с всички събрани
От 9 юни до 3 август 1742 г. заедно с Киндяков картира течението на река Анадир от Анадирския острог до устието ѝ, след което се връща в Нижнеколимск, след това в Якутск и оттам се отправя за [[Петербург]], където пристига през декември 1742 г.
| |||